Решение № 342 от 13.05.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Сливен, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20212230101592 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Т. и Г. Д. Т. против Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК –.

В исковата молба се посочва, че двамата ищци са съпрузи и имат сключен граждански брак от 1988 година. С Договор с нотариална заверка на подписите рег. № 2413/12.04.2002 година, извършена от Нотариус Д.Н., рег. № 092 на НК, район на действие - района на Районен съд - Сливен същите се твърди, че са закупили от търговско дружество „Булметал” ООД, представлявано от К.А.К., чрез пълномощника му - А.К.К., метален навес с размери 60/12 метра, с идентификатор № ****.1, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18158/05.03.2020 година на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 21.01.2021 година, с обща застроена площ 720 кв. м., с административен адрес: с. С., находящ се в имот с идентификатор № ****, целия с площ 2617 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за складова база, категория на земята: 4, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план: 000261, при съседи на парцела: имоти с идентификатори №№:

****

Твърди се, че търговско дружество „Булметал” ООД е придобило сградата на 05.04.2002 година чрез покупка от търговско дружество „Фрукто” АД - заличено, ЕИК 119025292, като двете сделки били извършени с писмен договор, а нотариална форма не била съставяна. По реда на Указ № 56 за стопанската дейност, от активите на Консервен 1 комбинат „Иван Лилов” била образувана Държавна фирма „Фрукто” ЕООД, изцяло с държавно имущество. С Разпореждане № 21 на Министерския съвет от 20.04.1993 година за преобразуване на държавни фирми в Еднолични търговски дружества с държавно имущество, Държавна фирма „Фрукто” била преобразувана в Търговско дружество „Фрукто” ЕООД, образувана изцяло с държавно имущество. С Решение № 2851/26.11.1993 година, постановено по ф.д.№ 2408/1993 година на ОС - Сливен било вписано в търговския регистър извършеното преобразуване. Търговско дружество „Фрукто” ЕООД поело активите и пасивите на Държавна фирма „Фрукто”. През 1995 година, на основание чл. 81 от НДИ били актувани като държавни всички недвижими имоти, предоставени в собственост на Търговско дружество „Фрукто” ЕООД. Този режим не се променил с влизане в сила на ЗДС през 1996 година. За посочената по - горе сграда, представляваща част от един по - голям недвижим имот, предоставен в собственост на „Фрукто” ЕООД бил съставен АДС № 137139/26.09.1995 година. С този акт бил актуван „манипулационен пункт за праскови” в землището на с. С. и ведно с други сгради е образувал общ имот № 000250 по КВС на с. С., целият с площ 6646 кв.м., а по предходен парцеларен план е образувал сгради с № 210, № 224 и № 340 по плана на с. С., разположени в имот с обща площ 6670 кв.м., при граници на имота: шосе: с. С. - с. К., р. Тунджа и мера. Актът за държавна собственост не бил вписан.

Прилежащият към сградите терен не бил предмет на предоставения на дружество „Фрукто” ЕООД капитал. С Решение № 1507/04.07.1996 година, постановено по ф.д.№ 846/1996 година на Окръжен съд - Сливен, вписано в търговския регистър на същия съд, Търговско дружество „Фрукто” било преобразувано в Еднолично акционерно търговско дружество „Фрукто” ЕАД, като правоприемник на Търговско дружество „Фрукто” ЕООД.

Акционерният капитал на дружеството бил притежание на държавата. Предоставеният на търговско дружество „Фрукто” ЕАД капитал, към момента на образуването му е бил на обща стойност 289 305 000 лева, разпределен на 289 305 акции, всяка с номинал 1000 лева.

Посоченият по - горе „манипулационен пункт за праскови”, само като сграден фонд бил инкорпориран в капитала на дружество „Фрукто” ЕАД, като недвижим имот. Отредената за сградите прилежаща площ от 6670 кв.м. не била формирала част от капитала на дружество „Фрукто” ЕАД.

Ищците не оспорват факта, че сградите, образуващи „манипулационен пункт за праскови” са разположени в терен, който към момента на обособяването им като самостоятелен недвижим имот и към настоящия момент е държавна собственост. Не се оспорва и че към момента на актуването на процесната/ните сгради, са били държавна собственост по силата на § 6 от ПР на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ в редакцията му от 17.09.1991 година /обн. в ДВ, бр.77/17.09.1991 година /, с който се изменял чл. 6 т. 6 от ЗС, който режим не се променял и с приемането на Закона за държавната собственост /ЗДС - обн. в ДВ бр.44/21.05.1996 година /. В Закона за държавната собственост за първи път се правело разграничение между „държавна публична” и „държавна частна собственост” - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС в редакцията му от 1996 година.

Макар към датата на съставянето на АДС № 137139/26.09.1995 година да не се правело разграничение между „държавна публична” и „държавна частна” собственост, съгласно 2 критериите на приетия през 1996 година ЗДС, следвало собствеността върху този имот да се квалифицира като „държавна частна собственост”. Като такава тя била предадена за оперативно управление на дружество „Фрукто” ЕООД, а по - късно била включена като сграден фонд и в капитала на търговско дружество „Фрукто” ЕАД. С Договор за приватизационна продажба на 80% от акциите на дружество „Фрукто” ЕАД - град Сливен от 31.03.1998 година, Агенцията за приватизация, представлявана от З.Н.Ж. - Изпълнителен директор, продала на търговско дружество „Фрутекс” АД, представлявано от В.Н.М. Изпълнителен директор, 231 444 броя акции от капитала на дружество „Фрукто” ЕАД, представляващи 80% от капитала на дружеството. Приватизацията била касова. С тази продажба държавата преставала да бъде принципал на дружеството и собствеността му ставала частна, включително и на активите, включени в капитала му. След извършената приватизационна продажба дружество „Фрукто” ЕАД било преобразувано в дружество „Фрукто” АД с Решение № 1138/31.07.1998 година, постановено по ф.д.№ 846/1998 година на Окръжен съд - Сливен, като преобразуването било вписано в търговския регистър на същия съд.

