Решение № 677 от 06.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Перник, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20261720104522 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от Г. К. Т., чрез адв. А., срещу "Кредисимо" ЕАД, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 197,54 лева/ 101,00 евро/, представляваща разликата между дължимата по недействителен договор за потребителски кредит ****** главница от 3000 лева и общо заплатената сума от 3197, 54 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба /24.04.2026 г. / до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и "Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит ******, въз основа на който й била предоставена в заем сума в общ размер от 3000 лева, със задължение да я върне на 3 равни погасително вноски, с фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР в размер от 48. 31%.

Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство от 22.04.2022 г. с "Ай Тръст" ЕООД, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред "Кредисимо" ЕАД задълженията на ищцата по договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.

11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието годишният процент на разходите по кредита не бил посочен правилно, в него не били включени всички разходи по кредита. Поддържа, че възнаграждението по договора за 1 предоставяне на гаранция представлявало част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите. Посочването на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и нелоялна и заблуждаваща търговска практика, която подвежда потребителя относно спазване на забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК е не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Клаузата за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на "Ай Тръст" ЕООД въвеждала скрито възнаграждение, което е задължителен разход. Поддържа се, че с оглед недействителността на кредита потребителят дължи само чистата му стойност, която в случая е 3000 лева и заплатената в повече сума от 197,54 лева се явява получена от ответника без основание. Моли се искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "Кредисимо" ЕАД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит ******Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Навежда и съображения, че годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което ответникът "Ай Тръст" ЕООД е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Излагат се подробни съображения в подкрепа на заявеното и се цитира съдебна практика. Моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е 2 сключил с ответника договор за потребителски кредит; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за потребителски кредит, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и обстоятелства: 1) сключването на договор за потребителски кредит 2558206 от 22.04.22 г., с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 3000 лева; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът "Кредисимо" ЕАД е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва; 4) че между ищеца и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 22.04.2022 г., с твърдяното в исковата молба съдържание; 5) че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество сумата от 101,00 евро, над дължимата се главница, поради което съдът е обявил същите за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, когато кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение, той следва да представи банкова гаранция в 10-дневен срок или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа. Съгласно ал. 2, ако избраното обезпечение не бъде предоставено в срока, заявлението се счита за неодобрено и договорът не поражда действие. Алинея 3 урежда отделната хипотеза на заявление за кредит без обезпечение, което се разглежда в 14-дневен срок. Съответни правила се съдържат и в Общите условия, които определят поръчителя като одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо лице.

Приет е Договор за предоставяне на поръчителство от 22.04.2022 г. между ищцата и "Ай Тръст" ЕООД. В съображенията към него е посочено, че "Кредисимо" ЕАД се задължава да предостави кредит от 3 000 лв. след предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство; че "Ай Тръст" ЕООД е получило от "Кредисимо" ЕАД предложение да сключи договор за поръчителство за ищцата и че потребителят е избрал да сключи договора за кредит при условията на предоставено от "Ай Тръст" 3

ЕООД поръчителство. По силата на чл. 1 поръчителят се е задължил да сключи с кредитора договор, по който да отговаря солидарно за всички задължения по кредита и последиците от неизпълнението им, а потребителят е поел задължение за възнаграждение.

В чл. 6, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че ако поръчителят изпълни към кредитора, потребителят трябва да му възстанови платените суми, законната лихва от деня на плащането и разноските. Съгласно чл. 8 възнаграждението може да бъде заплащано по сметка на "Ай Тръст" ЕООД или по сметка на "Кредисимо" ЕАД по начините за плащане по кредита. Кредиторът е овластен да приема изпълнение от името на поръчителя, а когато общо внесената сума не е достатъчна за задълженията към двете дружества, с нея се погасяват с приоритет задълженията към "Ай Тръст" ЕООД.

Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство посочва общо възнаграждение от 2884, 08 лв., дължимо за целия период на кредита и разсрочено в 24 вноски. Така общото договорено плащане по двете правоотношения достига 6086, 27 лв., при получена главница от 3 000 лв.

При съвкупната оценка на установените по делото факти, съдът приема, че кредитът и възмездното поръчителство са организирани като една икономическа операция. Договорът за кредит при конкретно заявените условия не поражда действие без избраното обезпечение. Поръчителят е предварително одобрено от кредитора лице.

Предложението за поръчителство идва от кредитора. Размерът на общата месечна тежест се визуализира в неговата система. Плащането се приема от кредитора и при недостиг се отнася с предимство за поръчителя. Тези обстоятелства установяват както необходимостта на услугата за конкретно избрания кредит, така и знанието на кредитора за нейния размер.

Ищцата е физическо лице, което е сключило договора извън рамките на професионална или търговска дейност, поради което има качеството потребител.

Кредиторът "Кредисимо" ЕАД е финансова институция, предоставила кредит по занятие, и правоотношението попада в приложното поле на ЗПК, както и на нормите за защита от неравноправни клаузи в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договорът да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването. По смисъла на чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК в общия разход се включват всички преки и косвени разходи, известни на кредитора, включително разходите за допълнителни услуги, когато договорът за услугата е задължителен за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Целта е потребителят да получи точна и сравнима информация за цялата икономическа тежест, преди да се обвърже.

4

Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 води до недействителност на договора за потребителски кредит. При тази недействителност чл.

23 ЗПК ограничава задължението на потребителя до чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по него. Тази специална последица изключва възможността кредиторът или участващо в свързаната операция трето лице да задържи плащане, което по икономическото си предназначение представлява разход по кредита.

С Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23, APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, ECLI: EU: C: 2025: 183, Съдът на Европейския съюз приема, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в договора за кредит и които увеличават общия размер на задължението му, попадат в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следва да участват при изчисляването на ГПР. Съдът подчертава, че договорът за кредит и допълнителният договор трябва да бъдат разгледани в тяхната икономическа връзка, а кредиторът се предполага да знае разходите за допълнителни услуги, които предлага сам или от името на трето лице.

Същото решение потвърждава, че член 10, параграф 2, буква "ж" и член 23 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална санкция, при която при непосочване на ГПР, включващ всички разходи, потребителят връща само предоставената главница.

Идентичен извод за допустимостта и съразмерността на такава последица е даден в Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria, ECLI: EU: C: 2024:

263. Тези тълкувания са задължителни за националния съд при прилагането на чл. 22 и чл. 23 ЗПК.