Решение № 5432 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5432 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. Д. при участието на секретаря М.Т.Ц. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. Д. Административно наказателно дело № 20231110204550 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-4332-001583/09.02.2023 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, на Ж. Х. Д. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 27.01.2023 г., около 04.13 часа, в гр. София, по ул. „Майор Юрий Гагарин“ с посока на движение от ул.

„Атанас Далчев“ към ул. „Фредерик Жолио Кюри“ управлява лек автомобил марка „Шкода“ с рег. № **** и срещу бл. 37 при направена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ отказва да даде проба, като не носи в себе си СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Ж. Х. Д., с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че в нарушение на чл. 6, ал. 6, т. 1 и чл. 12, ал.

1

3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в издадения талон за медицинско изследване не е посочено лечебното заведение, в което следва да се яви жалбоподателят, като не е бил съпроводен от полицейските служители предвид липсата на документи за самоличност в него. Твърди се, че жалбоподателят е направил опит два пъти да даде проба на процесното техническо средство, но същите са били неуспешни. Изложено е, че в нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗАНН съставеният АУАН не е бил предявен на жалбоподателя, с което е нарушено правото му на защита. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди направените от жалбоподателя разноски по делото.

Наказващият орган не изпраща свой процесуален представител в хода на съдебното производство по делото и не взема становище по подадената жалба.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че жалбоподателят е направил всичко зависещо от него, за да даде проба на техническото средство, като е подавал въздух на три пъти за времето от съответно 10, 9 и 6 секунди съгласно заключението на приетата по делото СТЕ. В този смисъл се твърди, че най-вероятно техническото средство дрегер е имало технически проблем поради ниската температура на въздуха в този момент. На следващо място е изложено, че жалбоподателят неоснователно е бил лишен от възможността да даде кръвна проба, като не е бил съпроводен от полицейските служители до съответното лечебно заведение. Твърди се, че на жалбоподателя не е предложено и тестване с алтернативната опция, а именно с доказателствен анализатор, с което е ограничено съществено правото му на защита. По изложените съображения, от съда се иска да отмени процесното НП като незаконосъобразно и необосновано. Претендират се направените по делото разноски.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като 2 обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговото частично изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 27.01.2023 г., около 04.13 часа, в гр. София, по ул. „Майор Юрий Гагарин“ с посока на движение от ул. „Атанас Далчев“ към ул. „Фредерик Жолио Кюри“ Ж. Х. Д. управлявал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ****, като до него на предна дясна седалка се возил св.

И.Г.Г.. В района на бл. 37 свидетелите В. и А.Е.Н., служители на 01 РУСДВР, спрели за проверка управлявания от жалбоподателя л.а. марка „Шкода“. При проверката полицейските служители установили, че Д. не носи СУМПС, контролен талон към него и СРМПС, като последният заявил, че ги е забравил при негов приятел в жилище, намиращо се на 300-400 метра от мястото на проверката. Тъй като Ж. Д. бил във видимо нетрезво състояние лъхал на алкохол и имал завален говор, служителите на 01 РУ-СДВР поискали съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да тества жалбоподателя Ж. Д. за употреба на алкохол.

На място пристигнали свидетелите Р. и Н. С. С., и двамата служители на ОПП-СДВР, които се опитали неколкократно да изпробват жалбоподателя Д. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ № 0400. Служители на ОПП-СДВР подробно обяснили на Ж. Д., че трябва непрекъснато да подава силна струя въздух в техническото средство, докато се изключи звуковият сигнал, но последният не изпълнявал дадените указания – слагал техническото средство пред устата си без да подава достатъчно въздух в последното или прекъсвал подаването на въздух.

С оглед на това, на последния бил издаден талон за медицинско изследване № 086327.

За констатираните нарушения св. Р. съставил АУАН №

308774/27.01.2023 г. срещу Ж. Х. Д. за извършени от последния административни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Ж. Д. отказал да подпише АУАН и да получи 3 препис от същия, което обстоятелство било удостоверено с подписа на св. Н.

С..

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 23-4332001583/09.02.2023 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на Ж. Х. Д. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца (за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП), „глоба“ в размер на 10 лева (за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП) и „глоба“ в размер на 10 лева (за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП).

