Разпореждане № 4008 от 09.06.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4008 гр. София, 09.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №

20231100900893 по описа за 2023 година

На ищeца са дадени указания с разпореждане от 16.05.2023 година да изпълни указанията на съда, който е сезиран с нередовна искова молба. Едновременно с това, съдът е оставил без уважение искане по чл. 29, ал. 4 ГПК – за назначаване особен представител за процесуално представителство, който да замести един от съвместно управляващите дружеството ищец за целите на предявяване на иска и в който смисъл е констатираната нередовност.

Както вече е посочено, разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК предполага наличие на противоречие в интересите на представляван и представител, в която хипотеза съдът назначава особен представител, като законът не прави разграничение за представителство на физическо и юридическо лице. Нормата не засяга случаите, когато е налице неразбирателство между законните представители на една и съща страна. Евентуално влошени отношения и разногласия между двамата законни представители на дружеството - ищец не е основание за назначаване на особен представител на страната, а следва да се отстрани по правилата на дружественото право, но не и чрез назначаването на особен представител. Поради това и с оглед обстоятелството, че дружеството-ищец е предявило исковата молба от упълномощен само от управителя Х. К. адвокат/и, а съгласно вписванията по партидата на ищеца в търговския регистър, юридическото лице се представлява от двамата управители само заедно, исковата молба, подадена от процесуални представители без валидно учредена представителна власт, я прави нередовна.

Действително, разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК допуска назначаването на особен представител при противоречие в интересите между представляван и представител, но това предполага валидно сезиране на съда за разрешаване на възникналия правен спор. В случая съдът не е валидно сезиран, тъй като предявилият исковата молба адвокат не е упълномощен от волеизявяващия орган на дружеството-ищец - назначените му управители, които представляват дружеството само заедно. В трайно установената практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК, изразена в определение № 73 от 10.02.2015 г. по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ІІ т. о., определение № 223 от 29.03.2013 г. по ч. т. д. № 760/2012 г., определение № 254 от 28.03.2014 г. по т. д. № 756№ 2014 г. на І т. о. и определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на І т. о., определение № 219 от 28.04.2015 г. по ч. т. д. № 541/2015 г., Т.К. на ВКС е застъпено становището, което настоящият състав споделя, че в хипотезата на съвместна представителна власт на управителите на дружеството с ограничена отговорност, само по себе си, противоречието между управителите и невъзможността да постигнат съгласие за извършване на определено процесуално действие (в т. ч.

1 и подписване на искова молба, какъвто именно е настоящият случай) не е основание за назначаване на особен представител и че такъв се назначава единствено когато представляван и представител са насрещни страни по спора, предмет на делото, т.е. насрещни страни по материалното правоотношение. На този етап от производството и при липса на редовна искова молба, е налице само противоречие между съвместно представляващите дружеството-ищец вписани управители, която хипотеза не попада в предметния обхват на нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК. Липсата на валидно волеизявление от едно юридическо лице за извършване на процесуално действие, каквото е предявяването на исковата молба, не може да бъде преодоляна чрез института на особеното представителство.

С молбата от 31.05.2023 година ищецът е поискал отмяна на определението, с което е оставено без уважение искането за назначаване на особен представител, като няма изразена воля за продължаване на срока за изпълнение на указанията, което е констатирано от съда в разпореждането от 31.05.2023 година.

За указанията от 16.05.2023 година ищецът е уведомен на 23.05.2023 година чрез посочения в исковата молба съдебен адресат и в предоставения срок, изтекъл на 30.05.2023 година указанията не са изпълнени, като и понастоящем исковата молба е нередовна.

Ето защо, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба, по която е образувано т.д. № 893/2023 година по описа на СГС, VI 3 състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО на съда подлежи на обжалване от ищеца, в 1-седмичен срок от връчване на настоящото разпореждане, с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2