Определение № 1045 от 03.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. Шумен, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500371 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1876 от 22.04.2025г., депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. ... № 115 Е, ет. 5, чрез Адвокатско дружество „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“ Булстат 177280936, чрез адв. Х. М. - САК срещу определение № 204/03.04.2025г., по гр. д. № 20243610100644, с което частично е уважено искането на ищеца по делото, за изменение на постановеното по делото решение № 25/13.02.2025г., в частта за разноските. В жалбата се излага, че първоинстанционния съд неправилно е присъдил разноски за всеки един от предявените искове в общ размер на 780 лева. Сочи, че исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, поради което на ищцовата страна, не се дължат разноски и по двете претенции. Отделно от това излага и, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, съда не е съобразил промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело С438/22, според което посочените в Наредба 1/2004г. за адвокатските възнаградения за адвокатската работа, размери на адвокатските възнаграждения, нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. Позовава се на съдебна практика, според която при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко, фактическата и правна сложност на делото и счита, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по – нисък размер от посочения в наредбата ориентир. Също така счита, че поисканите от процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 248 от ГПК, разноски на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв,. е могло не просто да бъдат редуцирани, а са подлежали на отхвърляне, доколкото по делото се е опровергало качеството, в което ползващото се от безплатна правна помощ лице по делото е сключило договор за правна помощ. Твърди, че ищцата не е материално затруднена и е 1 следвало да плати адвокатското възнаграждение на своя процесуален представител авансово, каквото е правилото на ЗАдв., а не да декларира неверни данни за своето имуществено състояние, за да разчита, че ще попадне сред изключенията от същото правило. С оглед всичко изложено, моли съда да отмени обжалваното определение, с което частично е уважена подадената от ищеца молба по чл. 248 от ГПК.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Излага, че съгл. разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004г. за адвокатските възнаграждения за адвокатската работа, за всеки от предявените искове се дължат две отделни възнаграждения, поради това, че с всеки иск се защитава различен материален интерес. Позовава се на редица съдебни актове и сочи, че доколкото с двата иска се защитава различен материален интерес, следва да бъдат присъдени две отделни възнаграждения. По отношение на определения размер сочи, че действително съгласно решение на СЕС от януари 2024г. по дело С - 438/22г.

Наредбата за адвокатските възнаграждения, няма обвързващ за съда характер, но това не означава, че същия не може да се води от така посочените в нея размери, като основа за определяне на справедливия адвокатски хонорар. Позовава се на практика на ВКС и счита, че присъждането на неразумни и несъразмерно ниски разноски, ще доведе да некачествено оказване на адвокатски услуги, както и до демотивиране на адвокатите да предоставят безплатна адвокатска правна помощ на материално затруднени лица.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Д.

М. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. А. Д. от САК срещу "Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище в гр. София, по обективно кумулативно съединени главни положителни установителни искове с пр. основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1024828 от 26.02.2024г. и осъдителен иск с пр. основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 613,53 лева представляваща недължимо платени суми по нищожен договор, респ. по нищожни клаузи и обективно съединени евентуални установителни претенции, предявени при условие, че съдът отхвърли първата от главните искови претенции за прогласяване на недействителност на клаузите на чл. 11, ал. 1 и чл. 3, т. 7 от Договора за кредит, на осн. чл. 26, ал. 1 предл. първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

С решение № 25 от 13.02.2025г. съдът е уважил главния иск, като основателен и е прогласил недействителността на Договора за потребителски кредит на осн. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и на осн. чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 613,53 лева представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 1024828 2 от 26.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2024г. до окончателното погасяване на задължението. Осъдил е ответника да заплати на ищцата сумата от 119 лева – представляваща заплатена държавна такса и да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. А. Д. от САК, адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 480 лева с ДДС, определено от съда на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на ищцата е депозирал молба, с искане за изменение и допълване на решението в частта му за разноските, като съда му присъди адвокатско възнаграждение и за втория предявен иск по чл. 55 от ЗЗД, в размер на 480 лева с ДДС. Посочил е, че по делото били предявени и разгледани два самостоятелни обективно кумулативно съединени иска, единия по чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД, а другия с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД и нямало как двата иска да защитават един и същ правен интерес, поради което и адвокатското възнаграждение не следвало да съвпада със сбора от цената на отделните искове, а за всеки иск следвало да бъде присъдено отделно такова.

В даденият от съда срок, ответникът е депозирал отговор по молбата, в който е поискал съда да я остави без уважение. Посочил е, че не е налице основание за изменение на разноските в претендирания от ищцовата страна смисъл, тъй като решението в тази му част, било съобразено с актуалната съдебна практика и събраните по делото доказателства.

Оспорил е присъждането на разноски на процесуалния представител на ищцата на осн. чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като по делото се е доказало, че ищцата не е материално затруднено лице, както и, че не следвало да се присъждат разноски по двата иска, доколкото същите произтичали от едно правоотношение и защитавали един интерес и възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на адвоката, следвало да бъде присъдено на база общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че по делото действително са били предявени два иска: установителен и осъдителен, като по втория адвокатско възнаграждение не е било присъдено. Присъденото такова с решението в размер на 480 лева с ДДС, било само за процесуално представителство по първия иск. За неоснователни е намерил възраженията на ответника, че не следвало да се присъждат отделни адвокатски възнаграждения, доколкото двете претенции произтичали от едно правоотношение и защитавали един интерес, тъй като се касае за два напълно различни по основание и вид искове, както и, че доколкото ищцата не била материално затруднено лице, не било налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.. Приел е, така депозираната молба с пр. основание чл. 248 от ГПК, за частично основателна и е присъдил на процесуалния представител на ищцата на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., допълнително адвокатско възнаграждение в размер на още 300 лева с ДДС, по втория предявен осъдителен иск, като е отхвърлил молбата за горницата над този размер до претендираните 480 лева с ДДС.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна 3 до следните правни изводи: Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.

Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл. 81 от ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. В случая, видно от представеното по делото пълномощно ищцата В. Д. М. е упълномощила адв. А. Д. – САК, който да изготви и депозира настоящата искова молба и осъществи процесуално представителство по делото, а в договора за правна защита и съдействие е прието, че адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Производството по делото е приключило с постановяване на решение, с което предявените от ищцата срещу ответника искове са изцяло уважени. Поради това, на адв. А. Д. – САК, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на ищцата, като се съобрази и разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело, се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При определянето на размера обаче, съдът следва да съобрази естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ищцата по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да остойности труда на адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела.