Решение № 697 от 09.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Варна, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110205011 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на С. О. Л. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул.

„***“, №***, депозирана чрез процесуален представител-адвокат А. А. от АК-Варна срещу Заповед №365зз-690/12.12.2024г., издадена от старши полицай –Б.Г.К. от Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР гр.Варна.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват фактически основания за издаването й.

Сочат се визираните в чл.146 АПК основанията за оспорване на административен акт: съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се пространни мотиви за отмяна на оспорвания административен акт, като се цитира относима съдебна практика. С тези аргументи се иска отмяната на оспорваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален представител- адв.А., който поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата на 1 посочените в нея основания, като навежда и други основания. Претендира и да се присъдят сторените по делото разноски, за които представя доказателства.

Ответникът по жалбата – старши полицай –Б.Г.К. от Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР гр.Варна, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения административен акт. Счита, че е имало съмнение за съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.12.2024г. старши полицай Б.Г.К. и негов колега- св.Р. М. Т., двамата полицейски служители от Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР гр.Варна, били на работа, като изпълнявали служебните си задължения на ул.“Девня“, попадаща в обхвата на Първо РУ-Варна. Около 11:25ч. органите на полицията забелязали, че по улицата се движи лек автомобил марка „Крайслер“, с рег.№В 73 28 ВК, като на същия не светел заден ляв стоп. Вниманието на органите на реда било привлечено от обстоятелството, че автомобилът се управлява от жена, която била с поставени слънчеви очила. Горното обстоятелство се сторило необичайно на полицейските служители, тъй като времето било мрачно. Поради това те решили да извършат проверка на водача - жалбоподателката Л., като я последвали и я спрели за проверка до бензиностанция „Еко“.

В хода на проверката, след установяване на самоличността й, те извършили оглед на купето на автомобила, като констатирали, че в него има разпилени фасове от цигари.

Извършили проверка на дамската чанта на Л. и в нея също констатирали наличие на изпушени цигари от устройство „Айкус“. На стелките, пред задните седалки, органите на реда констатирали наличието на тръбички , които преценили, че служат за „шмъркане“ на наркотици. Поради това предприели обстойна проверка на купето на автомобила, като съобщили на Л., че търсят забранени вещества. В пространство до скоростния лост, след премахване на кората, която по преценка на служителите била разместена, ст.полицай К. намерил черна латексова ръкавица, в която имало 18 бр. полиетиленови пликчета, пълни с бяло прахообразно вещество.

При откриване на веществото от полицейските служители, жалбоподателката се притеснила. Обяснила, че не знае от къде е и какво е намереното вещество, като споделила, че наскоро са й разбили автомобила.

2

На място на Л. била извършена проверка с дрегер и с дръг тест, съответно за алкохол и за употреба на наркотични вещества, като тестовете били отрицателни.

На място на проверката бил извикан екип от разследващи органи от Първо РУВарна, които извършили съответни действия по разследването и на основание чл.212, ал.2 от НПК започнали досъдебно производство, водено под №1938/24г. по описа на Първо РУ-Варна за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Жалбоподателката Л. била задържана и отведена в Първо РУ-Варна, където ответникът ст.полицай К. съставил срещу нея Заповед №365зз-690/12.12.2024г., за задържането й за срок до 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР, като в графата основание за задържане било вписано единствено чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

На 13.12.2024г. в 11:25ч. жалбоподателката била освободена. Впоследствие тя била разпитана като свидетел по ДП №1938/24г. по описа на Първо РУ-Варна.

Към 12.12.24г. и към месец април 2024г. по делото не била установена съпричастност на Л. към разследваното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в рамките на ДП №1938/24г. по описа на Първо РУ-Варна и по него нямало привлечено лице в качеството на обвиняем.

Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед за задържане на лице - Заповед №365зз-690/12.12.2024г., е била издадена на 12.12.2024 год. от Б.Г.К. – старши полицай в група „СПООР“ на сектор „СПС“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна , с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя С. О. Л. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ- Варна. Фактическо основание за издаване на заповедта не било посочено, като единствено бил вписан чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания. Задържаното лице – жалбоподателят Л. е освободена на 13.12.2024 год. в 11:25ч. На 18.12.2024г. Л. подала жалба в РС-Варна срещу процесната заповед.

В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от ОД на МВР Варна с писмо от 23.01.2024 год., се съдържат: Заповед №365зз-690/12.12.2024г.,, издадена от старши полицай К., с която е разпоредено задържане за 24 часа на С. О.

Л., декларация изходяща от С. О. Л., в която е вписано, че желае адвокатска защита; протокол за личен обиск на С. О. Л. от 12.12.2024 год.; протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещи превозвани в тях от 12.12.24г., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице С. О. Л. и 2 бр.докладни записки, изготвена от ст.полицай К..

В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани и доказателства за длъжността на ответника по жалбата - удостоверение издадено от Началник сектор 3

„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, от което е видно, че К. е назначен на длъжност старши полицай в група „СПООР“ на сектор „СПС“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

По делото е приобщена справка от РП-Варна, видно от която до 02.04.2024г. т.е. почти четири месеца след издаване на процесната заповед, по ДП №1938/24г. по описа на Първо РУ-Варна няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Разследването се провежда за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК , а жалбоподателката има качеството на свидетел по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства- писмени и гласни.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират със събраните гласни такива.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Р. М. Т. – ст.полицай в група „СПООР“ на сектор „СПС“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна, работил в екип с издателя на заповедта и ответник по делото в процесния ден. Същият потвърди, че Л. е била задържана, именно от К. и отведена в Първо РУ, като изясни обстоятелствата около задържането й, както и обстоятелствата по извършената проверка на автомобилът й. Неговите показания кореспондират и се подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени доказателства.

Макар да е налице подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, съдът кредитира й показанията на св. С.Д.Д.- майка на Л.. В своите показания свидетелката посочи обстоятелствата около задържането на дъщеря си, както и около претърсването в дома й, в рамките на провежданото ДП. Нейните показания кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства и като цяло съответстват на установената от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.

4

1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на адресата си с цел постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.

72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице – в случая от С. Л..

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган инспектор – ст.полицай в група „СПООР“ на сектор „СПС“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ контролна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаната е попълнила декларация, че е запозната с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от нея и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържаната срещу подпис.

Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, и длъжността на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са 5 правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР.