Решение № 1190 от 29.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Пловдив, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502101 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.1 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №20934/08.08.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от взискателя „Банка ДСК“ АД чрез ст. юрисконсулт Н. П., срещу постановление от 10.09.2021 г. по изпълнително дело №1243/2019 г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. №908 при КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано да се извърши искано от взискателя изпълнително действие. Твърди се неправилност на атакувания акт, действията на ЧСИ са в разрез със съдебната практика, според която при направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Иска се отмяна на постановлението на ЧСИ от 10.09.2021 г. по изпълнителното дело и указване на ЧСИ А. да извърши исканите изпълнителни действия спрямо длъжника М.

Ответната страна по жалбата – длъжниците Т. М. и И. М. - не са изразили становище.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения. Прилага съдебна практика.

1

С атакуваното постановление от 10.09.2021 г. (т.2, л.168 от изпълнителното дело – ИД) е прекратено изпълнителното производство по отношение на длъжника И. В. М. поради настъпила погасителна давност по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е прието, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 04.07.2011 г. Същевременно е отказано да се извърши проучване на имущественото състояние на М. и да се предприемат принудителни действия спрямо същата в съответствие с молба вх. №7715/10.09.2021 г. на взискателя поради перемиране на производството.

Предмет на обжалване е именно този отказ. Не се атакува постановлението в частта, в която е прекратено производството по отношение на М. В тази част постановлението на ЧСИ не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.1, т.1, пр.2 ГПК, като е внесена и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.

№2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Налице е нарочен акт на ЧСИ за прекратяване изпълнителното производство по отношение на длъжник, постановлението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

Според цитираното ТР, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Тези действия обаче могат да бъдат предприемани само по висящо изпълнително производство, а не и по прекратено такова.

Както е посочено и в цитираното от жалбоподателя решение №37/24.02.2021 г. по гр.дело №1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител 2 следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това, дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В същият смисъл е и изложеното в решение №60282/19.01.22 г. по гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., като отново се посочва, че следва да се образува ново изпълнително дело, или, както изрично е отбелязано, единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. В тази насока – за образуване на ново изпълнително производство – е и изложеното в приложеното към жалбата решение №30/10.03.2022 г. по в.гр.д. №11/22 г. на Апелативен съд Пловдив, I гр.с., и цитираното от ЧСИ решение от 12.04.2022 г. по в.гр.д. №12570/20 г. на СГС, ГО, IVБ въззивен състав.

В случая обаче изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, касаят двама длъжници, като по отношение на Т. М. успешно се прилагат изпълнителни способи. Делото не е прекратено изцяло, а само по отношение на единия от длъжниците. В този случай ЧСИ не може по свое решение, без наличие на съответните предпоставки, да образува ново дело. ЧСИ е необходимо да бъде надлежно сезиран какво точно се иска от него, за да се предприемат конкретни изпълнителни действия. Това обаче следва да стане с нарочна молба от взискателя. Следва да се отбележи, че депозираната (№7715/10.09.21 г. – л.164, т.2 ИД) не може да се определи като такава – иска се да се изготвят актуални справки за регистриран трудов договор и открити банкови сметки н а длъжника, без да се посочи кой е той, като се наложи запор, както и насрочване на опис на движими вещи на длъжника, находящи се в жилището му. В случая обаче длъжниците са били двама. Не е ясно дали се иска предприемане на действия спрямо М. или спрямо М., както и, че се касае за искане именно спрямо последната. Жалбоподателят разполага с възможността с нова молба да уточни какви действия желаят да се предприемат от ЧСИ, включително и по отношение на И. М.

Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №20934/08.08.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от взискателя „Банка ДСК“ АД, срещу постановление от 10.09.2021 г. по изпълнително дело №1243/2019 г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. №908 при КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано да се извърши искано от взискателя изпълнително действие по отношение на длъжника И. В. М., по отношение на която производството по делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4