Решение № 245 от 12.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500246 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№74/30.01.2025г. по гр.дело№373/2024г. на ГОРС, съдът е: -oтхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.Лясковец ул.„Г, против „Сартен България“ЕООД с ЕИК:115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за признаване на уволнението и, извършено със Заповед№436/13.12.2023г. на Изп.директор на „Сартен България“ЕООД за незаконно и за неговата отмяна, като неоснователен; -отхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.Лясковец ул. против „Сартен България“ЕООД с ЕИК:115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за възстановяването и на заеманата до уволнението длъжност Началник отдел „Човешки ресурси“ във фабрика Лясковец към „Сартен България“ЕООД, като неоснователен; -отхвърлил исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН**********, с адрес: г против „Сартен България“ЕООД с ЕИК:115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за присъждане на обезщетение за оставането и без работа в резултат на незаконно уволнение в общ размер от 17233.68лв., за периода: 01.01.2024г.-30.06.2024г., ведно със законната лихва върху него от 14.02.2024г. до окончателното му изплащане, като неоснователен; отхвърлил исковете с правно основание чл.264 ввр. чл.262 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.Лясковец ул.„ против „Сартен България“ЕООД с ЕИК:115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода: 22.11.2021г.-28.11.2023г., в общ размер на 4791.56лв. за 171 отработени часове за положен извънреден труд в работни дни, почивни дни и официални празници за довършване на възложена и започната работа, ведно със законната лихва върху него от 14.02.2024г. до окончателното му изплащане, като неоснователен; -осъдил Д. И. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.Лясковец ул.„ да заплати на „Сартен България“ЕООД с ЕИК:115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, сумата 3858.00лв., представляваща направените от ответника разноски(платено адв.възнаграждение) по 1 гр.дело№373/2024г. на ГОРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. И. И.(чрез адв.Б.

Д.М. от ВТАК) против Решение№74/30.01.2025г. по гр.дело№373/2024г. на ГОРС(за неговата отмяна в частта относно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 от КТ).

Първоинстанциопният съд не бил обсъдил нито едно от възраженията, направени от ищцатавъззивница в производството по делото, обективираии в исковата молба и писмената защита. Не били обсъдени и представените от ищцата-въззивница и приети поделото писмени доказателства.

Не било коментирано и посоченото разминаване в длъжността, на която с назначена ищцатавъззивница, и тази, която се твърди да е съкратена по представените от ответното дружество документи, мито пък съдът е посочил защо приема, че съкращаването па щата е извършено от компетентното за това лице, при положение, че в ТР по партидата на дружеството, като едноличен собственик на капитала и управител на същото е вписан М ЗС, а не подписалият заповедта за утвърждаване на новото щатно разписание. На 19.11.2021г. ищцата-въззивница сключила със „Сартен България“ЕООД трудов договор със срок за изпитване шест месеца, който в последствие се трансформирал в безсрочен такъв с допълнително споразумение, съгласно който същата изпълнявала длъжността „Началник човешки ресурси” в дружеството с работно място гр.Лясковец Фабрики Лясковец. С последващи заповеди и били вменени и други допълнителни задължения като орган за безопасност и здраве при работа и длъжностно лице, което да създава организация и осъществява контрол за спазване на правилата и нормите за пожарната безопасност, конто отговорности допълнително са натоварили ищцата и са преизпълнили работното и време. В началото на м.ноември.2023г. Д. И. получила безпочвени обвинения в разговор на място във фабриката в Лясковец, иницииран от страна на М К(заемаща длъжността „Директор човешки ресурси“) затова, че И. допуснала „нерегламентирани взаимоотношения с колега“, като била визирала служителя В К „помощник технически директор“ във фабриката. В същия било препоръчано на И. „сама да намери начин да напусне работа, в противен случай, тя ще намери начин да я освободи“…Д. И. се почувствала много обидена от случилото се и е потърсила отговори по имейл от изпълнителния директор па фабриката - С Ч, който обаче не е заел никаква позиция по въпроса. Последвал е и устен разговор между ищцата и Чобанов, проведен във фабриката, по време па който Чобанов е заявил на И., че служителките М К и Й П/повия директор на фабриката/ не желаели да работят е нея, тъй като К „не можела да я управлява“. Последвали още няколко разговора с Д. И., в които и предлагали различни варианти па освобождаването от работа/по взаимно съгласие, по чл.331 от КТ/, които последната отказала. На 15.12.2023г. Д. И. получила Заповед№436/13.12.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата с правно основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Счита за безспорно доказано, че прекратяването на трудовото правоотношение било извършено незаконосъобразно. Не ставало ясно какъв щат бил съкратен, нито била посочена каква е промяната в щатното разписание, липсвала реално съкращаване на щата, същото боло фиктивно, както и не била спазена процедурата по съкращаване на щата. Никой не бил запознал Д. И. с новото щатно разписание. Обжалваната заповед била издадена в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ - при злоупотреба е работодателска власт. В обжалваната Заповед№436/13.12.2023г. било посочено, че се прекратява трудовото правоотношение с Д. И. относно длъжността „Началник човешки ресурси“ с код НКПД-2011: 12126002. В същото време обаче, липсващата в новото щатно разписание длъжност е Началник отдел „Човешки ресурси“ и е с код по НКПД-2011: 12126003 - различна от заеманата от И. длъжност с посочения код в трудовия и договор. От представените организационни схеми на „Сартен България“ЕООД към 01.06.2023г. и 2 към 01.12.2023г., и в двете са посочени 5бр. служители в отдел „Човешки ресурси“. Описаните бройки в представеното от дружеството щатно разписание ни длъжностите в „Сартен България“ЕООД/в сила от 01.12.2023г./ също не отговаряли на общия посочен брой в края ма документа и е ставало ясно в крайна сметка съкратени ли са бройки, колко на брой/ако все пак са съкратени/ и кои точно са те. Дружеството не доказало законосъобразното съкращаване на щата, както и че решението за съкращаване на щата е взето от компетентния му орган, нито пък представеното ново щатно разписание било утвърдено от компетентния орган на дружеството.

