Решение № 41 от 02.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Плевен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20254430202173 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-2300242 от 06.11.2025 година, издадено от Р.И., заемаща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ / на „МЕЛИС 2010“ ЕООД в качеството му на работодател с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ №123, вх.“Г“, ап.8, представлявано от М. А. Ч., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 2000/две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.61 ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата са излагат съображения, че наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Навеждат се доводи, че липсва състав на административно нарушение. Сочи се, че И. Ф. е получил възнаграждение срещу реализиране на определен резултат – боядисване на фасада на сграда като тази дейност му е възложена с граждански договор. Сочи се, че извършена работа има инцидентен характер и не се характеризира със системно и периодично престиране на работна сила, съответно възнаграждението не е било дължимо с престиране на 1 работна сила, а за плащането му е поставено в зависимост от реализиране на конкретен резултат.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник в лицето на адвокат М. М. от АК - Плевен, която прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че осъществяването на вменения на дружеството административно- наказателен състав не е доказан по несъмнен начин, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът - редовно призован се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Е., който моли да се остави без уважение подадената жалба срещу процесното наказателно постановление Взема становище, че НП е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и оглед събраните по делото доказателства.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

АУАН №15-2500242/23.10.2025г. е съставен от А. В. Д. на длъжност инспектор по приходите на основание чл. 416, ал.1 от КТ на „МЕЛИС 2010“ ЕООД, в качеството му на работодател, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к.“Дружба“ №блок 123, вх.“Г“, ап.8 представлявано от М. А. Ч., в качеството му на управител за следното нарушение:

При извършената проверка на 24.09.2025 г. в 12:00 часа на място на строителен обект в гр. Плевен, ул. Васил Левски № 114, стопанисван от "МЕЛИС 2010" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ж. к. Дружба, бл. 123, вх. Г, ап. 8, представлявано от М. А. Ч. с ЕГН:

********** - Управител и при документалната проверка, извършена в офиса на ДИТ - Плевен на 23.10.2025 г. се установи, че "МЕЛИС 2010" ЕООД с ЕИК ***, в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно:

2

На 24.09.2025г. в 12:00 часа е допуснал лицето И. Б. Ф., с ЕГН:

**********, да изпълнява трудови функции като „Общ работник" на строителен обект в гр. Плевен, ул. Васил Левски № 114, преди да има сключен с лицето трудов договор в писмена форма. Датата на извършване на посоченото нарушение е 24.09.2025 г.

С това е нарушил: чл, 61, ал. 1, във връзка с чл, 1, ал. 2 от КТ.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: Жалба от „МЕЛИС 2010" ЕООД с вх. № 25157117/18.11.2025 г.; оригинал на Акт № 152500242/23.10.2025 г.; оригинал на Наказателно постановление № 152500242/06.11.2025 г,; заверено копие от доказателство за връчване на Наказателно постановление № 15-2500242/06.11.2025 г.; заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 г.; заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността Директор ДИТ Плевен; заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността Главен инспектор Д“ИТ“ Плевен; заверено копие от Опис на писмените доказателства към АУАН № 152500242/23.10.2025 г.; заверено копие от Протокол № ПР2537967 от 23.10.2025 г.; заверено копие от Декларация от И. Б. Ф. от 24.09.2025 г., 12:30 часа; заверено копие от Справка за актуално състояние на ЕЕТЗ № 613144621 от 24.09.2025 г., 12:04:24 часа; заверено копие от Граждански договор № 1 от 18.09.2025 г.

В подкрепа на горните факти са и показанията на разпитания непосредствено в съдебно заседание актосъставител А. В. Д., от които са установява, че заема длъжността инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен. Заявява, че на 24.09.2025г. заедно със св. П. П. М., извършили проверка на обект, находящ се на ул. „Васил Левски“ №114 в град Плевен, където се извършвали строително – монтажни дейности. На място заварили двама работници, на които дали декларации, които последните попълнили и оставили призовка за представяне на документи в Д“ИТ“ гр. Плевен за документална проверка. Сочи, че съставила АУАН на работодателя, затова, че е допуснал да работи лице, без да са уредени трудовите отношения с трудов 3 договор.

Показанията на св. А. В. се потвърждават и от показанията на св. П.

М., присъствал при извършване на проверката и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Св. М. – главен инспектор в Д„ИТ“ гр. Плевен, заявява, че на 24.09.2025г. съвместно с А. Д. посетили строителен обект в гр. Плевен, улица „Васил Левски“. Установили две лица, които извършвали трудова дейност. Дали им да попълнят документи свързани с трудово - правните отношения и при проверка в Дирекция „Инспекция по труда“ град Плевен установили, че двете лица имат сключени граждански договори.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. Д. и П. М., тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

По делото беше разпитан и доведеният от жалбоподателя свидетел – И. Б. Ф., който твърди, че отишъл на строителен обект на фирма „Мелис 2010“ЕООД да боядисва за срок от 2 седмици, за което получил сумата от 700 лева. Твърди, че на обекта пристигнали служители на Инспекция по труда Плевен и го накарали да попълнили декларация. Твърди, че собственоръчно попълнил декларациято, под диктовката на служителка на инспекция по труда.

Съдът не кредитира показанията на св. И. Б. Ф., в частта, в която твърди, че е попълнил декларацията под диктовката на служител от проверяващия екип, тъй като опровергават от показанията на разпитаните свидетели А. Д. и П. М. и от записаното в декларацията от него.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно - наказателното производство не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността и същевременно е упражнил правото си на защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и са били надлежно предявени на нарушителя, като притежават изискуемото съдържание съобразно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Доколкото производството е от административно - наказателен характер и следва се установи безспорно налице ли е деяние, представляващо административно 4 нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Описаните предпоставките са абсолютни и тежестта на доказването им е на административно - наказващия орган.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че И. Ф. е предоставял работна сила за дружеството- жалбоподател, като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ. Факт е, че Ф. собственоръчно е попълнил декларация по чл.402 от КТ, като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. Ф. е записал под страх от наказателна отговорност, че работи от 19.09.2025г. в „Мелис 2010“ като общо работник, с определено работно място строителен обект, находящ се на ул.“Васил Левски“ №114, с работно време от 08:30 до 16:30 часа с месечно трудово възнаграждение от 1500 лева.

Съдът не кредитира така представения граждански договор, тъй като от показанията на А. В. св. П. М., се установява, че лицето е престирало работна сила с фиксирано работно време и почивни дни, размер и периодичност на получаваното трудово възнаграждение, контрол върху извършваната работа. Наред с горното следва да се отбележи и това, че гражданският договор не е бил представен на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен по време на извършената от тях проверка 24.09.2025г. в горепосочения обект, а едва на 23.10.2025 г. в сградата на дирекцията. Дори и да се приеме, че гражданският договор не е могъл да бъде представен тогава, то следва да се посочи, че, лицето подписало декларацията – И. Ф. не е заявил пред проверяващите, че има сключен такъв договор. Ето защо и съдът приема, че същият е бил съставен във връзка с извършената проверка и за нуждите на същата. Поради 5 изложеното се налага изводът, че сключеният между страните граждански договор прикрива трудово правоотношение, привидно уредено като облигационно и правилно е квалифицирано извършеното деяние като нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ . При това фактическо положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „МЕЛИС 2010“ ЕООД и работника И. Ф., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ , подлежащо на административно наказание.

С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „МЕЛИС 2010“ ЕООД на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание "имуществена санкция" или "глоба" в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.

Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните 6 правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ , както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Не се споделя доводът, че не е осъществено процесното административно нарушение. Изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства.

Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73056faa-cffd-46e0-8ffa-f21044891ecd