Решение № 348 от 19.11.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. В., 19.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320200384 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „М. 7“ ЕООД, ЕИК:2023066161, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.Е.“, № 38, представлявано от управителя М. Т. П., против Наказателно постановление № 260000095/14.03.2022г. на Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96 г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.– „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди / лв. за извършено административно нарушение по чл. 7а, ал.2, предл. трето от Закона за автомобилните превози.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършена комплексна проверка във фирма „М. – 7“ ЕООД около 15:00часа на 02.03.2022г., притежаваща лиценз за международен автомобилен превоз, се установило, че управителят, който е водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с регистрационен № ВН 3867 АМ и е осъществил превоз на товари с водач М. П., който не отговаря на изискванията 1 за психологична годност по смисъл на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2от ЗДвП Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля Б. В. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател има качеството "превозвач" по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В същото време търговецът притежава Лиценз на Общността за извършване на обществен превоз на товари, поради което е имал задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе изисквания, между които и за психологическа годност.

Видно от доказателствата по делото към датата на извършване на превоза, водачът не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, Нормативно установеното изискване е за наличие на валидно удостоверение за психологическа годност към датата на извършване на превоза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал.2, предл. трето от ЗАвтП /в редакцията ѝ към датата на извършване на нарушението/ лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, 2 правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал.3 от ЗАвтП.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът счита, че издаденото НП е обосновано.Безспорно и категорично от събраните писмени и гласни доказателства се доказва извършеното нарушение от страна на дружеството жалбоподател.

Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 96г ал.1 предл. 2 от Закона за автомобилния превоз, действащ към момента на установяване на нарушението "който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв..

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з. възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В случая посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и хипотеза и диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено право на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. Не на последно място следва да се посочи, че в случая отговорността на дружеството е ангажирана за допустителство, предвидено именно в нормата на чл. 96 г, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство към водачите на МПС от категориите "М", "А", "В", "В+Е", "Ткт" (група 1) и от категориите "С", "С+Е", "D", "D+E", "Ттб", "Ттм" (група 2) се предявяват различни медицински изисквания съгласно приложение № 1. Резултатите от прегледа и заключението за годността на кандидата за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС от съответната категория се нанасят в "Карта за медицински преглед на водач на МПС" (приложение № 2) със срок на валидност една година. Посоченото приложение № 1 са отразени и психични заболявания, поради което възражението в тази насока в жалбата е неоснователно, тъй като категория „В“ попада в обхвата на Наредбата, за която се изисква съответна психологическа годност по Наредбата.

Безспорно е установено, че дружеството нарушител има качеството на лицензиран превозвач и като такъв наема по трудов договор водачи, в каквото качество е и лицето Иляз.

На този водач е предоставено и извършване на международен превоз на датата, визирана за дата на нарушението, като към тази дата водачът не е бил психически пригоден да бъде водач на обществен превоз.

3

Това, че към посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението водачът не притежава валидно удостоверение за психическа годност е безспорно, което задължава лицензираният превозвач, да не го допуска до работа, т.е. да не му възлага извършването на такава. В противоречие с това задължение, дружеството е възложило на такъв водач да извърши обществен превоз на товари. Нарушението е извършено в седалището на дружеството.

Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият случай, при определяне на административното наказание, административно наказващият орган е наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде намален от съда.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0000095/14.03.2022г. на Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя „М. 7“ ЕООД, ЕИК:2023066161, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.Е.“, № 38, представлявано от управителя М.

Т. П.,с което е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96 г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.– „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди / лв. за извършено административно нарушение по чл. 7а, ал.2, предл. трето от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4