Решение № 572 от 20.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Варна, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110104821 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

РС Варна е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване специални положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, против ответника Д. Н. Д. ЕГН: ********** искане за приемане на установено в отношенията между страните, че Д. Н. Д. ЕГН: **********, дължи на „А. З. С.

Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, сумите, за които е издадена в полза на заявителя /сега ищец/ Заповед № 984/27.02.2024 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав по ч. гр.д. № 2267/2024 г., а именно:

СУМАТА от 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за заем CrediGo № 5342-00017850, сключен на 30.08.2018 г. между „М. К.“ АД и Д. Н. Д., вземанията по който са прехвърлени от страна на „М. К.“ АД в полза на „А. З. С. Н. В.“ ООД (правоприемник на който е „А. З. С. Н. В.“ АД, понастоящем „А. З.

С. Н. В.“ ЕАД) по силата на Приложение № 1/10.01.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.;

СУМАТА от 180,72 лв. (сто и осемдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2018 г. до 30.08.2019 г.

СУМАТА от 720,00 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща дължима застрахователна премия за периода от 30.09.2018 г. до 30.08.2019 г.;

СУМАТА от 672,00 лв. (шестстотин седемдесет и два лева), представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 01.10.2018 г. до 26.02.2024 г. (с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.); ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК. ( Т.е. паричните вземания, за които ищцовата страна твърди и в заповедното и в исковото производство, че произтичат от следните обстоятелства: Договор за заем CrediGo № 534200017850, сключен на 30.08.2018 г. между „М. К.“ АД и Д. Н. Д., 1 вземанията по който са прехвърлени от страна на „М. К.“ АД в полза на „А. З. С. Н. В.“ ООД (правоприемник на който е „А. З. С. Н. В.“ АД, понастоящем „А. З. С. Н. В." ЕАД) по силата на Приложение № 1/10.01.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.)

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен на осн.чл.99 ЗЗД между „***“ ООД, ЕИК *** и „М. К. „ АД , ЕИК ***, по силата на който вземането на „М. К. „ АД срещу Д. Н. Г.ев, произтичащо от договор за заем № 534200017850 било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор, в собственост на „***“ ООД.

Сочи се още, че договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

„***“ АД / сега „***“ ЕАД, ЕИК ***/ твърди , че е правоприемник на „***“ ООД, ЕИК *** и че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „М. К.“ АД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, получено от последния, за което ищецът представя с исковата молба обратна разписка.

В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към исковата молба ищецът представя и моли съда да приеме Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/5342-00017850 от 16.04.2024 г., което да бъде връчено на ответника. С цел спазване на общоевропейския регламент за защита на личните данни ищецът представя с исковата си молба извлечение от Приложение 1 към договора за цесия със заличени данни.

Твърди се още, че на На 30.08.2015 г. между „М. К.“ АД, като Кредитор и Д. Н. Д. като Кредитополучател бил сключен договор за заем CrediGo № 5342-00017850, с което дружеството му предоставило кредит в размер на 1200 лева. Условията на договора се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра Искане за кредит и договор за заем, както и Общите условия, при които се отпускал кредита, неразделна част както от искането за кредит, така и от договора за заем. С подписването на договора за кредит сочи още ищцовата страна, че заемополучателят декларирал, че се е запознал с ОУ към договора и ги приема, задължил се и да върне получената в кредит сума по начина и в срока, описани в договора за кредит. Заемополучателят бил посочил банкова сметка по която кредитодателя превел заемната сума, предмет на договора за кредит.

Ищецът се позовава на ОУ, според които с подписването йм кредитополучателят удостоверявал, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора, че предварително му е била предоставена необходимата информация относно договора, разбира и приема клаузите на договора, ОУ, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно ОУ, при които бил подписан договора, сочи ищеца, че заемополучателя се съгласил да върне кредита заедно с договорна лихва, която била в размер на 180.72 лева. Така страните договорили общ размер на плащанията 1380.72 лв., която сума заемополучателят се задължил да върне на 12 равни месечни вноски, в размер на 115.06 лв. всяка, считано от датата на първата погасителна вноска 30.09.2018 г. С подписване на искането, пояснява още ищецът в исковата си молба, че заемополучателят предоставил съгласието да бъде сключена застраховка „Защита“ по групова полица на ЗК *** АД, като определил за неотменимо ползващо се лице „М. К. „АД за обезщетение, равно на остатъчния размер на кредита, към датата на настъпване на застрахователното събитие.

