Определение № 2190 от 06.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2190 гр. София, 06.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002900844 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „БОКАН“ ООД срещу въззивно решение № 514 от 14.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 398 по описа на съда за 2022 г., в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 260056 от 20.01.2022 г., постановено от Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав по т.д. № 353 по описа на съда за 2019 г. в съответните му части, с които е отхвърлен иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен от „Бест плюс“ ООД против „Бокан“ ООД за разликата над 22214.08 лв. до 304714.08 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска 22.02.2019 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен от Ю. Т. Я. против „Бокан“ ООД за разликата над 8885.63 лв. до 121885.63 лева, ведно със законната върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска - 22.02.2019 г., до окончателното изплащане, по същество е осъден касатора „Бокан“ ООД, ЕИК: 202877936 да заплати на „Бест плюс“ ЕООД, ЕИК: 131304696, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ сумата от още 282500 лева равностойност на притежавания от „Бест плюс“ ЕООД дружествен дял в „Бокан“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаването на 1 исковата молба - 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, осъден е „Бокан ООД, ЕИК: 202877936 да заплати на Ю. Т. Я., с ЕГН:

**********, на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата от още 113000 лева равностойност на притежавания от Я. дружествен дял от „Бокан“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в неговите части, с които „Бокан“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ на „Бест плюс“ ЕООД сумата 22214.08 лв. – равностойност на дружествения му дял в „Бокан“ ООД, ведно със законната върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане, и на Ю. Т. Я. сумата 8885.63 лв. – равностойност на дружествения му дял в „Бокан“ ООД, ведно със законната върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че решението на САС е явно неправилно и необосновано, тъй като съставът на съда на стр. 8 от съдебния акт погрешно констатира, че „тройната счетоводна експертиза изготвя варианти на коригиран баланс, прилагайки определените стойности по оценителските експертизи...“ Според касатора тройната ССЕ изготвя само един вариант на коригиран счетоводен баланс (задача 29) и в нея не се твърди друго, освен че таблиците в отговор на задача 30 от експертизата не са „междинни счетоводни баланси“, подробно аргументирано на стр. от 113 до 119 от ССЕ, както и изрично заявено в съдебно заседание от 14.10.2021 г. Сочи се, че съдът е постановил решението, като не се позовава на единствения коригиран междинен счетоводен баланс /отговор на задача 29 от тройната ССЕ/, а на една от таблиците в отговор на задача 30 от експертизата, които не са „счетоводни баланси“. Касаторът сочи, че не е допустимо да се определя стойността на дружествения дял на съдружник с прекратено 2 членствено правоотношение при условията на чл. 125, ал. 3 от ТЗ по констативно-съобразителните записвания в табличен вид, направени от ССЕ, които не представляват коригиран междинен счетоводен баланс, в съответствие с изискванията на чл. 24-28 от Закона за счетоводството и т.2, 3.1, 3.2., 5.1. и 15.2. от СС 1 и 4.1. от СС 34, в противоречие с решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 206 от 06.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; определение № 85/11.02.2019 г. по т.д. № 1868/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.

Сочи се, че по делото са ангажирани множество доказателства, в които обективираната стойност на оценяваните биологични активи съществено се различава в тези, представени от ищеца и в тези, представени от ответника. Критикува се по същество извършената от въззивния съд преценка на доказателствата, като едностранчива и необективна, като се заявява, че съдът не се е съобразил с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила за безпристрастност и равнопоставеност на страните, защото възприема особеното мнение на вещо лице, предложено от ищците, което ползва за доказателства само фактури и проформа фактури, представени от ищците и в тяхна полза, пренебрегвайки абсолютно всички останали доказателства, важни за изхода на спора. Оспорва се становището на САС, че е неправилно завеждането на биологичните активи по себестойност, съответно – че същите трябва да се завеждат по „справедлива стойност“, както и определената в кредитираното от съда особено мнение на ВЛ К.К.

„справедлива стойност“ на биологичните активи на „Бокан“ по сравнителен подход /аналози/, при което определяне ВЛ ползва за аналози само фактурите и проформа фактурите, предоставени от ищците, и изобщо не ползва всички останали фактури и документи, налични по делото, указващи цени и начин на обезценка. Според касатора определената „справедлива стойност“ по избраните от К.К. аналози не може да се счита за „справедлива стойност“, защото при определяне на „справедлива стойност“ най-важното е да се подберат надеждни аналози, което тя не прави. Твърди се, че в случая са използвани проформа фактури от дати, следващи релевантната за определяне стойността на 3 дела на ищците дата, такива между свързани лица, между чуждестранни лица и за подобни активи в чужбина, такива, по които няма реално плащане и др.п., при което са нарушени изискванията за несвързаност на пазарните участници, реалност на сделките и достъп до пазара, които са валидни за определяне на справедлива стойност по пазарни допускания и изготвяне на хипотези.