НП било връчено на 10.02.2023 г. на Ж. Х. Д., който в законоустановения 14-дневен срок (на 24.02.2023 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на жалбоподателя Ж. Х. Д. (частично); показанията на свидетелите И.Г.Г. (частично), В., А.Е.Н., Р. и Н. С. С.; справка-разпечатка за допуснатите нарушения и наложените наказания на Ж. Х. Д. към момента на извършване на процесните нарушения; акт за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от НИМХ към БАН, Инструкция за употреба на „Алкотест дрегер 7510“, както и заключението на видео-техническа експертиза.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. От показанията на свидетелите В. и А.Е.Н., служители на 01 РУ-СДВР, се установява, че именно жалбоподателят Ж. Д. е бил водач на процесния автомобил, като същият е бил във видимо нетрезво състояние, доколкото последните твърдят, че е лъхал на алкохол и е говорил завалено. Посочените свидетели, както и служителите на ОПП-СДВР Р.М. и Н. С., са категорични, че неколкократно са били правени опити жалбоподателят Д. да бъде изпробван от служителите на ОПП-СДВР за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, но последният е осуетявал извършване на изследването. Действително, полицейските служители не са единодушни за точния брой на опитите на Д. да даде проба на горепосоченото 4 техническо средство, но същите са категорични, че са били поне три опита. В този смисъл е и заключението на изготвената по делото видео-техническа експертиза, която е изследвала видеозаписа от единия служебен автомобил на СДВР, и от която се установяват три опита за изпробване на Д. за употреба на алкохол с техническото средство. Следва обаче да се посочи, че от заключението на експертизата, което съдът кредитира като пълно, обективно и обосновано, се установява, че в периода от 03.59 часа, когато пристига екипът на ОПП-СДВР, до 04.08 часа се извършват действия с жалбоподателя Д., които не могат да се опишат като конкретика поради лошото качество на записа, заснемането му в тъмната част на денонощието, както и отдалечеността на лицата от камерата на служебния автомобил. В този смисъл е възможно и действително да е имало повече от три опита за тестване на Ж.

Д. за употреба на алкохол с техническо средство преди констатираните в заключението три такива в периода от 04.08 до 04.09 часа на процесната дата.

Независимо от броя на направените опити за даване на проба от страна на жалбоподателя Д., меродавно в случая се явява обстоятелството, че последният, въпреки изричните указания от страна на полицейските служители, умишлено не е изпълнявал последните, като е спирал да вкарва въздух в апарата, респ. е симулирал, че не може да вкара въздух, държейки дрегера пред устата си или не е подавал достатъчно въздух.

Съдът кредитира показанията на св. И.Г., пътник в управлявания от жалбоподателя автомобил, единствено в частта им, в която последният не отрича, че именно Ж. Д. е бил водач на автомобила към момента на проверката му. В останалата част обаче показанията на св. Г. не кореспондират с обективната истина по делото, поради което съдът ги намира за недостоверни. На първо място, не отговаря на обективната истина заявеното от св. Г., че полицейските служители са спрели управлявания от жалбоподателя автомобил около 23.30-00.00 часа, доколкото се установява по безспорен начин, че това е станало около 04.00 часа на 27.01.2023 г. На следващо място, противоречи на обективно установените данни по делото и твърдението на св. Г., че Ж. Д. е правил опити за установяване на употребата на алкохол с техническо средство дрегер, както преди, така и след пристигането на служителите на ОПП-СДВР. От материалите по делото се установява, че служителите на ОПП-СДВР са били извикани именно с оглед извършване на проверка на жалбоподателя с „Алкотест дрегер 7510“, с 5 каквото техническо средство служителите на 01 РУ-СДВР не са разполагали.

С оглед на това, заявеното от св. Г. в тази насока очевидно не кореспондира с обективната истина по делото. Недостоверно се явява и заявеното от последния, че Ж. Д. е подавал въздух в техническото средство при извършените проби около 30-40 секунди, доколкото това обстоятелство се оборва както от показанията на полицейските служители, така и от заключението на видео-техническата експертиза, от което е видно, че Д. е подавал въздух в техническото средство значително по-кратко време. В този смисъл, съдът намира показанията на св. Г. в посочените части за недостоверни, което обстоятелство може да се обясни с близките му приятелски отношения с жалбоподателя.

Съдът кредитира частично и обясненията на жалбоподателя Д. в частта им, в която последният заявява, че не е имал никакви документи в себе си, както и че няколко пъти се е опитвал да даде проба на техническото средство за установяване употреба на алкохол. Не кореспондира с останалите гласни доказателства и заключението на видео-техническата експертиза обаче заявеното от жалбоподателя, че само два пъти е давал проба на техническото средство, както и че не е употребил алкохол, доколкото всички разпитани по делото полицейски служители са категорични, че последният е лъхал на алкохол и е имал затруднен говор. Нещо повече, видно от приложената по административнонаказателната преписка докладна записка, изготвена от служителите на 01 РУ-СДВР, се установява, че при първоначалната проверка Ж. Д. им е споделил, че е изпил малко количество алкохол.