Решение № 1515 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. ***, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110202366 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област ***, община ***, гр. ***, ул.

„***, представлявано от С.С.Т., против Наказателно постановление № 232500633 от 14.01.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 800.00 евро за извършено административно нарушение на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.

В мотивирана жалба от защитника на наказаното дружество се навеждат възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление, с оплаквания за противоречие с материалноправни норми, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно непосочване на мястото и липса на ясно описание на извършеното нарушение, както и в разрез с целта на закона. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание „***“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи и да отмени обжалваното наказателно постановление. Акцентира, че не било установено на място извършено нарушение, а проверката била протекла само по документи, като административнонаказващият орган бил придал отнапред доказателствена сила само и единствено на справка, издадена от „***“ АД, въз основа на която изхождал относно твърдяното нарушение. Защитникът възразява също, че процесното нарушение за неизплатено възнаграждение в 1 по-висок размер представлявало трудовоправен спор, а не административноправен такъв.

Административнонаказващият орган - директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Излага подробни аргументи относно справката, изходяща от трета страна - „***“ АД, която обективно отразявала работните дни и часове на лицето М.М., като сочи, че всички останали документи, представени от наказаното дружество, били изготвени в полза на работодателя. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят „***“ ЕООД е търговско дружество, представлявано от С.С.Т.. На *** г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството в обект: офис на ***, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ К., Г. и А..

По време на тази проверка в обекта, проверяващите изискали документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, както и правилник за вътрешния трудов ред, който следвало да е на обекта, но същите не били предоставени. Констатирано е, че работодателят не определил писмено длъжностно лице в обекта, което да го представлява пред контролните органи. Въз основа на представени фишове за заплата за периода от 04.2025г. до 07.2025г. било установено, че дружеството изплащало трудовите възнаграждения на работниците и служителите, в това число на лицето М.М. на длъжност „куриер, служба офис“ в брой, а не чрез превод или не внася по платежна сметка. Служителят М.Д.М. е бил сключил трудов договор №397 от 29.10.2024 г. с жалбоподателя, като е бил назначен на длъжност "куриер, служба офис", с място на работа гр. ***, на непълно работно време – 4 часа и основно трудово възнаграждение от 539,00 лева. Към месец май 2025 г. същият все още е бил служител при жалбоподателя, като е полагал труд в офис, находящ се в гр. ***.

Проверката продължила по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ в периода от 18.08.2025 г. до 26.11.2025 г. Съставен е протокол за извършената проверка № ПР2532051 от 26.11.2025 г., в който са описани констатираните нарушения и са дадени предписания.

При проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ са представени правилник за вътрешния трудов ред в „***“ ЕООД, документите от трудовото досие на лицето М.М., сред които трудов договор, длъжностна характеристика, графиците за работа за периода от м. април 2025 г. до м.

2 август 2025 г., присъствена форма за същия период, платежен фиш за периода м.05 - м.07.2025 г.; справка от „***“ АД за лицето.

В тази връзка бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2500633 о т 26.11.2025 г. от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ К.К., в присъствието на свидетелите Г. и А., н а „***“ ЕООД за административно нарушение, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не било изплатило трудово възнаграждение за извършената работа на лицето М.Д.М., на длъжност „куриер, служба офис“ за положения труд през месец май 2025 г., в нарушение на чл. 128, т.2 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ. От таблици за отчитане явяването/неявяването на работа през месец май 2025 г. и ведомост за заплати за месец май 2025 г. проверяващите установили, че лицето М. е бил в неплатен отпуск – 14 дни в периода от 07.05.2025 г. до 27.05.2025 г, а от представена справка от системата за ,,чекиране" на персонала на „***“ АД, било видно, че същото лице било полагало труд на 07.05, 08.05, 09.05, 12.05, 13.05, 14.05, 15.05, 16.05, 17.05, 19.05, 20.05, 21.05,

22.05, 23.05, 24.05 и 27.05, включително през времето, в което било отбелязано, че е в отпуск, на основание чл. 160, ал. 1 от КТ. В АУАН е посочено, че нарушението било извършено на 26.06.2025 г.

