Определение № 219 от 23.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. София, 23.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002900096 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „УСМ – Кабиле“ ЕООД, ЕИК 206142340, гр. Ямбол чрез процесуален представител адвокат Б. К. срещу решение № 495 от 18.07.2023 г. по т. дело № 336/2023 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено решение № 260026 от 16.01.2023 г. по т. дело № 2148/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав и „УСМ Кабиле“ ЕООД е осъдено да заплати на „Водоканалстрой - Димитър Костов“ ЕООД, ЕИК 205207299 сума в размер 29 640 лв., представляваща разноски за въззивното производство - платено адвокатско възнаграждение.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

36, ал. 2 ЗОЗ от „УМС Кабиле“ ЕООД срещу „Водоканалстрой - Димитър Костов“ ЕООД и „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК 102116887 установителен иск, че залогът, предмет на сключения на 29.08.2017 г. договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2017083001056, със страни по него Димитър Щерионов Костов – „заложен кредитор“ и „Водоканалстрой“ ООД – „залогодател“, правата по който договор са прехвърлени от заложния кредитор на първия 1 ответник с договор за прехвърляне на вземания, сключен на 13.07.2018 г., е непротивопоставим спрямо „УМС Кабиле“ ЕООД, по отношение на включените в този залог 9 броя употребявани строителни машини, представляващи част от заложното имущество, а именно: Багер товарач Caterpillar 428F, Багер верижен САТ 304DCR, Багер САТ М318С, Багер товарач Caterpillar 428D, Багер верижен САТ 323EL, Товарач Caterpillar 216В, Багер верижен Caterpillar 325D, Багер верижен Caterpillar 320С и Мини багер верижен Caterpillar 303ССR, на базата на който особен залог са предприети мерки на принуда за предаване на описаните движими вещи чрез образуване на изпълнително дело № 20207050400130 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, с рег. № 705, с район на действие Бургаския окръжен съд, и ищецът е осъден да заплати на „Водоканалстрой - Димитър Костов“ ЕООД на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сума в размер 11 184,42 лв., представляваща направени по делото разноски в първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Допустимо ли е насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ върху движима вещ предмет на особен залог срещу трето лице, неин приобретател, което има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида? – противоречие с Тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор? – противоречие с Tълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът „Водоканалстрой - Димитър Костов“ ЕООД, ЕИК 205207299, гр. Бургас чрез процесуален представител адвокат С. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопускане на касационно 2 обжалване на въззивното решение, като излага следните съображения: по първия въпрос - цитираното от касатора Тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС не разглежда случаите, когато разпореждането в полза на третото лице е направено след вписване на пристъпване към изпълнение, какъвто е настоящият случай и за който има предвидена изрична разпоредба в закона, която лишава залогодателя от това право; Тълкувателното решение касае правоотношения, които са се развили по време на действието на старата редакция на ЗОЗ до приемане на ЗИДЗОЗ, обн. в ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.; касаторът не е обосновал в какво се състои противоречието между посоченото тълкувателно решение и въззивното решение и как произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос е обусловило изхода на делото; по втория въпрос - касаторът не е посочил конкретни съдебни актове и в какво се състои твърдяното противоречие; въпросът е хипотетичен, не е поставен коректно, като касаторът не е уточнил при формулирането му какво е твърдяното основание за нищожност на сделката, за да може да се отговори еднозначно от касационната инстанция дали съдът следи служебно за такъв порок или не; възражението за нищожност е разгледано в двете инстанционни производства.

Ответникът поддържа и становище за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт по съображения, посочени в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Ответникът „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК 102116887, гр. Варна не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че на 29.08.2017 г. между Димитър Щерионов Костов като заложен кредитор и „Водоканалстрой“ ООД като залогодател е сключен договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ на 30.08.2017 г. с № 2017083001056. С последващ договор от 13.07.2018 г. заложният кредитор 3 е прехвърлил вземанията си на „Водоканалстрой - Димитър Костов“ ЕООД и промяната на заложния кредитор е вписана в ЦРОЗ на 16.07.2018 г. с № 2018071601966. „Водоканалстрой - Димитър Костов“ ЕООД е пристъпило към изпълнение по реда на ЗОЗ въз основа на заявление, вписано в ЦРОЗ на 20.12.2019 г. с № 2019122002788. По образуваното изпълнително дело № 20207050400130 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, № 705 от РКЧСИ с район на действие ОС – Бургас са предприети мерки за принудително предаване на описаните движими вещи.

По отношение на процесните машини на 16.06.2020 г., 19.06.2020 г., 22.06.2020 г., 23.06.2020 г. и 25.06.2020 г. между залогодателя „Водоканалстрой“ ООД и „Метал Стар 61“ ЕООД са сключени общо 6 броя договори за продажба. Машините са продадени като бракувани, като скрап – във фактурите е посочено, че са излезли от употреба превозни средства, а в складовите разписки - като отпадъчно желязо от бракувани машини.

