Решение № 628 от 12.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330108663 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Д. И. Д. против „Вива кредит” ООД, с която са предявени кумулативно съединени искове за признаване за установено, че клаузата в чл.1, ал.3, с която се начислява такса за експресно разглеждане и клаузата за неустойка в чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № *** от 22.12.2022 год., сключен между страните, са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави, сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, както и на осн. чл.21 ал.1, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева - частичен иск от сумата от 180 лева, недължимо платена по Договор за паричен заем № *** от 22.12.2022 год., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебното производство с протоколно определение на съда от 10.01.2024 год. е допуснато увеличение на предявената осъдителна искова претенция на сумата от 161.52 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от 22.12.2022 год., въз основа на който на 1 заемополучателя е предоставена сумата от 500 лева, като размерът на ГПР, посочен в договора е 49.35%, а на ГЛП – 40.32%.

Посочва се, че съгласно чл. 1, ал.3 от Договора било уговорено кредиторът да предоставни на потребителя услуга – експресно разглеждане на искането за за ем, съгласно якоято щяла да му бъде начислена допълнителна такса в размер на 106.47 лева, която да бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. Посочва се и че в чл.4, ал.1 от Договора било договорено в тридневен срок от сключването на договора заемателят да предостави на заемателя едно от следните обезпечения – поръчител физическо лице, което да отговаря на определни условия или банкова гаранция, като в случай че не се представи обезпечение в чл. 4, ал.2 от Договора било уговорено, че заемодателят следва да заплати на заемателя сумата от 70.98 лева неустойка, която също следвало да се плаща разсрочено.

Така дължимата вноска по договора била 101.28 лева, а общото задължение ставало – 708.96 лева. Твърди се, че ищецът ицяло е погасиб процесния кредит.

Твръди се, че договорът е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма – било нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираев начин, на шрифта на целия договор следва да бъде не по-малък от 12 и да бъде в два екземпляра – по един за всяка от страните.

Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като ГПР в договора бил посочев единствено като процент без да е изрично да са описани данните, които са послужили за негово изчисляване.

Липсата на ясно разпикана методика за формиране на ГПР и кои точно компоненти се включват в него било противоречие с изискванията на чл. 19, ал.1, вр. чл.10, ал. 2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Счита че действителния ГПР е в пъти по-висок от посочения в договора.

Сочи, че в договора бил посочен единствено ГЛП без да е посочено как тази стойност се съотнася към ГПР.

Посочва се, че клаузата за неустойка е за неизпълнение на задължение, което не е свързано с пряко претърпени вреди, поради което накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна , обезщетителна и санкционна функция и цели постигане 2 единствено на неоснователно обогатяване.

Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Претендираната неустойка се явявала уговорена с цел да се заобиколи чл.19, ал.4 от ЗПК, уреждащ максимален размер на ГПР. Излага твърдения, че клаузата за неустойка има белезиге на възнаградителна лихва.

Сочи се нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнние на неговите задължения, както и се твърди, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Счита, че клаузата, с която се уговаря заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане за нищожна и противоречаща на ЗПК. Тази такса била свързана с усвояването на кредита, поради което не представлявала допълнителна услуга, а по аргумент от чл.10а, ал.1 от ЗПК не можело да се събират такси, свързани с управлението и усвояването на кредита.

Посочва, че е налице нарушение на чл. 19, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като кредиторът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка и такса за експресно разглеждане, както и е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Счита, че непосочването на реалния ГПР от една страна се приравнява на липса на на посочен ГПР, което влече нищожност на целия договор, а от друга страна представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

На следващо място, излага съображения че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.9, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като като клаузата за вънаградителна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на ГПЛ надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени, съответно двукратния размер за обезпечени заеми. Била налице разлика между посочената в договора сума за връщане и реално върната от ищеца. В договора липсвали разписани условия за прилагането на ГЛП, не била посочена базата, върху която се начислявал лихваня процент. Не било отбелязано общия рамер на дължимата лихва и съотношението й с главницата по кредита, с което се ограничавали правата на потребителя.

Твърди, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. В 3 договора не били посочени последователността на разпределение на погасителните вноски между различните неизплатени суми.

В срока за отговор ответникът „Вива кредит“ АД е депозирал такъв, като сочи, че счита исковата молба нередовна. Навежда доводи за недопустимост на предявените установителни искове. Оспорва предявените искове по основание и размер. Излага твърдения, че не е налице соченото неспазване на чл.11, ал.1, т.9 и 11 от ЗПК, тъй като в договора е посочен фиксиран лихвен процент по кредита, при която хипотеза липсвало задължение в договора да се съдържа информация по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Сочи, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва, както и че размерът й не е прекомерен. Счита, че договорът не противоречи на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и че в договора са посочени ГЛП, ГПР и общия размер на всички плащания, както и че ГПР е определен съобразно Приложение № 1 от ЗПК и не следва в него да се включва и плащането за неустойка. Твърди се и че размерът на таксата за експресно разглеждане не следва да бъде включван в ГПР. Отрича да е налице противоречие на договора с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като договорът съдържа изискуемите информация и реквизити. Сочи се, че договорът не е сключен при общи условия. Твърди се, че клаузата за неустойка не е нищожна, не накърнява добрите нрави.

Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства между страните е възникнало обликационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 22.12.2021г /л.47-50/ на ищеца е предоставена заемна сума в размер 3000 лева, която последния е следвало да върне на 7 вноски при ГПР 49.35% и ГЛП – 40.32%.

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че съобразно чл. 1, ал. 3 от Договора, за предоставена услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер от 106.47 лв. Съобразно чл. 5, ал. 1 от Договора, в тридневен срок от 4 сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) физическо лице- поръчител, което да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да представи бележка от работодателя си, издадена не по- рано от 3 дни от деня от представяне и да отговаря на следните изисквания- да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус не полош от „редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, длъжникът се е задължил да заплати на кредитора неустойка в размер от 70.98 лв., която кредиторът е разсрочил в чл. 5, ал. 2 от Договора и която се добавя към всяка анюитетна вноска.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 53- 58/ се изяснява, че в ГПР по процесния договор са включени единствено разходите за договорна лихва. Посочено е, че с включването на неустойката при непредоставяне на обезпечение и при включването на таксата за експресно разглеждане на кредита ГПР ще стане 1198.41 %. Съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта в която е посочено, че ГПР и ГПЛ по договора са съответно 53.67% и 43.14%, като счита, че е налице техническа грешка. Съдът кредитира заключението на вещото лице в останалата му част, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вива Кредит" ООД като заемодател и Д. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при 5 сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5- та на чл. 19 ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Ищецът обвързва претенцията си за недействителност на клаузата на чл.

1, ал. 3 от процесния договор за кредит с твърдение, че ответникът изисква заплащане на възнаграждение за присъщи му услуги. Съдът счита тези доводи за основателни. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите ( без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране ). Впрочем, изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 3 от Договора в размер от 106.47 лв. представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.

Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73031615-c566-4b08-bbe5-2bdfa912c4b3