Решение № 196 от 02.12.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Свиленград, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200779 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №24-0351-000232 от 03.07.2024година на ВПД Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което на В.

Г. К. с ЕГН ********** от град

****************** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят В. Г. К. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.

Оспорва изложеното в него,като твърди,че жалбоподателят не бил извършил твърдяното в него нарушение,а още по малко и виновно.Самото нарушение било неясно формулирано и не били конкретизирани обективните и субективните му признаци . Отделно от това се твърди,че наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи . С оглед на изложеното моли съда за отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява пълномощника му ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.

Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните 1 по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Г. В. и Б. П. Р. се установява, че на 11.06.2024година свидетелят Д. Г. В. съвместно с колегата си Б. П. Р., при изпълнение на служебните си задължения във връзка СПО за установяване на употреба на алкохол и НУВ на водачи на МПС около полунощ /в гр.Любимец –мястото посочено в АУАН и НП,но не установено от свидетелите в техния разпит в съда/ спрели за проверка движещото се / съгласно АУАН и НП място-по бул.Одрин до кръстовището с ул.Граф Игнатиев в посока гр.Свиленград/ ,МПС –товарен автомобил марка Мерцедес Спринтер 412 с рег.№ ******, който бил управляван от жалбоподателя и който автомобил в последствие се оказал собственост на П.И.К. от гр.******/също описани в АУН и НП/ .

При извършване на проверката полицейските служители обяснили на водача-жалбоподател,че ще му извършат проверка за употреба на алкохол,като св. Д. Г. В.,приканил водача да бъде тестван за употреба на алкохол,като разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител поканил водачажалбоподател да бъде изпробван за употреба на алкохол с техн.средство Дрегер 7510 ARPL 0559, но същият започнал да звънни на различни номера,като съобщил на свидетелите,че звъни на адвокат и на други лице,и след около 50минути в които провеждал разговори по телефона, вече на 12.06.2024г. около 01.15ч./доколкото бил спрян около полунощ на 11.06.2024г./ отказал да бъде изпробван,поради което бил издаден талон за медицинско изследване №0158906, като му е указано, че следва до 30минути от връчването на талона/връчен в 01,40ч / да се яви в Спешно отделение в гр.Любимец и съответно екземпляр от същият е бил връчен ,но той не се явил в спешна помощ да даде кръв .

За така възприетото нарушение на жалбоподателят , бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение серия GA с №1206209 от 11.06.2024г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,подписал същият без да впише в него възражения ,а напротив вписал,че няма,като копие от същият му е бил връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание

„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.

Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 26.08.2024г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и ЗППАМ и т.н..

2

По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №0158906.

Налична е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,с която определя съответните служителите на министерството на вътрешните работи,които да извършват проверки по ЗДвП и съответно да съставят АУАН и НП .

Налична е и справка за собствеността на процесното МПС и картон на НП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.

Г. В. и Б. П. Р., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №0158906, справка за собствеността на процесното МПС и картон на НП, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Д. Г. В. и Б. П. Р., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, разпитаните по делото свидетели, установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на алкохол ,като това действие било извършено на 12.06.2024г.около 01,15ч.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №0158906, справка за 3 собствеността на процесното МПС и картон на НП и т.н. се потвърждават част от фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 35100066063 от 17.09.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица.

В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1, изречение второ и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

Съдът счита,че НП е издадено при неспазване на административно производствените правила. Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно , точно и пълно,за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК. Поради това те не могат да бъдат променяни,допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е 4 допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.Поради това и изискването към наказващия орган относно постановяването им е завишено в процесуален аспект.Именно в негова тежест е да докаже соченото нарушение и да го квалифицира адекватно,без да се накърнява правото на защита на жалбоподателя.

Не е допустимо по пътя на формалната и правна логика да се извлича императивно заложените в чл. 45 и чл. 57 от ЗАНН реквизити на акта и съответно на НП. Нарушено е правото на защита на санкционираното лице, защото същото е лишено от възможността да узнае ,в какво точно е обвинен за да организира адекватно защитата си.

Анализа и преценката, сочат за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които несъмнено водят до ограничаване и накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Административно наказателната процедура е в тежест на АНО относно нейната правилност и законосъобразност и не може да се изграждат изводи по пътя на формалната и правна логика.