АУАН бил връчен на упълномощено от жалбоподателя лице – К. И. А. на 26.11.2025 г., подписан от същата. В законоустановения срок било подадено от търговеца писмено възражение срещу акта, в което същият подробно и мотивирано се оспорва като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон, но същото не било уважено от административно – наказващия орган.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление (НП) № 23-2500633 от 14.01.2026 г. от директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, с което на „***“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 800.00 евро на основание чл.

416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за извършено административно нарушение на чл. 128, ал. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.

Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото гласни и писмени доказателства.

В своите показания актосъставителят К.К., в качеството си на свидетел, описва подробно обстоятелствата, констатирани при извършената проверка, която започнала по сигнал във връзка с нарушения на трудовото законодателство от страна на наказания търговец. Сочи, че на място в обекта работниците на дружеството с категоричност потвърдили, че всеки от тях може да влиза в профила си само индивидуално и друг работник няма достъп до чужд профил в системата. По данни на служителите, проверяващите установили също, че работното време на офиса с клиенти било от 09:00 до 19:00 часа от понеделник до петък, а в събота – от 09:00 до 15:00 часа.

Свидетелката К. твърди, че била изискана справка от „***“ АД за обработените пратки от работниците, от която станало видно, че лицето М.М.

3 бил работил в периода 07.05 – 27.05.2025 г., като за същия период по трудовото му досие се съхранявала молба за неплатен годишен отпуск, поради което работодателят дължал и не бил заплатил трудово възнаграждение.

Показанията й се подкрепят от свидетелката по съставянето на акта Г.Г., относно събраните данни при извършване на проверката на място в обекта. В същия смисъл са и сведенията, дадени пред съда от свидетеля А. З., който е бил част от проверяващия екип. Казаното от свидетелите се припокрива изцяло, не съществуват противоречия в показанията им, явяват се еднопосочни и последователни, с оглед на което следва да бъдат кредитирани като достоверни в тяхната цялост. Същите се потвърждават от приобщените по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства.

Предмет на преценка в настоящото производство е съответствието на санкционния акт, както с материалния, така и с процесуалния закон.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, като за оправомощаването са представени Заповед № ЧР-1415/08.08.2022 г., Заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г. и Заповед № ЧР-1155/02.10.2025 г. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

В конкретния казус по безспорен и категоричен начин от доказателствените материали се установява, че дружеството-жалбоподател ,,***“ ЕООД, в качеството си на "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изплатило трудовото възнаграждение на работника М.М. за м.май 2025г., в нарушение на чл.128, т. 2 от КТ. Верен и законосъобразен е и изводът на актосъставителя и административно - наказващият орган, че нарушението е извършено на 26.06.2025 г. - денят, следващ деня, в който е следвало да се плати заплатата на служителя за посочения месец, съгласно установеното в КТ, при липсата на „други уговорки“ в трудовия му договор. Съгласно горепосочения трудов договор, уговореното възнаграждение следва да се плати до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. От приложените по делото доказателства е видно, че лицето М.М. е подал молба до дружеството, без посочена дата на нея, с искане да му бъде разрешено да ползва неплатен годишен отпуск в продължение на 14 работни дни за времето от 07.05 до 27.05.2025 г., във връзка с което от търговеца била издадена Заповед № 498/07.05.2025 г. относно разрешение за ползване на отпуск за същия период. Същевременно в приложената платежна ведомост за месец май 2025 г. се установява, че на лицето са били начислени за 3 (три) работни дни и два дни отпуск по болест сумата от 124,83 лева. От събраните по делото 4 доказателства се установява, че същият е бил на работа през почти целия месец май през 2025 г. в офис на „***“ в гр. ***, стопанисван от жалбоподателя, за което нито му е било начислено, нито му е било заплатено възнаграждение.

Изискването на КТ е трудовото възнаграждение да се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки, а по писмено искане на работника или служителя трудовото възнаграждение може да се превежда и на влог в посочената от него банка ( чл. 270, ал. 3 от КТ).

Съдът намира, че в настоящия случай без съмнение от събраните доказателства се установява, че към момента на проверката от страна на дружеството-жалбоподател не е било начислено, а от там и изплатено реално дължимото възнаграждение на служителя. Поради това законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че с бездействието си работодателят е осъществил състава на нарушение по чл. 128, т. 2 КТ.

Разглеждането на въпроса за субективната страна не е необходимо, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.