На основание точка 3 от договора, сочи още ищеца, че заемополучателя удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Застрахователната премия била определена на 720 лава, която заемополучателят се задължил да върне на 12 броя равни части, всяка от които в размер на 60 лева, а с подписване на договора заемополучателят приел и условията на застраховката.

Твърди се още, че на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 1.10.2018 г. /датата, на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда, която била в размер на 672 лева, като за периода 13.3.2020 - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Предвид изложеното по-горе и ищецът е обосновал правния си интерес от търсената 2 специална установителна защита, като с уточнителната си молба е прецизирал напълно петитума на иска.Ищецът желае уважаване на предявените искове, претендира разноски по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез адвокат Г. З..

В депозирания по ел.път отговор на искова молба ответникът намира исковете за допустими , предявени пред надлежен съд.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил исковете и по основание и по размер.

Ответникът счита,че сключения на 30.08.2018 г. между М. К. АД като кредитор и Д.

Н. Д. като кредитополучател договор е недействителен. Недействителността на договора ответникът определя,че произтича от това , че договора съдържа неравноправни клаузи.

На второ място възразява, че договора е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Ответникът твърди , че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, ДПК е недействителен и след като клаузите с които били уговорени ГЛП и ГПР били нищожни, то те не пораждали правно действие и недействителността им влечала недействителност на целия договор.

Отделно от горното ответникът е релевирал възражение за погасяване на вземанията по договора с общата 5 годишна съгласно по чл. 110 от ЗЗД, като счита, че към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2267/2024 г. петгодишния давностен срок изтекъл.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.01.2025 г. ищецът „А. З. С.

Н. В.” ЕАД, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява.

Ответникът Д. Н. Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

В о.с.з. от 24.1.2025 г. съдът е дал ход на спора по същество .

Видно от протокола от о.с.з. адв.Г.З. в качество на процесуален представител на ответника моли съда за отхвърляне на исковете ведно с присъждане на сторените от ответника съдебно –деловодни разноски.

С молба вх.рег.№ 4777/16.01.2025 г. , депозирана от ищцовото дружество, чрез ю.к. Б.

Д.а, ищецът изрично е заявил , че да бъде даден ход на делото при липса на процесуални пречки. Поддържа исковата молба по съображения, изложени в нея. Изразено е становище по съществото на спора, в случай, че бъде даден ход на делото по същество. Моли за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските в двете производства, а в случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от насрещната страна по делото и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, е обективирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като се желае съдът да намали същия при съобразяване на дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C438/22. Ако съдът осъди ищцовото дружество да заплати разноските на ответника по делото, ищецът моли съда да задължи ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени. Прилага се пълномощно и списък с разноски.

СЪДЪТ, на база събраните по делото доказателства, след съобразяване със становищата и възраженията на страните , приложимия закон и в съответствие с нормите на чл.235 и чл. 236 ГПК приема за установено и доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са специални положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по чиято допустимост липсва спор между страните.

Исковият съд с проекта за доклад по делото е констатирал наличието на всички процесуални предпоставки обуславящи извод затова, че производството по делото е надлежно учредено, исковете по чл.422 ГПК са предявени в рамките на преклузивния срок по чл.415 ГПК от ищеца ( имащ качество заявител в предходно образувано между същите страни заповедно производство) и с предявите искове ищецът цели да установи и докаже със СПН съществуването на оспорените от ответника в заповедното производство по реда на чл.414 ГПК парични вземания , вземанията за които е била издадена в полза на кредитора Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

3

Констатирайки допустимостта на исковото производството , съдът дължи произнасяне по същество на спора , а именно съществуват ли в полза на ищеца паричните вземания индивидуализирани по основание, размер и период в издадената от заповедния съд в полза на кредитора и против длъжника Заповед по чл.410 ГПК, оспорена от длъжника в срока и по реда на чл.414 ГПК.

За да се произнесе по същество на спора съдът на първо място се спира върху доклада по делото , приет без възражения от страните .

С доклада по делото съдът е дал правна квалификация на предявените ОСИ и на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, като е указал на страните съгласно чл. 153 и чл.

154, ал. 1 ГПК, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Изрично е обявено с доклада по делото за БЕЗСПОРНО между страните, че: