Решение № 13639 от 07.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13639

[******], 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110105849 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Л. К. Л. е предявил против [******] осъдителни искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с влязла в сила на 20.02.2018 г. оправдателна присъда по НОХД № 1451/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 7533 лв., лихва за забава за периода 20.02.2018 г. - 31.01.2023 г.

Ищецът твърди, че на 31.07.2014 г. ответникът му е повдигнал обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.4, т. 2, вр. ал. 2 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство. Внесен е бил на 23.11.2015 г. обвинителен акт, като е било образувано НОХД №1451/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, завършило с влязла в сила оправдателна присъда.

При повдигане на обвинението му е била взета мярка за неотклонение "Гаранция" в размер на сумата 500 лева. По повдигнатото обвинение са били привлечени още шестима служители на [******], като обвинението е било за участие в организирана престъпна група. В хода на съдебното производство са били проведени 12 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично. На 04.10.2017 г. е била постановена оправдателна присъда. Твърди, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство е изживял сериозен стрес, станал емоционално-волево неустойчив, страдал от безсъние и раздразнителност, притеснявал се да не бъда осъден и да отиде в затвора. Уронен e бил авторитетът му пред семейството, съгражданите и колегите. Станал напрегнат, което влошило отношенията му с близки и роднини.

Променил отношението си към живота, изолирал се от приятели, избягвал контакти в професионалната сфера, а част от колегите му се дистанцирали. Делото е било медийно отразено, което утежнило психическото му състояние. Чувствал се унизен пред членовете на семейството му и пред съгражданите. След повдигане на обвинението здравословното му състояние се влошило. Налагало се да ползва отпуск поради временна неработоспособност, да бъде хоспитализиран, да посещава няколко 1 пъти Бърза помощ. Появило се сърдечно-съдово заболяване - хипертонично сърце, имал пристъпи на сърцебиене и задух, високо кръвно налягане. Моли за уважаване на исковете в цялост и претендира разноските, сторени в хода на производството.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че не са доказани описаните в исковата молба неимуществени вреди. Липсвали доказателства органи на Прокуратурата да са извършвали действия извън правнорегламентираните. Не е била разгласявана информация относно воденото наказателно производство, с оглед което и не можело да се счита, че уронването на авторитета на ищеца и влошаването на социалните му контакти се намира в причинна връзка с действията на органите на ответника. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед срочността на протичане на производството. Счита, че взетата мярка за неотклонение не е накърнила и ограничила правната сфера на ищеца.

Акцентира, че следва да се отчете усложнената фактическа обстановка по делото и необходимостта от извършване на голям обем процесуални действия, като процесуалното поведение на останалите обвинени лица също се намирало в причинна връзка с продължителността на процеса. Отделно от това оправдателната присъда давала морално обезщетение и компенсирала до известна степен изтърпените страдания. Обръща внимание, че оправдателната присъда не е била атакувана от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претенцията за лихви за забава.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.4, т. 2, вр. ал. 2 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда, която е влязла в сила.

По делото не се спори също така, че ищецът не е осъждан.

В разглеждания случай от събраните доказателства е установено, че по досъдебно производство /ДП/ № 13/2014 г. по описа на Специализирания отдел към Специализираната прокуратура /СП/, пр.пр. № 93/2014 г. по описа на СП ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 02.07.2015 г. за извършването на престъпление от общ характер, а именно за това, че в периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на територията на [******] в качеството си на длъжностно лице - на длъжност [******] [******] към [******] към отдел [******], назначен със заповед рег. № 8811/04.07.2012 г. и на длъжност [******], [******] при отдел "[******]" – [******], назначен със заповед рег. № 7021/11.04.2014 г., е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от ИВМ, с участници: ГСБ, ЙСД, ФГМ, ВГН и СММ, като групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица при контрол над действията им по Закон за движение по пътищата), и в групата участват длъжностни лица – държавни служители в [******] – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т.

2, вр/ ал. 2 НК.

Постановлението е предявено на обвиняемия на 06.07.2015 г. в присъствието на защитник. Взета му е мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на сумата от 500 лева.

Установява се, че с определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.08.2014 г. по НЧД № 939/2014 г. по описа на СНС, 15 състав, на което заседание ищецът е присъствал лично и със защитник, е оставено без уважение искането на СП за отстраняване на ищеца в качеството му на обвиняем по досъдебното производство от 2 заеманата от него в системата на [******] длъжност. Ето защо и следва да се заключи, че към посочената дата - 06.08.2014 г. ищецът вече е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство, съответно въз основа на искане от прокурор е било образувано частно наказателно производство, в хода на което е разглеждан въпросът за отстраняване на обвиняемите лица от заеманите от тях длъжности.

На 31.07.2015 г. в СНС е внесен обвинителен акт по обвинението срещу ищеца, като е било образувано НОХД № 987/2015 г. по описа на СНС.

С разпореждане от 07.08.2015 г. по НОХД № 987/2015 г. по описа на СНС, 17 състав, съдът е констатирал допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на внесения в съда обвинителен акт срещу ищеца и останалите привлечени обвиняеми касателно неговото съдържание и с оглед гарантиране на правото на защита на обвиняемите лица, поради което производството пред съда е прекратено и делото е върнато на СП за отстраняване на констатираните нередовности.

Срещу съдебния акт е подаден частен протест от прокурор при СП е и образувано ВЧНД № 174/2015 г. по описа на САпНС, по което въззивният съд с определение от 15.09.2015 г. е потвърдил протестираното от страна на обвинението разпореждане.

Следва да се заключи, че във времето между 15.09.2015 г. и 14.12.2015 г. обвинителен акт е бил внесен отново в СНС и въз основа на същия е било образувано НОХД № 1451/2015 г. по описа на този съд.

С разпореждане от 14.12.2015 г. на съдията докладчик делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на глава Двадесет и седма НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ на 23.12.2015 г. от 11:00 часа. Потвърдени са взетите спрямо подсъдимите мерки за неотклонение. В настоящото производство липсва представен протокол от това открито съдебно заседание.

В периода от 29.03.2016 г. до 04.10.2017 г. по НОХД № 1451/2015 г. са проведени 12 открити съдебни заседания, като на всички тях, ищецът се е явявал лично и с упълномощен защитник с изключение на едно единствено съдебно заседание, в което се е явил без упълномощен защитник, но не може да се приеме, че неявяването на защитника му е станало единствената причина за отлагане на делото. Съдът приема, че с посоченото изключение, ищецът не е ставал причина за отлагане на делото.

В последното съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд, подсъдимият е заявил, че не желае да даде обяснения.

В пледоарията си прокурорът е заявил, че намира обвинението срещу всички подсъдими за доказано и е пледирал за постановяване на осъдителни присъди и налагане на наказание лишаване от свобода, което по отношение на Л. да бъде в продължителност от 5 години и 6 месеца при режим на изтърпяването „строг“, както и за възлагане на сторените разноски в тежест на подсъдимите лица.

В последната си дума ищецът е поискал от съда да постанови оправдателна присъда.

С присъда от 04.10.2017 г. СНС е признал подсъдимите в т.ч. и ищеца за невиновни по повдигнатите им обвинения в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК.

Установява се на следващо място от съдържанието на разпореждане от 09.02.2018 г., постановено по наказателното производство, че срещу оправдателната присъда обвинението е подало протест, въз основа на който е било образувано ВНОХД № 33/2018 г. по описа на САпНС, което е било прекратено, като преждевременно образувано и делото е било върнато на първоинстанционния съд за даване на указания, свързани с администрирането на подадения срещу присъдата протест. Съдът е дал 3 указания на СП да отстрани нередовностите на протеста, които обаче не са били изпълнени. По изложените в разпореждането съображения, съдът е върнал протеста и е указал на Прокуратурата, че разпореждането може да бъде обжалвано с частен протест в седмичен срок от връчване на препис.

Не са налице данни срещу това разпореждане на СНС да е бил подаден частен протест.

Видно е от нарочното отбелязване на представения с исковата молба препис от оправдателната присъда, че същата е влязла в сила на 20.02.2018 г., което обстоятелство не е спорно между страните в настоящото производство.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, са приети писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца в периода 2012 г.

– 2022 г. Въз основа на същите съдът приема, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода 01.08.2014 г. – 14.12.2014 г., в периода 05.04.2016 г. – 08.05.2016 г., в периода 28.02.2017 г. – 06.03.2017 г., поради общо заболяване. Установява се също така, че на 29.12.2015 г., на 12.04.2016 г. и на 04.05.2016 г. е посещавал спешна медицинска помощ с оплаквания от повишено артериално налягане, стягане, тежест в областта на гърдите, тремор, главоболие и безпокойство. Бил е насочен към специалист невролог. Съдът приема, че от представената от ищеца с исковата молба етапна епикриза е видно, че и преди образуването на процесното наказателно производство, Л. е страдал от нефрити, хипертония, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите ЦВ и ВМ.

От показанията на свидетеля В, колега на ищеца, също служител в системата на [******], се установява, че през 2014 г. от колеги разбрал, че Л. е бил задържан за 24 часа по обвинение за корупционни действия като служител в [******], отдел [******], заедно с други колеги. Свидетелят отишъл да му занесе безалкохолни напитки и храна.

Забелязал, че е травмиран от ситуацията. Много от колегите от [******] и от [******], където ищецът преди това е работел, спрели да му се обаждат и да контактуват с него.