Регистрацията на процесните машини, извършена по реда за регистрация на земеделска и горска техника, е прекратена въз основа на подадени от „Водоканалстрой“ ООД до Областна дирекция Земеделие - Бургас заявления.

На 30.06.2020 г. между „Метал Стар 61“ ЕООД в качеството му на продавач и „Метал Конструкшънс“ ЕООД като купувач е сключен договор за продажба на същите машини, подробно посочени по наименование и номер на рама. С договор, сключен на 08.07.2020 г. „Метал Конструкшънс“ ЕООД е продало на „УСМ Кабиле“ ЕООД същите машини за сума в размер общо 39 500 лв.

Възражението на ответника „Водоканалстрой - Димитър Костов“ ЕООД за нищожност на последния договор за продажба поради неспазване на установената от закона форма е прието за неоснователно по съображения, че за прехвърляне на правото на собственост на дерегистрираните машини не е била необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите. Във въззивното решение е прието, че предвиденото в чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ изискване договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрирана в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW да се сключват в писмена форма с нотариална заверката на подписите, в случая е неприложимо, независимо, че всяка една от машините е с мощност на двигателя над 10 kW, тъй като деветте броя машини - предмет на договора, са били с прекратена регистрация към датата на сключването му. Поради това, че 4 машините се явяват нерегистрирана техника, е направен извод, че за прехвърляне на правото на собственост на дерегистрираните машини не е била необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Относно неоснователността на предявения иск въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК и във връзка с оплакванията във въззивната жалба е изложил и собствени съображения. Приел е, че в конкретния случай правилото на чл. 7 ЗОЗ е неприложимо и не може да се приеме, че залогът се е погасил със сключване на някоя от поредиците сделки за покупко-продажба на деветте броя употребявани строителни машини, тъй като ищецът нито е въвел твърдения, нито е ангажирал доказателства той или праводателят му да е трето лице, придобило по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, правата върху заложеното имущество, които да са несъвместими със заложното право.

Предвид въведеното в исковата молба твърдение, че заложният кредитор не е дал съгласие за сключване на разпоредителните сделки със заложното имущество, съдебният състав е намерил за приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗОЗ /нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, съгласно която, когато заложният кредитор не е дал съгласие за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7 ЗОЗ, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател.

Посоченото правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен.

Въззивният съд е изложил, че даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешение е неприложимо, тъй като се отнася до разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ във връзка с чл. 12 ЗОЗ в редакцията до приемане на ЗИДЗОЗ с ДВ, бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г., т. е. урежда фактическите състави, осъществили се до момента на влизане в сила на изменението и допълнението на ЗОЗ с ДВ бр.

105/2016 г. Сключването на договора за покупко-продажба е на 08.07.2020 г. и доколкото новата редакция на чл. 12, ал. 4 ЗОЗ действа от момента на влизането й в сила - 30.12.2016 г. /аргумент от чл. 13, ал. 1 ЗНА/ и същата не 5 съдържа правило да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон /чл. 13, ал. 2 ЗНА/, е прието, че не е необходимо доказване на факта, че третото лице, което е придобило от залогодателя вещта, обременена със залог, е знаело за това. Поради това, че новата редакция урежда обществените отношения след влизането й в сила и занапред, а в случая всички разпоредителни сделки със заложеното имущество са сключени след изменението на закона, то именно новата редакция на чл. 12 ЗОЗ е приложима по отношение на тях и по аргумент от чл.

13 ЗОЗ залогът може да бъде противопоставен на всяко едно от тези лица, тъй като те са придобили правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и имат положението на залогодател.

За да направи този извод, съдебният състав се е аргументирал също с историческото и систематичното тълкуване на обсъдените разпоредби във връзка с чл. 30 , ал. 1 ЗОЗ, съгласно която разпоредба в относимата й редакция в ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., влизането в сила изменено на 01.01.2020 г., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.; влизането в сила изменено на 01.01.2022 г., бр. 102 от 2019 г., в сила от 31.12.2019 г., вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването в ЦРОЗ. Поради това, че учреденият с договора от 29.08.2017 г. залог е вписан в ЦРОЗ и е извършено вписване по отношение на новия заложен кредитор след сключване на 13.08.2018 г. на договора за цесия, въззивната инстанция е заключила, че всички трети лица са недобросъвестни, включително въззивникът и неговите праводатели /продавачи по поредицата от договори за покупко-продажба/, тъй като са били известени за това по установения от специалния закон начин - чрез вписване в ЦРОЗ. По същия начин те са били известени и за факта, че заложният кредитор е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ на 20.12.2019 г.