Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 02.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 898/2022
Вид
Решение № 272
Подписан
02.11.2022
В сила
02.11.2022
Състав
Силвия Александрова Цанкова, Спасимир Спасов Здравчев, Екатерина Стефанова Роглекова

Цитирани разпоредби

  • чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300600898 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260000 от 10.01.2022 г. по Н ЧХД № 7036/2020г., Районен съд-Пловдив, 20 н.с. е признал подсъдимия А. Б. К. за невинен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като е отхвърлили изцяло като неоснователен и недоказан предявения граждански иск. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, възлагайки същите на основание чл.190, ал.1 от НПК в тежест на частния обвинител и граждански ищец.

Срещу присъдата са депозирани бланкетна и допълнителна жалби от частния тъжител и граждански ищец Н. А. Б., чрез адв.Й. Л.П., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде признат за виновен подсъдимият и осъден по повдигнатото му обвинение.

Пред въззивния съд процесуалния представител на частната тъжителка 1 поддържа изложеното в жалбата, аргументирайки претенция да се уважи същата поради изложените в нея аргументи. Жалбоподателката Б., не се явява, редовно уведомена. Не е изразила и писмено позицията си по делото.

Защитникът на подсъдимия К.-адв.К., излага становище относно законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт и моли същият да бъде потвърден. Подсъдимият К. поддържа изложеното от своя процесуален представител, излагайки пространен трактат на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разглеждането на делото пред въззивния съд в настоящия съдебен състав започна отначало, с оглед гарантиране принципа на законността, /понеже член от състава, от който е отпочнало делото пред въззивната инстанция, е преназначен за младши съдия в друг съдебен район-в протокола от 04.10.22г. погрешно е отразено, че член от състава на съда е в продължителен болничен/. По делото се проведе съдебно следствие пред въззивната инстанция, в хода на което на основание чл.327, ал.3 от НПК се извършиха допълнителни разпити на свидетеля П. Д. и подсъдимия К., като между двамата се извърши очна ставка. С проведените допълнителни процесуално-следствени действия въззивният съд положи усилия да бъде изяснен основният факт от предмета на доказване, а именно причината за телесната увреда на пострадалата, респ. механизма на причиняването й, като по този начин се изчерпаха необходимите за разкриване на обективната истина процесуално-следствени действия.

Въз основа на събраните по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства–обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Й.П., С.В. Д.К., М.А., П. Д., А. Г., В.С., А.П., Р.Ц., С.З., Н.Ф., както и частично от показанията на свидетелите К.Б., А. Б. и И. Б., писмените доказателства и доказателствени средства:

2 материали от полицейска преписка № 35000-6128/2019 г. / с изкл. на снетите писмени обяснения, които не са събрани по реда на НПК, посредством надлежни разпити на лицата в хода на конкретното съдебно следствие /, протокол за ПТП № 1722669 от 08.04.2019 г., амбулаторен лист за преглед на пациент съставен от д-р А.П. от 08.04.2019 г., допълнителен лист за преглед на пациент от 08.04.2019 г. съставен от д-р Р.Ц., справка съдимост на името на подсъдимия, както и заключенията на изготвените по делото комплексна съдебномедицинска и стоматологична и съдебнотехническата експертизи, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Б. К. е роден на *** г. в гр.П. и живее в същия град.

Той е б., български гражданин. Не е женен. Има висше образование. Работи като **. Не е осъждан. Има ЕГН: **********.

Към инкриминирания период месец април 2019 г. подсъдимият К. упражнявал *** си професия в кантора, находяща се на адрес гр. П., ул. ***.

На 08.04.2019 г. около обяд подсъдимият паркирал управлявания от него автомобил „Мерцедес“ рег. № *** пред сградата, в която се помещавала кантората му, по такъв начин, че паркирането му да не създава пречка на живущите в кооперацията.

По това време частният тъжител и граждански ищец Н. Б. живеела в кооперация, находяща се в гр.П., ул. **, на ** етаж, заедно с родителите сисвидетелите А. Б. и И. Б. /която сграда се намирала в близост до тази, в която се помещавала кантората на подсъдимия/.

В наземния етаж на сградата, в която се помещавала кантората на подсъдимия К., семейство Б.и ползвали гаражи за леките си автомобили.

Около 17.00ч. на горепосочената дата /08.04.2019г./ подсъдимият А. К., си тръгнал от работа, за да вземе дъщеря си от детска градина, като преди това погледнал през прозореца на кантората си и установил, че в близост до неговия бил паркиран и друг автомобил-Мерцедес с рег.№ ***, като на същото място, непосредствено на ул.“***“, бил ситуиран и един „Ситроен“.

Така пред входа на сградата, където се намирали гаражите на сем. Б.и и кантората на подсъдимия К., били спрели описаните по-горе общо три леки автомобила.

Излизайки от кантората си, подсъдимият преценил, че лекият автомобил с рег.№*** /също марка „Мерцедес“/ бил паркиран на много 3 близко разстояние от бронята на неговия, което затруднявало излизането му и понеже бързал, това обстоятелство го ядосало. К. се опитал чрез съдействие на служител от кантората да извика служба по репатриране на автомобила, който му пречел, но се оказало, че след 17.00 ч. службата не работела. При това положение подсъдимият бил принуден да се опита сам да излезе от мястото, на което бил паркирал, като в процеса на управление, успял да измести автомобила си, но в процеса на маневриране настъпило леко съприкосновение между неговия и другия автомобил с рег. № ***. По същото време /около 17.15ч.-17.20ч./ частният тъжител и граждански ищец Н. Б. стояла пред входа на кооперацията и видяла, че лекият автомобил Мерцедес, рег. № ***, управляван от подсъдимия, който се намирала в средата между двете други превозни средства, е със запален двигател и прави маневри на заден ход, при което закачил въпросния автомобил с рег.№ ***, който обичайно се управлявал от брат й-свид.К.Б..

