Решение № 45 от 16.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501846 по описа за 2023 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл.от ГПК, образувано по жалбата на В. Н. Ф., живуща във Федерална република Германия, с адрес за призоваване по делото: гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №57, ет.3, -чрез адв. Г.Николова- БАК, срещу Решение №1707/02.08.23г. по гр.д.№112/23г. по описа на Бургаски РС, в ЧАСТТА, уважаваща заявените установителни претенции за вземания за главница от 722лв.,явяваща се неплатена сума за годишна такса за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост и за вноска във фонд „Ремонт и обновяване“(ФРО) за периода от 01.09.21г. до 31.07.22г, съгласно решения по т.6 и т.7 от протокола на ОСЕС от 31.08.22г., за сумата от 48,73лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.02.22г. до 02.10.22г., ведно със законната лихва за забава върху горната, считано от 03.10.22г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6287/22г. на БРС и ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски.

Решението се сочи за незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и необоснованост в атакуваната, посочена по-горе част.

Сочи се, че съдът е постановил крайния си извод без да обсъди в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства.Незаконосъобразно е било отхвърлено според страната възражението й, че не е ползвала имота си повече от 30 дни за процесния период от една година; неправилно и в противоречие с императивни норми на закона за начина на разпределение на отделните разходи между етажните собственици и с решенията на ОСЕС е изчислен и размерът на 1 дължимите от ответницата суми за управлението и поддръжката на общите части и за вноската за Фонд „Ремонт и обновяване“. Представената с исковата молба таблица-списък на етажните собственици, наречена „площообразуване“ била неправилно кредитирана от съда, а в същност била оспорена от страната като неподписан документ, който не е част от протокола на ОСЕС.Неправилно било прието от първата инстанция и че броят на собствениците е 33-ма, въпреки възраженията на страната в тази насока, подробно изложени.

Предвид липсата на взето решение за одобряване на размера на разходите за ФРО и начина на разпределянето им между етажните собственици, начислението на такъв разход в тежест на ответницата се сочи за незаконосъобразно.

След като нормите на чл.50 и 51 от ЗУЕС относно начина на разпределението на останалите разходи в бюджета между етажните собственици са императивни и извън компетентността на ОСЕС, тези разходи следвало да се определят по правилата в закона, което също не е било съобразено от първоинстанционния съд.

Неправилно според въззивницата е и възприетото от съда, че не е заплатила за процесния период сумата от 100лв., която би следвало да се приспадне от заявената спрямо нея обща претенция.

Излагат се подробни съображения в тази насока.

В обобщение се моли за отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част, като се иска произнасяне по същество, отхвърлящо заявените претенции изцяло, а при условие на евентуалност- да се приспадне платената сума от 100лв. от вземането, което съдът прецени за основателно предявено за периода 2021/2022г.Не се ангажират доказателства и се дирят деловодни разноски.

В отговора на въззиваем ЕС в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Св.

Влас се твърди недопустимост на жалбата, като просрочена, същевременно са изложени и съображения за нейната неоснователност. Намират се за преклудирани всички възражения за незаконосъобразност, респективно нищожност на взетите от ОСЕС решения, т.к. няма подадена жалба в рамките на предвидения за това 30-дневен срок.Решенията на ОСЕС се сочат за вече влезли в сила и генерирали задълженията на въззивницата, които съдът е установил.

Мотивите на първата инстанция се сочат за изцяло обосновани и достатъчни да подкрепят крайния правен извод на съда по повдигнатия спор.

С оглед горното се моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Не се ангажират нови доказателства и се дирят деловодни разноски.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, т.к.противно на твърденията на въззиваемия, е подадена в рамките на двуседмичния преклузивен срок, визиран за това в ГПК.

Служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК сочи за валидно и допустимо атакуваното решение на БРС.

По съществото на спора, предвид въведените с жалбата възражения, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано пред първата инстанция по исковата молба на Етажна собственост с адрес: гр.Свети Влас, ***, комплекс „Мелия 7“, представлявана от 2

Л.Б. Г., срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: ****, с която се иска от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 639,75 лева, представляваща неплатена годишна такса за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, във връзка със задължение на всеки собственик да заплати таксата в срок до 01.02.2022 г.; 43,36 лева лихва за забава върху горепосочената главница, начислена за периода от 02.02.2022 г. до 03.10.2022г.;

82,39 лева неплатена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, във връзка със задължението на всеки собственик да заплати годишна такса в срок до 01.02.2022 г.; 5,58 лева лихва за забава,начислена върху тази главницата за периода от 02.02.2022 г. до 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6287/2022 г. на БРС, въз основа на взети от общото събрание на етажната собственост (ОСЕС) решения.

Исковете са основани на чл.422 от ГПК, вр.чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД.

Ответницата се сочи за собственик на недвижим имот в сградата(апартамент № 404). На 31.08.2021 г. било проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. Свети Влас, ул. „Средна гора“ № 7, сграда „Мелия 7“, на което били взети решения всеки собственик да заплати в срок до 01.02.2022г.годишна такса за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, както и годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, изчислени съобразно разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС.