На 05.04.2002 година дружество „Фрукто” АД продало на дружество „Булметал” ООД „манипулационен пункт за праскови”, находящ се в с. С., общ.Сливен, с посочени по-горе идентификационни характеристики. На 12.04.2002 година дружество „Булметал” ООД, с посочения по-горе договор, продало на първия ищец само югозападния метален навес като част от сградния фонд, образуващ „манипулационен пункт за праскови”, находящ се в с. С., общ. Сливен. Сградите на манипулационния пункт в с. С. били данъчно декларирани до 31.03.2002 година, на която дата била закрита данъчната им партида, включително и за сградата, закупена от ищците. С Решение № 88/05.11.2008 година, постановено по т.д. № 235/2008 година на Окръжен съд - Сливен, търговско дружество „Фрукто” АД било обявено в несъстоятелност, с начална дата на несъстоятелността - 16.02.2004 година, а с Решение № 49/09.02.2010 година по същото дело търговско дружество „Фрукто” АД било заличено.

Конструкцията на сградите била сглобяема, метална. Действия по придобиването на прилежащия към сградите терен не били предприемани нито от приобретателя на акциите по приватизационния договор, нито от следващия приобретател - дружество „Булметал” ООД, нито от ищеца. Дружество „Фрукто” АД прехвърлило собствеността върху посочения по горе метален навес на дружество „Булметал” ООД не по установената за недвижимите имоти задължителна форма - с нотариален акт. Съответно и дружество „Булметал” ООД е прехвърлило собствеността върху металния навес на първия ищец също не с нотариален акт, а с писмен договор. Формата на сделките била опорочена и нямало вещнопрехвърлително действие. Независимо, че придобития от първия ищец навес бил продаден не по установения ред, не в изискуемата от закона форма и сделката не пораждала вещнопрехвърлително действие, ищците установили свое владение върху сградата от момента на сключването на договора. Това владение било манифестирано, продължило повече от 10 години, не било смущавано и не било оспорено от никого. Сградата се владеела от ищците и сега. Те нямали спор със съседи за собственост или за граници. В тази сграда ищците винаги били 3 отглеждали животни - овце и агнета, поради което тя била регистрирана и като животновъден обект. Заличаването на правния субект, носител на собствеността върху закупената от първия ищец сграда, лишавало последния от възможността да сключи отново сделката в предвидената от закона форма - с нотариален акт или да реализира правата си по съдебен ред. Поради това за ищците възникнала възможността да легитимират правото си на собственост върху сградата единствено чрез приложението на института на придобивната давност. Владелците били упражнявали властта си върху сградата както върху своя собственост. Владението е продължило повече от предвидения законов срок, не било смутено или оспорено, нямало претенции към собствеността от други лица. Поради това, че придобиването на собственост върху недвижими имоти по давностно владение е оригинерен придобивен способ, а те са установили владението си върху сградата като съпрузи, придобиването на собствеността следвало да се цени в режим на СИО.

С молба - декларация от 22.01.2021 година първият ищец поискал от Нотариус Е.Ш., рег.№ 128 на НК, район на действие РС-Сливен, издаването в негова полза на акт за собственост върху процесната сграда, придобита чрез давностно владение. С Удостоверение изх.№ 9400-1407/1/28.01.2021 година Община Сливен е посочила, че имотът не е общинска собственост. С Удостоверение изх.№ ОА21-00371/03.02.2021 година и Удостоверение изх.№ 024/03.02.2021 година Областна управа - Сливен констатирала, че за процесната сграда има съставен АДС № 137139/26.09.1995 година. С писмо вх. № ОА 21- 01141/22.03.2021 година първият ищец поискал от Областна управа - Сливен отписването от актовите книги на имотите, актувани като държавна собственост с АДС № 137139/26.09.1995 година. Със Заповед № РД-11-13-001/27.04.2021 година Областния управител на Сливенска област отказал отписването на процесната сграда от актовите книги. Институтът на придобивната давност, обаче, бил неприложим към имущество, представляващо частна държавна собственост.

Сочи се, че съображенията на ищците били основани на законовите разпоредби, регламентиращи института на придобивната давност върху имущество, представляващо частна държавна собственост. На първо място, следвало да се има предвид, че поначало законодателят не изключва изобщо придобиването по давност на имущество, представляващо частна държавна собственост в хипотезата на чл. 7 от ЗДС. С разпоредбата, обаче, на §1 от ЗДЗС от 2006 година бил въведен мораториум, спиращ теченето на давностния срок по отношение на имоти, представляващи частна държавна собственост, който мораториум понастоящем бил продължен до 31.12.2022 година. Така практически било невъзможно придобиването по давност на имоти, актувани като частна общинска или държавна собственост. На второ място следвало да се посочи, че независимо от това основателно или не държавата е актувала даден имот като държавна частна собственост, докато актът не бил отменен или оборен, досежно претендента за право на собственост, придобито на оригинерно придобивно основание, тя притежавала легитимация за собственост, която успешно можела да му бъде противопоставена за придобиване на собствеността на друго основание. С други думи, докато държавата се легитимирала като 4 собственик със съставения АДС, приложението на института на придобивната давност срещу нея било практически невъзможно. Това, обаче, не било достатъчно обстоятелство за започване и провеждане на исковото производство по отрицателен установителен иск.