Изявлението на работодателя за съкращавано на щата бил фактът, който пораждал съкращаването на щата, затова то било предмет на установяване в съдебните производства по исковете е правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Безспорно било доказано и че обжалваната заповед била издадена в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, т.е. при злоупотреба с работодателска власт. С уволнението но чл.328 ал.1 т.2 пр.II от КТ е постигнато заобикаляне на закона, с цел трудовото правоотношение с ищцата да бъде прекратено по облекчен ред, а не поради посочената от прекия ръководител причина, че И. поддържала „нерегламентирани взаимоотношения с колега“. Преди да се стигнело до съкращаване на щат на ищцата-въззивница и е било отправено предложение по чл.331 ал.1 от КТ. Към момента на извършвано на уволнението на ищцата-въззивница, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото “съкращаване на щата” реално не било налице. По този съображения счита, чe заповедта за прекратяване на трудовия договор се явява необоснована, немотивирана и неподкрепена oт изискуемите от закова писмени доказателства, обосноваващи по безспорен начин наличието на предпоставките, визирани в чл.328 ал.1 т.2 пр.II от КТ, kaто заповедта била издадена в нарушение на принципа на законоустановеност на основанията за уволнение в процесния случай, поради което същата се явявала незаконосъобразна. Оставането без работа на ищцата-въззивница било безспорно доказано от представените документи, издадени от НАП ТД В.Търново и Дирекция „БТ“ гр.Г.Оряховица, а размерът за претендиралия период от 6месеца в размер на 17136.84лв., установен от вещото лице.