Настоява се, че е недопустимо да се приемат за надежден аналог за определяне на „справедлива стойност“ на биологични активи, проформа фактури, по които страна е заинтересовано лице, по които няма реални действия /плащане или реална сделка/, датирани след датата на оценката, както и фактури между свързани лица, с един и същи мажоритарен собственик, идентичен с мажоритарния собственик на ищеца, датирани след датата към която се определя „справедливата стойност, и фактури между дружества, свързани лица, опериращи на географски отдалечен пазар, до който държателя на биологичните активи няма достъп.

Претендира се пристрастност на ВЛ, чието особено мнение е кредитираното от въззивния съд, като се набляга на факта, че същото е предложено от ищеца, а самото въззивно решение касаторът намира за очевидно неправилно, немотивирано, не безпристрастно, изпълнено с вътрешни противоречия и липса на формална логика в направените правни изводи.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, отмяната му и отхвърляне на предявените срещу касаторите искове в уважената им част или обезсилване на решението на САС изцяло, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и постановяване на друго за отхвърляне на уважената част от претенциите на ищците, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, тъй като мотивите на решението на въззивния съд са така неясни, че от тях не се разбира на база на кои факти и обстоятелства е формирана волята на съда в диспозитива, което се е отразило на правилността на въззивното решение. Претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се формулират въпросите:

4

Въпрос 1: Допустимо ли е да се определя стойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение при условията на чл. 125, ал. 3 от ТЗ по констативносъобразителните записвания в табличен вид, направени от ССЕ, които не представляват коригиран междинен счетоводен баланс, в съответствие с изискванията на чл. 24-28 от Закона за счетоводството и т. 2., 3.1, 3.2., 5.1. и 15.2. от СС 1 и 4.1. от СС 34? По въпроса се претендира противоречие с решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 206 от 06.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; определение № 85/11.02.2019 г. по т.д. № 1868/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.

Въпрос 2: Допустимо ли е диспозитива на решението да се основава единствено и само на изводи, които целенасочено обслужват (предварително избрания) краен резултат, без да съдържа обяснение/мотивировка/анализ как се достига до тези изводи, от една страна и от друга, без да се обсъдят и аргументирано отхвърлят твърденията и доводите на другата страна? Твърди се, че отговорът на този въпрос се намира в множество решения на касационна инстанция, според които за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл. 235 и чл. 236 ГПК. Претендира се открито противоречие на подхода на въззивния съд с решение № 35/23.05.2019 г. по гр.д. № 1499/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 45/25.06.2019 г. по гр.д.

№ 1466/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 221/08.02.2016 г. по гр.д. № 1453/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г.о., и много други.

Сочи се че въззивният съд, кредитирайки особено мнение, основава решението си само на част от представените по делото фактури и проформа фактури, а са пренебрегнати фактури, „Общи условия за продажба“, „Писмо“ и „Техническа документация“, всичките от производителя Орвиа; „Договор“ между Д.Б. Финанс и САС Агожен 5

/Орвиа/; „Остойностяване“. Според касатора изчисленията на кредитираното ОМ довеждат до абсурдни стойности, непочиващи на каквато и да е било логика, а в самия текст на решението са видни абсурдни съждения и правни изводи.

Изложените твърдения за противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора съдебна практика на касационната съдебна инстанция следва да се квалифицира като твърдение за наличието по тези въпроси /първи и втори/ на касатора, на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК.

Въпрос 3: Допустимо ли е да се приемат за надежден аналог за определяне на „справедлива стойност“ на биологични активи, проформа фактури, по които страна е заинтересовано лице, собственик на ищеца, по които няма реални действия /плащане или реална сделка/, датирани след датата на оценката?

Въпрос 4: Допустимо ли е да се приемат за надежден аналог за определяне на „справедлива стойност“ на биологичните активи на Бокан в настоящото производство, фактури между свързани лица, с един и същи мажоритарен собственик, идентичен с мажоритарния собственик на ищеца, датирани след датата към която се определя справедливата стойност?

Въпрос 5: Допустимо ли е да се приемат за надежден аналог за определяне на „справедлива стойност“ на биологични активи фактури между дружества, свързани лица, опериращи на географски отдалечен пазар, до който държателя на биологичните активи няма достъп?

Въпрос 6: Допустимо ли е да се счита за коректно определена „справедлива стойност“ на биологични активи стойност, от която не са извадени разходи при продажба /такси, комисионни и т.н/; разходи за транспорт и други подобни разходи, свързани с пренасянето на актива до пазара?