Решение № 52 от 17.06.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Луковит, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20224320100578 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Предявен е от С. Н. В. чрез адв. И. В. от ПлАК срещу „С.****“ ЕООД, гр.

Луковит иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 451,82 лева, представляваща парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 14 дни, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника по трудов договор № 21/02.09.2021 г. на длъжност „****“ със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. С допълнително споразумение от 01.04.2022 г. страните уговорили трудово възнаграждение в размер на 710 лв. Твърди, че на 06.10.2022 г. трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 20 от 10.10.2022 г. В заповедта било посочено, че на ищеца следва да се начисли парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 14 работни дни. Ищецът твърди, че и до настоящия момент обезщетението не му било изплатено. Иска съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 451,82 лева, представляваща парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни. Претендира и лихва за забава, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира разноските по делото.

В рамките на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. С. Б. от ПлАК. В отговора е изразено становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва твърдението на ищеца, че не му е заплатено дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 441,18 лева, която сума е получил срещу подпис в платежната ведомост за м. октомври 2022 г.

С протоколно определение от 11.04.2023 г. исковата молба в частта на претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на подаване на исковата молба е върната и прекратено производството по делото в тази му част поради неотстраняване нередовност на исковата молба.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от писмените доказателства, че страните са се намирали в трудово правоотношение на основание сключен трудов договор № 21/02.09.2021 г., по силата но който ищецът е изпълнявал длъжността **** с месечно трудово възнаграждение 650 лева. С допълнително споразумение № 32 от 01.04.2022 г. страните са уговорили месечно трудово възнаграждение 710 лева. Не е спорно и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните, за което е издадена и заповед № 20/10.10.2022 г. на работодателя. В същата е разпоредено на ищеца да се начисли обезщетение чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск 14 дни.

За установяване размера на исковата претенция е допуснато и прието от съда и страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск 14 работни дни е 510,44 лева. Експертът е изчислил размера на обезщетението на база полученото през м. септември 2022 г. /месеца предхождащ прекратяването на трудовия договор/ брутно трудово възнаграждение, включващо: основна работна заплата – 710,00 лв., доплащане за прослужено време и стаж – 4,26 лв. и нощен труд -14,89 лв. или общо 729,15 лв. Вещото лице е констатирало, че съгласно разчетно-платежните документи при ответното дружество ищецът е получил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 441,18 лв.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2022 г., чиято истинност бе оспорена от ищеца относно автентичността на подписа, положен за ищеца С. Н. В., поради което е открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на документа, в рамките на което е назначена съдебно-графическа експертиза. От заключението на същата се установява, че подписът, положен в статуса „Подпис“ под № 2 в разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2022 г. на „С.****“ ЕООД срещу името на С. Н. В. е изписан от лицето С. Н. В., поради което оспорването истинността на документа не е доказано и същият следва да бъде кредитиран като годно доказателство относно обстоятелството, че посочената в него сума от 441,18 лв. за обезщетение по чл. 224 КТ е изплатена на ищеца С. Н. В..

По иска с правно основание чл. 224 КТ.

За основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъде установено от ищеца, че трудовото му правоотношение е прекратено, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец. Без значение за възникване на правото на обезщетение е основанието за прекратяване, както и причините, поради които полагащият се платен годишен отпуск е останал неизползван от работника. В случая не е спорно, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 10.10.2022 г. и че размерът на неизползвания от ищеца платен годишен отпуск е 14 работни дни. Дължимостта на претендираното от ищеца обезщетение е признато от работодателя в издадената заповед № 20/10.10.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, в която е разпоредено изплащането именно на обезщетение по чл. 224 КТ за 14 работни дни.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изчислено е, че при получено възнаграждение от 729,15 лева за последния пълен отработен месец, обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлиза на 510,44 лева. В случая искът е предявен в по-малък размер от установения за дължим, като ищецът претендира заплащане на сумата от 451,82 лв. за неизползван платен годишен отпуск 14 работни дни.

Ответникът представи доказателство за заплащане на ищеца обезщетение по чл.

224 КТ в размер на 441,18 лв., а именно разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2022 г.

Следователно искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 10,64 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 451,82 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Предвид наличието на изрично искане за това от ищеца, следва да се присъди и 2 законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

По разноските.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят и на двете страни в производството.

Ищецът претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв., от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи само сумата в размер на 10.60 лв. съразмерно с уважената част от иска.

Независимо, че с нормата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по трудови спорове, каквото е и настоящето, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са освободени от репариране разноските на ответника при отхвърляне на исковете, поради което на ответника следва да се присъди сумата 390,58 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавната такси и депозит за вещи лица съразмерно на уважената срещу него част от иска в общ размер на 22.46 лв., от които 1.18 лв. за държавна такса и 10.64 лв. за депозит за съдебно-счетоводна и съдебно-графическа експертизи.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С.****“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Ц. М. Н. ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. В., ЕГН **********, адрес ****** сумата от 10.64 лева /десет лева и 64 ст./, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 451.82 лева като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 2 ГПК вр. чл. 193, ал. 2 ГПК направеното от ищеца С. Н. В. оспорване истинността на представения от ответника „С.****“ ЕООД документ „Разчетно-платежна ведомост за м. октомври 2022 г.“ в частта относно автентичността на подписа, положен за С. Н. В..

ОСЪЖДА „С.****“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Ц. М. Н. да заплати на С. Н. В., ЕГН **********, адрес ****** сумата 10.60 лв. /десет лева и 60 ст./ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН **********, адрес ****** да заплати на „С.****“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Ц. М.

Н. сумата 390,58 лв. /триста и деветдесет лева и 58 ст./ - разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „С.****“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Ц. М. Н. да заплати по сметка на Районен съд – Луковит сумата 22.46 лв. от които 1.18 лв. за държавна такса и 10.64 лв. за депозит за съдебносчетоводна и съдебно-графическа експертизи.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението относно присъденото вземане по чл. 224, ал. 1 КТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4