Моли да бъде отменено решението в обжалваните части като незаконосъобразно и неправилно и да се постанови друго, е което да уважите предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ като основателни и доказани. В съдебно заседание Д. И. И.(чрез адв.Б. Д.М. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира сторените в хода на процеса разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Сартен България“ЕООД(чрез адв.В. Т.И. от АК-Плевен), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Във въззивната жалба за първи път се навежда такъв довод, решението за съкращаване на щата не е взето от компетентен орган. По реда на чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справката по партидата на „Сартен България“ЕООД, установявала, че на 18.08.2023г. за Прокурист на дружеството е вписан С Ф Ч. С решение по т.2 от протокол от OС на едноличния собственик на капитала на дружеството(с нот.заверка) за прокурист на дружеството е избран С ФеЧ. Въз основа на протокола между Управителя на „Сартен България“ЕООД и Прокуриста е сключен договор за прокурист от 08.08.2023г.(с нот.заверка), като правата на прокуриста са посочени в нотариално заверено пълномощно(т.1 - Прокуристът Сунай Феим Чобанов е упълномощен да извършва всички правни и фактически действия, свързани с 3 обикновената дейност по управление на „Сартен България“ЕООД по смисъла на чл.26 от ТЗ, в съответствие с неговия предмет на дейност; т.11 - изрично в правата на Прокуриста било посочено, че същият има право да сключва, изменя, прекратява трудови договори с работници и служители на дружеството ,да издава заповеди при управлението на работната сила в дружеството на територията на Р.България). Счита, че решението за съкращаване в щата е било взето от компетентен орган, в рамките на законовите правомощия, които притежава в качеството на Прокурист, вписан по партидата на „Сартен България“ЕООД в ТРРЮЛНЦ. В Заповед№436/13.12.2023г. правното основание за прекратяване на трудовото и правоотношение е посочен чл.328 ал.1 т.2 от КТ, а като фактическо основание - съкращаване на щата въз основа на промяна в щатното разписание(в сила от 01.12.2023г., утвърдено със Заповед№119/13.11.2023г. Със Заповед№47/11.05.2023г. организационна структура на „Сартен България“ООД и щатно разписание на длъжностите в дружеството в сила от 01.06.2023г.(Лясковец) било видно, че за длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“ с код по НКПД-2011г.: 12126003 е съществувала 1 щатна бройка(т.6 на приложеното щатно разписание, в сила от 01.06.2023г.), като в структурна единица „Администрация“ общата численост на персонала е от 6 щатни бройки. Със Заповед№119/23.11.2023г., считано от 01.12.2023г. била направена промяна в действащото щатно разписание, като с т.1 на заповедта било утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и структурата към него, като промените са отразени в приложенията към заповедта, като в т.2 на заповедта е посочено, че новото щатно разписание влиза в сила от 01.12.2023г.(тогава длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“ с код по НКПД-2011: 12126003 е премахната, като в структурна единица “Администрация“ общата численост на персонала е намаляла от 6 на 5 щатни бройки). Със Заповед№119/23.11.2023г. за работодателя възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с Д. И., което обаче той можел да упражни едва след 01.12.2023г., защото тогава влиза в сила промяната в щата и съответно намаляването с една щатна бройка на персонала в структурна единица „Администрация“ на фабриката в гр.Лясковец на „Сартен България“ЕООД. До 01.12.2023г.(тогава влиза в сила промяната в щатното разписание) работодателят „Сартен България“ЕООД има правото да прекрати трудовото правоотношение на всеки един от работниците/служителите в дружеството, в т.ч. и на И. на всяко едно от основанията в КТ – вкл. и по чл.331 ал.1 от КТ. Счита, че няма нарушаване на принципа на добросъвестност по чл.8 ал.1 от КТ(злоупотреба с право) от страна на работодателя, а упражняване на законово правомощие от страна на работодателя. Възприемайки, че предложение с изх.№50/23.11.2023г. е упражняване на законово правомощие на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при условията на чл.331 ал.1 от КТ, а не нарушение на принципа на добросъвестност по чл.8 ал.1 от КТ, то не можело да се приеме като добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на И. разминаването и в позицията, дадена в писмен вид на това предложение(лист 49 от ЛТД) и нейното устно изявление в присъствието на служители на дружеството, че би се съгласила, ако и се изплати обезщетение в размер на 66 брутни работни заплати(показания на св.Мая К). Така, действителното прекратяване на труд.правоотношение е посочено в Заповед№436/13.12.2023г. и това е съкращаването в щата. В показанията си св.М К установила, че били въведени чисто технически промени, което е улеснило процеса по обработка на човешките ресурси и не се налагало такава позиция, като нови системи за обработване на човешки ресурси и никой не изпълнява задълженията на Д. И. във фабрика Лясковец, никой, нито свидетелката. Дейността, която се изпълнявала от И. като заемаща длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“ с код по НКПД2011: 12126003 във фабрика „Лясковец“ била премахната, като не се събрали доказателства, от които да се установяло обстоятелството, че друго длъжностно лице изпълнява тези функции в 4 дружеството. Счита оспореният акт на ГОРС за правилен и законосъобразен и излага съображения за това. Моли съдът да остави без уважение депозираната жалба. В съдебно заседание „Сартен България“ЕООД(чрез адв.В. Т.И. от АК-Плевен), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно относно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. Претендира направените по делото разноски.