Решение № 1853 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1853 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Василена Дранчовска

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20241100503448 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1472/26.01.2023г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №12392/24.06.2024г. по гр.д. № 10432 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 70-ти състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 54933/27.02.2023г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД /с предишно наименование Чез Разпределение България/, ЕИК 130277958 срещу Н. П. В., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за признаване за установено, че Н. П. В., ЕГН ********** дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД ЕИК 130277958 заплащане на сумата от 1553,44лв. главница ведно със законната лихва от 25.10.2022г. до изплащането й, сумата от 406,92лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 28.01.2020г. до 07.10.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 65364/2022г. на СРС, к а т о Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД , ЕИК 130277958 е осъдено да заплати на Н. П. В., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 900лв. представляващи съдебни разноски.

1

Срещу така постановената решение е депозирана въззивна жалба вх. № 46191/13.02.2024г. по регистъра на СРС от ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“АД , ЕИК 130277958 в частта в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Навело е твърдения, че разпоредбите на т. 27б и т. 27г от ДР на ЗЕ сочели, че клиент е този, който купува електрическа енергия за собствено ползване и така не било необходимо да се установи, че ответникът е собственик на имота, за да се приеме за установено съществуване на договорно правоотношение за доставка на електрическа енeргия между страните. В Общите условия се сочело, че страна е ползвателят на имота.

Установено било от писмото на „Електрохолд Продажби”ЕАД че ответникът потребява ел.енергия в имота от 2007г. Разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ПИКЕЕ също сочела ползвателя на имота като задължено лице. Релевеантно за делото било дали ответникът фактически ползва имота, а не дали е негов собственик.

Разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ касаела само клиентите на топлофикационните дружества и не била приложима в случая. Отговорността на ответника за заплащане на процесните суми била обективна. Установени били предпоставките за заплащането им. Следвало да се съобрази Решение № 77/30.05.2022г. на ВКС, 3-то Г.О.; Решение № 115/17.06.2022г. по дело № 3817/2021г. на ВКС, Решени № 85/27.06.2022г. по дело № 2528/2021г. на ВКС .

Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Възизваемият – ответник по исковете срещу Н. П. В., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Не било установено да е в договорни правоотношения с ищеца за доставка на електрическа енергия в имота, това обстоятелство оспорил с отговора на исковата молба. Понятието „битов краен клиент“ било обяснено в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, законодателят свързвал същото с притежание на вещно право на ползване върху имота. Не било установено да притежава това право, нито да е сключил договор с ищеца за доставка на електрическа енергия в имота. Писмото от Електрохолд Продажби” ЕАД не установявало качеството му на ползвател на имота, нито че ответникът е сключил с това дружество договор за продажба на електрическа енергия в имота Соченият в това писмо клиентски номер не съответствали на този по процесната фактура. Иск бил 2 неоснователен и на останалите посочени в отговора на исковата молба съображения и твърдения. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 54933/27.02.2023г. по регистъра на СРС отна „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД /с предишно наименование Чез Разпределение България/, ЕИК 130277958 срещу Н. П. В., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ да признае за установено, че Н. П. В., ЕГН ********** дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД ЕИК 130277958 заплащане на сумата от 1553,44лв. , ведно със законната лихва от 25.10.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена електрическа енергия за периода от 07.10.2019г. до 07.01.2020г. в имот, представляващ къща в гр. Перник, ул. **** по констативен протокол от 07.01.2020г. и фактура № 3255361/13.01.2020г; сумата от 406,92лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 28.01.2020г. до 07.10.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 65364/2022г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника са в облигационна връзка регламентирана в Общи условия, ответникът потребявал предоставените от ищеца услуги във връзка с консумирането на електрическа енергия в имота. На 07.10.2020г. била извършена проверка и се установило, че консумираната електрическа енергия не се измерва и не се заплаща поради присъединяване на направено извън таблото от въздушната мрежа, тоест променена била схемата на измервателната система. Отговорността на потребителя за заплащането на потребената , неизмерена електрическа енергия била обективна, ищецът имал правото да изчисли същата и да получи стойността й.

Ответникът Н. П. В., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че задълженията са погасени по давност, не бил в договорни облигационни отношение с ищеца във връзка с потребяването на електрическа енергия в имота. Начислената сума било произволно определена, ел.таблото било извън границите на имота, то било собственост 3 на ищеца. Не бил собственик на имота, не притежавал и вещното право на ползване на същия, имот не било установено да е обитаем и да се ползва от някого. Протоколът сочел, че абонатът е със статус „прекъснат” и така не било установено изобщо да е имало електрозахранване. Разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ не сочела методика за конкретно изчисление, евентуално сочела такава за „мрежови“ услуги без цената на „достъп“. Фактурата обаче сочела цена за „пренос“, но такава не можело да се осъществи при липса на цена за „достъп“, каквато не била визирана в ПИКЕЕ. Ищецът нямал право да издаде процесната фактура, не можел да търгува с електроенергия. ОУ не сочели ред за уведомяване на корекцията. Правилата на ЗЕ и на ПИКЕЕ за едностранна корекция били неравноправни клаузи и нищожни поради противоречие със закона, нарушаване на правилата за равнопоставеност на страните в правоотношението, защото потребителят не можел да защити интересите си при вече направена служебна корекция за минал период. Сами при виновно поведение на потребителя било допустимо да се извърши такава корекция.

Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 65364/2022г. по описа на СРС от което се установява, че по заявление вх. № 21378/25.10.2022г. по регистъра на РС-Перник, изпратено по подсъдност на СРС е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Н. П. В., ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД ЕИК 130277958 сумата от 1553,44лв. , ведно със законната лихва от 25.10.2022г. до изплащането й, представляващи главница за констатирано нарушение, представляващо случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия за периода от 07.10.2019г. до 07.01.2020г. по констативен протокол от 07.01.2020г; сумата от 406,92лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 28.01.2020г. до 07.10.2022г., съдебни разноски от 39,21лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 09.01.2023г., на 11.01.2023г. е подал възражение, сочещо че не дължи сумите и претендира разноски, на 30.01.2023г. заявителят е уведомен че следва да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил установителен иск за вземанията и такива е представил на 27.02.2023г.

По делото са приети лицензия № Л-135-07/13.08.2004г., издадени от ДКЕВР съгласно която ЧЕЗ Разпределение България”АД има лицензия за разпределение на електрическата енергия за срок от 35 години на територия 4 по Приложение № 1, като съгласно чл. 2.7.5 от същата има право да купува необходимата електрическа енергия за покриване на технологични разходи по процеса.

Прието е извлечение от Решение № И2-Л-135/09.12.2013г. на ДКЕВР съгласно което лицензията на Чез Разпределение България“АД в т.2 Общи положения“ е изменена, като т.2.7.5 е изменена така: Да осъществява дейност на координатор на специална балансираща група за компенсиране на технологични разходи в електроразпределителната мрежа, спазвайки действащото законодателство и прилагайки разумни бизнес модели и методи в съответствие с добрите международни практики , с цел доброто планиране на баланса в балансиращата група. За целта изготвя прогнозиране, графици за закупуване на необходима електрическа енергия за покриване на технологични разходи по преноса; поддържа оборудване и средства за обмен на информация съгласно Правилата за търговия; изготвя Методика за изчисление на технологичните разходи в разпределителната мрежа по периоди на сетълмент в рамките на балансиращата група; поддържа финансови гаранции , определени с Правилата за търговия, за сключваните от него сделки.

По делото са приети Общи условия за използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ Разпределение“АД одобрени от ДКЕВР през 2007г. , а измененията им - през 2010г., съгласно чл. 25 от които при установяване на неизмерена , неправилно или неточно измерена, електроразпределителното дружество съставя протокол и уведомява потребителя за сумите, които дължи в срок от 7 дни от съставянето на протокола.

По делото е приет констативен протокол № 3029312/07.01.2020г., съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България”АД- И.И. и Б.Б., подписан и от свидетел от Федерацията на потребителите- Д.В.Д. и Р.В.А., , съгласно който на 07.01.2020г. е направена проверка на измерването на потребяваната електрическа енергия в къща в гр. Перник на ул. ****, абонатен № 2100407065, номер на инсталация 801585235, бизнес партньор 10793243, ИД на място на доставка 32Z1030010061911, при която е констатирано, че енергия се отчита с електромер с № 18085763 в табло извън границите на имота, абонат е със статус „прекъснат дистанционно”, има директно 5 присъединяване преди електромера с проводник тип УИП 2х16 кв.м. на фаза „0”, присъединението е направено преди таблото от въздушна мрежа и така има променена схема на измервателна система, присъединението не минава през предпазители, като то след проверката е прекъснато. В протокола е посочено, че за това нарушение не е извършен оглед на служители на МВР, не е присъствал такъв, не е присъствал и потребителят.

Прието е писмо, известие за доставяне, съгласно които на 08.01.2020г. ищецът е съставил писмо до ответника, изпратено на адрес в гр. Перник, ул.

**** , с което е посочил , че е извършена на 07.01.2020г. проверка, че е съставен констативен протокол, и че предстои преизчисление на потребената енергия, на 10.01.2020г. до ищеца е върнато писмо, изпратено до ответника с отбелязване, че не е потърсено от адресата.

Прието е писмо от 13.01.2020г, известие за доставяне, съгласно които ищецът е съставил писмо до ответника, изпратено на адрес в гр. Перник, ул.

**** , с което е посочил , че поради преизчислението на потребената енергия следва да доплати още 1553,44лв. по протокола от 07.01.2020г., на