След като Н. Б. забелязала, че водачът на автомобила, излизайки от мястото, на което бил паркирал, нямал никакво намерение да спира, а бързал да потегли, тя се затичала към него и в движение успяла да хване дръжката на вратата на автомобила, опитвайки се да я отвори, при което попитала К. защо удря колата на брат й. Тогава подсъдимият узнал коя именно е частната тъжителка, която дотогава не познавал лично. Отношенията между К. и семейство Б.и не били добри, поради възникнали отпреди спорове във връзка с паркирането на колите, което се превърнало и в постоянен източник на напрежение между двете страни в конфликта.

Поведението на Б., която отворила вратата на автомобила на подсъдимия в движение, изумило К. и той я попитал какво прави, понеже имало опасност да се нарани в резултат от тези си действия. Между двамата започнал словесен конфликт, в хода на който подсъдимият отново изразил недоволство от създалата се ситуация, свързана с паркирането, която му попречила да излезе с автомобила си навреме. Частната тъжителка настоявала от своя страна К. да спре, за да изяснят причините за възникналото ПТП, в хода на което бил ударен автомобилът, ползван от брат й. През цялото време на спора, който се водел на висок тон между двамата, подсъдимият заявявал, че бърза и настоявал Б. да се отмести от пътя му, за да потегли. Частната тъжителка от своя страна, афектирана от случилото се с колата на брат й, крещяла, че няма никакво намерение да напуска мястото, ще се обади на 4 тел.112 и ще извика КАТ, за да установят причините за настъпилото ПТП, което малко по-късно и сторила.

В хода на възникналата между двамата словесна разпра, Н. Б. продължавала настоятелно да пита подсъдимия защо е ударил автомобила на брат й, упорствала същият да спре, като в един момент /много скоро след началото на конфликта/ заявила на всеослушание, че е ударена от К..

Поведението на частната тъжителка още повече афектирало подсъдимия, който в крайна сметка спрял колата си, слязъл от нея и на улицата продължил да се разправя с Н. Б.. Последната, както и подсъдимият, не успели да овладеят емоциите си в хода на словесния конфликт между тях, при което привлекли вниманието на минаващите по улицата граждани.

Междувременно частната тъжителка позвънила от телефона си на тел.112 и поискала съдействие от служители на Пътна Полиция–КАТ, след което започнала да снима с телефона си цялата ситуация и продължила да вика, че подсъдимият я е ударил, ударил бил и колата на брат й.

Разправията между двамата била чута от свид.И. Б.-майка на частната тъжителка, която излязла на терасата, да провери какво се случва, а веднага след нея излезли и братът на тъжителката-свид.К.Б. и баща й-свид.А. Б.. След което последните двама излезли на улицата и понеже били чули виковете на Н. Б., че подсъдимият я бил ударил /за което отново били уведомени от своята родственица при пристигането им/, двамата свидетели също отпочнали да се разправят с К. и да му разясняват, че няма право да удря момичето.

По същото време на улицата минавали и случайни лица, като твърдението на частната тъжителка, че била ударена от подсъдимия, било възприето от намиращ се на улицата гражданин, който на висок глас изразил възмущение и поискал от К. обяснение /попитал го защо е ударил момичето/.

По този повод подсъдимият направил забележка на частната тъжителка да спре да твърди, че я е ударил.

Свидетели на случилото се станали свидетелите Й.П., С.В. Д.К., М.А. и П. Д..

Малко по-късно на място дошли и свидетелите А. Г. и В.С.-служители на **, които съставили протокол за настъпило ПТП.

След като приключил огледът на двата автомобила, частната тъжителка 5 посетила Спешно хирургично отделение, където й бил направен преглед от дежурен лекар-свид. А.П., който с оглед анамнезата на пациентката /снета от обясненията й и направените от нея оплаквания/, я насочил към дежурен специалист лицево-челюстен хирург, който към онзи момент бил свидетелят Р.Ц.. Последният установил травма на долни шести и седми зъб, за което й бил издаден амбулаторен лист за преглед от дата 08.04.2019 г., ведно с допълнителен лист за преглед на пациент от същата дата. На следващия ден на Н. Б. й било издадено и съдебномедицинско удостоверение, в което на базата на представените от нея медицински документи от 08.04.2019г. били потвърдени констатираните преди това травматични увреждания.

Във връзка със случилото се, Н. Б. подала на същата дата сигнал до 02 РУ при ОД на МВР Пловдив, където била образувана полицейска преписка № 35000-6128/2019 г., в хода на която били снети обяснения от Н. Б., брат й К.Б., от подсъдимия по настоящото дело К., както и от свидетелите С.В. и Й.П.. Проверката приключила със съставяне на предупредителен протокол на подсъдимия К. на основание чл.65 от ЗМВР.

Впоследствие от страна на Н. Б. била подадена пред съда и настоящата тъжба, инициирала производството по делото, в която било посочено, че на инкриминираната дата при възникналия между нея и подсъдимия словесен конфликт, вторият слязъл от автомобила си и й ударил силен шамар с дясната си ръка в областта на лицето, при което й била причинена телесна увреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразила се в контузия на лицето, с травма на шести и седми долни леви зъби.