Решение № 278 от 13.12.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Габрово, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244200500360 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. В. като пълномощник на Д. С. М. против Решение № 191/19.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1309/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с което при условията на чл. 237 от ГПК е уважен предявения от В. А. Л. иск с основание чл. 439 ал.1 от ГПК и жалбоподателката е осъдена му да заплати разноски в размер на 1 342.00 лева.

Според жалбоподателя обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане въззивният съд да го отмени като необосновано, или да върне делото за разглеждане от друг състав със задължителни указания или да намали размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Претендира за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В законния срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата, с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Като извърши проверка на първоинстанционното решение, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

1

Габровският районен съд е бил сезиран с иск по 439 ал.1 от ГПК, с искане да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено, че ищецът В. А. Л. не дължи на ответницата Д. С. М., ЕГН ********** сумите по изпълнително дело № 92/2008 г. по описа на ЧСИ И.И., с район на действие – района ОС – Габрово, в размер на 11 025,77 лева, поради изтекла 5 годишна давност по чл. 110 ЗЗД, ведно със законните последици и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съгласно изложеното в исковата молба ищецът Л. бил осъден по н.о.х.д. № 449/2003г. по описа на ОС Габрово да заплати на ответницата сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2003 г. за което е издаден изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист и за събиране на сумите по него на 24.03.2008 г. било образувано изпълнително дело № 92/2008 г. на ЧСИ И.И.. След образуване на изпълнителното дело били извършвани действия за събиране на дължимите по него суми.

Последното изпълнително действие било осъществено на 07.02.2017 г. (запор на банкова сметка). След тази дата не са били извършвани действия, прекъсващи давността. Считано от 07.02.2017 г. започнала да тече петгодишна погасителна давност за погасяване на сумите остатък по издаденият изпълнителен лист и на 07.02.2022 г. изтекла петгодишната погасителна давност относно тях.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил правния интерес на ищеца от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, като в случай че това негово възражение не бъде уважено е направил искане съдът да постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК, като в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ответницата отново е заявил, че признава предявения иск.

С оглед заявеното от страна на ответника становище, ищецът е направил искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

От приложеното във въззивното производство изпълнително дело № 92/2008 г. на ЧСИ И.И. се установява, че делото е образувано по молба на Д. С. М. с вх. № 608/2008г. за събиране на присъдените суми по изп. лист от 02.02.2004 година, издаден по НОХД 449/2003г. на Габровски окръжен съд. След образуване на делото са извършени множество изпълнителни действия като налагане на запор върху дружествен дял, собственост на длъжника, опис и продажба на идеални части от недвижим имот и др. Последното изпълнително действие, извършено на 07.02.2017г., е налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД. След тази дата не са извършвани никакви същински изпълнителни действия по делото и дори не са правени справки за имуществено състояние на длъжника.

При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд приема от правна страна следното :

Предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим. Трайно установена е практиката на ВКС , съгласно която при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен 2 иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска / определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на IV г. о., определение № 534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на III г. о., определение № 320/20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г. на II т. о. и определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на IV г. о./

С оглед на горното по предявения иск следва да бъде постановено решение по същество.

В проведеното на 19.03.2024г. съдебно заседание по гр. д. 1309/2023г. на ГРС пълномощникът на ищцата е заявил, че поддържа становището си за основателност на предявения иск, така както е заявено с отговора на исковата молба. С оглед на това негово изявление ищецът е направил искане за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.

При тези обстоятелства и доколкото признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответницата може да се разпорежда с него, са налице кумулативните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Заявеното признание на иска е неоттегляемо.

Както е посочено в Определение № 3252/30.10.2023г. на ВКС по к.ч.гр. д.

№3618/2023г. на ІІІ г.о. „Хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност на вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция. Наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително производство (макар и същото да е перемирано), следва да се съобрази и поради това освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая не е оправдано.

Като е постановил решение в горния смисъл първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон и с оглед на това обжалваното Решение № 191/19.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1309/2023 г. по описа на Районен съд Габрово следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото на жалбоподателката не се следват разноски във въззивното производство. От нейна страна е направено искане да бъде намален размера на присъдените разноски пред първата инстанция като прекомерни. Видно от протокол № 228/19.03.2024г. по гр.д. № 1309/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, такова възражение за прекомерност не е направено в първоинстанционното производство. Напротив, адв. В., който лично се е явил в заседанието, след като от ищцовата страна е представен списък на разноските, е заявил, че няма възражения по разноските на насрещната страна. С оглед на това възражението почл. 78 ал.5 от ГПК е преклудирано /в този смисъл определение № 36/26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., І г. о., определение № 20/03.02.2021 г. на 3

ВКС по гр. д. № 2407/2020 г., IV г. о./

Ответникът по въззивната жалба е представил списък на разноските и доказателства за заплащането на адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 1 100.00 лева.

От страна на жалбоподателя не е направено възражение за прекомерност на тези разноски, поради което същите следва да бъдат присъдени в размера, в който са направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/19.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1309/2023 г. по описа на Районен съд Габрово.

ОСЪЖДА Д. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул."Бигла" № 4, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Л., с ЕГН **********, с адрес: ** сумата 1100.00 лева / хиляда и сто лева / разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4