Решение № 846 от 30.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Сливен, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20262230101160 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 108,42 евро (212,05 лева), представляваща платени без основание суми по нищожен Договор за заем № 9032-00146968/28.06.2023 година, сключен между Ж. Д. С. и „Микро Кредит“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за заем № 9032-00146968/28.06.2023 година, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 3500 лева за срок от 12 месеца, при годишна лихва от 40,47 %.

Към Договора за кредит е подписано споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги „Комфорт“, за който пакет е предвидено допълнително заплащане в размер на 247,36 лева месечно, платимо ведно с погасителната вноска на кредита.

За срока на договора, за заем в размер на 3500 лева, ищцата е следвало да върне сума в размер на общо 7 285,68 лева (главница, лихва и възнаграждение за пакет допълнителни услуги).

1

Ищцата е платила предсрочно на дата 14.07.2023 година сума в размер на 3712,05 лева, с което е погасила договора за кредит.

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и всички плащания, извършени над главницата в размер на 212,05 лева са лишени от основание, поради което подлежат на връщане.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца сумата в размер на 108,42 евро (212,05 лева), представляваща платени без основание суми по нищожен Договор за заем № 903200146968/28.06.2023 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

От страна на ответното дружество не е постъпил отговор на исковата молба и не е изразено становище.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява от пълномощник, но по делото е постъпило писмено становище.

В съдебно заседание ответната страна не се представлява от представител или пълномощник, но по делото е постъпило писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са обвързани от Договор за заем № 9032-00146968/28.06.2023 година, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 3500 лева. Уговорен е срок за погасяване на кредита 05.07.2024 година, с размер на погасителната вноска, конкретно посочен в табличен вид, инкорпориран в договора, за срок от 12 месеца, при начислена годишна лихва без в договора да е посочена величината на ГПР.

Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е посочена като възлизаща на 4313,76 лева.

От споразумение за предсрочно погасяване и фискален бон се установява, че ищецът е извършил плащания по Договора в общ размер на сумата 3712,05 лева. Разликата между полученото от ответника и предоставената в заем сума е в размер на 212,05 лева, равностойни на 108,42 2 евро.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца 212,05 лева, равностойни на 108,42 евро, представляваща сума, недължимо платена при начална липса на основание по сключен между страните договор за потребителски кредит, е процесуално допустим.

Разгледан по същество е доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

По безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от Договор за заем № 903200146968/28.06.2023 година. Установено е, че ищецът е извършил плащания по Договора в общ размер на сумата 3712,05 лева. Разликата между полученото от ответника и предоставената в заем сума е в размер на 212,05 лева, равностойни на 108,42 евро.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

3

Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. Тъй като ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, включително и възнаградителната лихва се налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, подлежащи на заплащане от длъжника. В противен случай същият се поставя в положение да гадае, респ. да преценява кои суми към кой момент дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, тъй като в Договор за заем № 903200146968/28.06.2023 година не е определен точно, а е посочен като фиксиран процент.

По изложените съображения процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК , поради което и съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане единствено на предоставения му заем.

Тъй като ищецът е извършил плащания по Договора в общ размер на сумата 3712,05 лева, искът следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 212,05 лева, равностойни на 108,42 евро, представляващ разликата между полученото от ответника и предоставената в заем сума.

По тези съображения, съдът следва да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 108,42 евро, представляваща сума, недължимо платена при начална липса на основание по сключен между страните договор за потребителски кредит.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 25,56 евро - заплатена държавна такса.

Пълномощникът на ищеца му е оказал безплатно адвокатска помощ, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и Наредбата за адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 245,00 евро адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА З А П Л АТ И на Ж. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

........................................., сумата 108,42 евро, като получена без да е налице правно основание за това, както и сумата от 25,56 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. от АК - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул.

„Йоаким Груев“ № 41, сумата от 245,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5