Твърди се, че до момента В. Н. Ф. не е платила дължимите от нея такси.

Молило се е за уважаване на заявените претенции и за присъждане на съдебно - деловодни разноски.

Подаденият от ответната страна чрез процесуален представител отговор по чл.131 от ГПК е посочил претенциите за неоснователни.

Според страната не ставало ясно въз основа на какво решение на ЕС се претендират сумите.

На следващо място ответницата не дължала суми за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, тъй като за периода 01.09.2021 г. - 31.08.2022 г. тя или други лица с нейно съгласие са пребивавали в имота по-малко от 30 дни, като приложение в случая намирала разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Не било установено и изчисляването на претендираните суми да е извършено по правилата на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, които норми са императивни.

Освен това Ф. била заплатила сумата от 100 лева през м. август 2021г. - разходи за общи части, но това не било взето предвид от ищеца. Оспорени са също исковете за заплащане на мораторна лихва поради противоречие с решението по т. 9 от протокола.

Молила е съда да отхвърли претенцията и да й присъди съдебно-деловодни разноски.

Първоинстанционният съд е счел претенцията за частично основателна и я е уважил до размер от 722 лв. за главницата,включваща годишна такса за поддръжка и управление на общите части от сградата и за ФРО; за сумата 48,73лв. мораторна лихва за забава за периода от 02.02.22г. до 02.10.22г., ведно с със законна лихва за забава от 03.10.22г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6287/22г. по описа на БРС и е отхвърлил претенциите в останалата част.Присъдил е и разноските на страните, 3 съобразно резултата от делото и правилата на чл.78,ал.1 и 3 от ГПК.

За да обоснове наличието на вземането за главница и лихви в уважения размер, съдът е изложил съображения, че сумите са дължими на база взети от ОСЕС решения от 31.08.21г. (влезли в сила като необжалвани)за размерите на средствата, необходими за ФРО и за управление, и поддържане на общите части на етажната собственост- ищец, изчислени съобразно разпоредбите на чл.50 и чл.51 от ЗУЕС, с падеж за етажните собственици в срок до 01.02.22г., като е установил както неизплащането на съответната част от Ф., така и твърдяната от ищеца забава и е счел неоснователни възраженията на ответницата, че не дължи поисканите такси.

Въззивният съд споделя отчасти правните изводи на първата инстанция, имащи отношение към обжалваната, уважаваща исковете част, като излага следните съображения:

Фактическите изводи на първоинстанционният съд не са предмет на оспорване, касателно факта, че от 2014г. и понастоящем ответница В. Ф. е собственик на самостоятелен обект(СО) в сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес на СО:гр.Свети Влас, община Несебър, област Бургас, ул.“Средна гора“ №7, к-с „Мелия7“,бл.А,ет.4, ап. А404, представляващ апартамент със ЗП 47,95 кв.м. , с трайно предназначение жилище, състоящо се: от входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, санитарен възел и тераса и с прилежащи 4,401% ид.ч. от общите части на сградата.

Безспорно и установено от събраните по делото писмени доказателства е провеждането на 31.08.21г. на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в посочената по- горе сграда, на което са присъствали притежаващи общо 46,89% ид.ч. от общите части на сградата лица, като събранието е проведено при условие на спадащ кворум. Ф. не е присъствала на същото.

Не се твърди, нито има данни, решенията взети на това ОС на ЕС да са били оспорвани, респективно отменени в резултат от обжалване в срока по чл.40 от ЗУЕС, следователно са влезли в сила и да произвели своето действие.

Представеният протокол от събранието, сочи, че то е взело следните решения:според т.1 и 2 ОСЕС е избрало като управител на ЕС с мандат от 2 години етажен собственик Леонид Г., като контрольор на ЕС- Р.М., според т.3 е възложило на управителя да открие за разходите на ЕС нарочна сметка и да оперира с нея, съгласно т.4- на управителя е възложено да подписва договори с изпълнители на услуги за поддръжката на общите части на сградата, на прилежащите й територии и съоръжения, за охрана и необходими технически, административни и правни услуги.

Според т.5 е взето решение за утвърждаване на условия и ред за подписване на споразумения за ползването на поземления имот и за упълномощаване на управителя в тази връзка; по т.6 е обсъден и приет бюджет на ЕС за сезон 2021/2022г. В протокола от събранието е посочен брой на СО в сградата- 24, брой на собствениците и техните домакинства- 33 физически лица и това, че за ЕС на сградата финансовата година е с продължителност от 01.09.21г. до 31.08.22г. Въпреки това падежът на задълженията на етажните собственици по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС е към 01.02.22г.

Приет е също така по т.6 бюджет за посочената финансова година, като разходите по чл.50 от ЗУЕС за ФРО са определени на 13482 лв., тези по чл.51 от ЗУЕС-на 4250лв., или общо – 17732лв.Част от ФРО в размер от 2000лв. е заделена като фонд непредвидени разходи(ФНР).

В т.6.2 и т.7 е взето решение задължението на всеки от етажните собственици за такса за ФРО да се определи по правилото на чл.50, ал.2,т.1 от ЗУЕС- „съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост“.