Решение № 3516 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3516 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. ПанаЙ. като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100103783 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Й. Й., с която е предявен срещу Л. Г. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК вр.чл.365. ал.1 ЗЗД за липса на вземания, в общ размер на 60 153,30 лв., за които е образувано изпълнително производство изп.д.

№20238440403795 на ЧСИ С.Я. въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.10.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 46581/2011 г., по описа на СРС, като погасени по силата на Договор за спогодба от 28.02.2023 г.

Ищецът твърди, че с изпълнителни листа, издадени по заповедно производства: по гр.д. №46581/2011 г. на СРС, 49 състав и гр д. №46576/2011 г. на СРС, 46 състав въз основа на Заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД задължения по два договора за банков кредит. Съгласно договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. вземанията са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД (АСВ). През 2022 г. е образувано изпълнително производство при ЧСИ С.Л. под №20229270402194, с взискател „АСВ“ ЕАД, като съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата - Масивна жилищна сграда, находяща се в село Григорево, община Елин Пелин, Софийска област. След проявен интерес от страна на ответницата към недвижимия имот е подписан Договор за спогодба със страни - ищцата, в качеството си на длъжник, „АСВ“ ЕАД, в качеството си на кредитор и Л. Г. Б., в качеството й на купувач на възбранения недвижим имот. Съгласно уговорките ищцата е следвало да заплати на „АСВ“ ЕАД сумата от 20 000 лв., срещу което да бъде вдигнат запорът върху заплатата й и да бъдат заличени възбраните върху други нейни имоти, а Л. Г. Б. да придобие 1 вземането на „АСВ“ ЕАД с договор за цесия, срещу цена в размер на 80 000 лв., след което Л. Б. да се конституира като взискател по изпълнителното дело и да предприеме всички правни и фактически действия да бъде възложен на нея недвижимия имот в организираната публичната продан на гореописаната масивна жилищна сграда. Уговорено е още, че лед успешно проведена публична продан на недвижимия имот и влизане в сила на разпределението и на постановлението за възлагане, както и на въвеждане на приобретателя на имота във владение, купувачът Л. Г. Б. ще счита вземанията си по отношение на длъжника Т. Й. Й. по изп. д. № 2194/2022 г. по описа на ЧСИ Л. на основание за изцяло погасени ще подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело в едномесечен срок. Твърди още, че предвиденото в цитирания договор е изпълнено. Въпреки това и злоупотребявайки с права, ищцата се снабдява от ЧСИ с един от изпълнителните листа - от 27.10.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 46581/2011 г. и образувано ново изпълнително производство. Моли да бъде установено, че не дължи сумата в общ размер на 60 153,30 лв., за която е образувано изпълнително производство изп.д.

№20238440403795 на ЧСИ С.Я. въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.10.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 46581/2011 г., по описа на СРС, като погасени по силата на Договор за спогодба от 28.02.2023 г.

Ответницата оспорва иска. Не оспорва, че е сключен договор за спогодба с твърдяното от ищцата съдържание, както и че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.06.2023 г ., издадено по изпълнително дело № 20209270402194 по описа на ЧСИ С.Л., вписано в Служба по вписванията Елин Пелин с акт № 13, том VII. вх. per. № 1822 от 18.08.2023 г., й е възложена процесната масивна жилищна сграда. Твърди обаче, че доколкото изпълнителното дело е образувано по два изпълнителни листа, уговорката за погасяване на задълженията се отнасяла само за единият изпълнителен лист, върнат на ищцата, но не и за задълженията по изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.10.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 46581/2011 г., по описа на СРС. На следващо място се позовава на нищожност на клаузата, с която е уговорено погасяване на задълженията при успешно провеждане на публична продан и възлагане на имота на ответницата, като счита че клаузата нарушава чл.152 ЗЗД, както и е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД — поради липса на кауза, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - липса на предмет и на основание чл.26, ал.2 - липса на съгласие, доколкото не е постигнато съгласие кои вземания ще се считат погасени.

Трето лице – помагач на страната на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД излага становище за основателност на исковата претенция.

Твърди, че ищцата е изпълнила своите задължения по сключената между страните спогодба. Счита, че не е налице нищожност на т.14 от спогодбата.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по 2 делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.439 ГПК:

С иска по чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В случая са наведени твърдения за погасяване на вземанията на основание чл.365 ГПК – по силата на сключена спогодба в хода на принудителното изпълнение.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с изпълнителни листа, издадени по заповедно производства: по гр.д. №46581/2011 г. на СРС, 49 състав и гр д. №46576/2011 г. на СРС, 46 състав въз основа на Заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК ищцата Т. Й. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД задължения по два договора за банков кредит. С договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. вземанията са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД (АСВ).

По молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20229270402194 по описа на ЧСИ С.Л.. Съдебният изпълнител е наложил възбрана на Масивна жилищна сграда, находяща се в село Григорево, община Елин Пелин, Софийска област, собственост на ищцата Й..

Безспорно е между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 28.02.2023г. между Т. Й. Й., в качеството й на длъжник, „АСВ“ ЕАД, в качеството си на кредитор и Л. Г. Б., в качеството й на купувач на възбранения недвижим имот е сключен договор за спогодба. В него страните уговорили в деня на подписване на същия Т. Й. да заплати сумата от 20 000 лева на кредитора „АСВ“ ЕАД. От своя страна „АСВ“ ЕАД е поел задължението да поиска от съдебния изпълнител да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на Т. Й., както и да бъдат заличени възбраните върху други нейни имоти, подробно описани в договора. Л. Б. се е задължила да придобие вземането на „АСВ“ ЕАД с договор за цесия, срещу цена в размер на 80 000 лв. и да се конституира като взискател по изпълнителното дело, като предприеме всички правни и фактически действия да й бъде възложен недвижимия имот в организираната публичната продан на масивната жилищна сграда в село Григорево, община Елин Пелин. В т. 14 е уговорено, че след успешно проведена публична продан на недвижимия имот и влизане в сила на разпределението и на постановлението за възлагане, както и на въвеждане на приобретателя във владение, купувачът Л. Г. Б. ще счита вземанията си по отношение на длъжника Т. Й. Й. по изп. д. № 2194/2022 г. по 3 описа на ЧСИ Л. за изцяло погасени и ще подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело в едномесечен срок.

Между страните не е спорно, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.06.2023 г., издадено по изпълнително дело № 20209270402194 по описа на ЧСИ С.Л., вписано в Служба по вписванията – гр.

Елин Пелин с акт № 13, том VII. вх. per. № 1822 от 18.08.2023 г., процесната масивна жилищна сграда е възложена на Л. Б..

С протокол от 26.01.2024 г. на Т. Й. е предаден оригинала на изпълнителен лист издадена на 12.12.2011г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 46576/2011г. по описа на СРС.

На 20.10.2023 г. на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК изпълнителното производство по изп. дело № 20229270402194 е прекратено.

Между страните не е спорно, че въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2011 г., издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 27.10.2011г. по гр.д. № 46581/2011г. по описа на СРС е образувано изп. дело № 20238440403795 по описа на ЧСИ С.Я., с взискател - Л. Б..

Спорни между страните са обстоятелствата: 1). Отнася ли се уговорката за погасяване на задълженията по изпълнителното дело до задълженията и по двата изпълнителни листа, по които е образувано, в това число за изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.10.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 46581/2011 г., по описа на СРС и 2). Действителна ли е клаузата на т. 14 от процесната спогодба или същата е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД — поради липса на кауза, липса на предмет и липса на съгласие, доколкото не е постигнато съгласие кои вземания ще се считат погасени или като сключени в нарушение на чл.152 ЗЗД.

Според чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществувал спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, с които могат да се създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Процесното споразумение от 28.02.2023 г. следва да се квалифицира като спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните са уредили отношенията си, като съгласно уговорките кредиторът „АСВ“ ЕАД получава сумата от 100 000 лв.

(от които 20 000 лв. – от длъжника Й. и 80 000 лв. – от купувача Б.) и прехвърля вземанията си срещу Й. на Б., а последната получава в своя собственост недвижимия имот, изнесен на публична продан. При изпълнение на съответните насрещни престации и с влизане в сила на постановлението за възлагане и въвеждане на приобретателя Л. Г. Б. във владение на имота, страните са постигнали съгласие, че „вземанията по отношение на длъжника Т. Й. Й., дори при наличие на, остатъчен дълг по тук цитираното изпълнително дело № 2194/2022 г. по описа ЧСИ С.Л., peг. № 927 на КЧСИ, на основание чл.365 от ЗЗД, за изпяло погасени и ще подаде молба за 4 прекратяване на посоченото изпълнително дело в едномесечен срок“ – така т.14 от договора за спогодба. По делото безспорно се установява, че изп. дело № 20229270402194 по описа на ЧСИ С.Л. е образувано въз основа на два изпълнителни листа: по гр.д. №46581/2011 г. на СРС и гр д. №46576/2011 г. на СРС. Уговорката в т.14 от спогодбата предвижда, че при успешно проведена публична продан на недвижим имот, купувачът Л. Б. ще счита вземанията си по отношение на длъжника Т. Й., дори при наличие на остатъчен дълг по изпълнителното дело за изцяло погасени и ще подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело. Съдът приема, че в посочената норма е обективирана по ясен, еднозначен и безпротиворечив начин волята на страните, че с получаване на сумата от 100 000 лв. от кредитора „АСВ“ ЕАД и влизане в сила на постановлението за възлагане и въвеждане на приобретателя Л. Г. Б. във владение на имота, предмет на публична продан в изпълнителното дело, се погасяват изцяло всички задължения на длъжника, предмет на принудително изпълнение по № 2194/2022 г. по описа ЧСИ С.Л. – по изпълнителните листа, издадени по гр.д. №46581/2011 г. на СРС и гр д.

№46576/2011 г. на СРС. Действително в т.14.1. от договора, предвиждаща връщане на оригинала на изпълнителния лист на длъжника, е използвано единствени число за изпълнителния титул, но съдът приема, че причина за това е стилистична неточност в изказа, а не както сочи ответникът – обективирана воля само един от изпълнителните листа, предмет на изпълнителното производство, да бъде върнат. Основания за подобно тълкуване отсъстват, напротив – волята на страните е ясно и еднозначно формулирана в смисъл, че всички задължения на длъжника ще се считат погасени с изпълнение на спогодбата. Поради това съдът приема, че уговорката за погасяване на задълженията по изпълнителното дело се отнася до задълженията и по двата изпълнителни листа, по които е образувано, в това число за изпълнителния лист по ч.гр.д. № 46581/2011 г. на СРС.