Определение № 81 от 04.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Пазарджик, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 и следващи от ГПК.

Постъпила е молба от ОДМВР Пазарджик чрез гл.юрисконсулт К. П. за изменение на решение №499/01.12.2025 г. по в.гр.д.№670/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта за разноските. Твърди, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва да им се присъди сумата от 92,67 лв., представляваща държавна такса за въззивното обжалване, както и да бъде осъден В. П. да заплати по сметка на РС – Пазарджик сумата от 377 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице.

Моли за произнасяне в посочения смисъл.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответната страна, редовно уведомена на, не представя писмен отговор.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, респ. определението, по искане на страните съдът да допълни или да измени постановения съдебен акт в частта му за разноските. В този смисъл, молбата за изменение, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна, се явява процесуално допустима.

Производството по в.гр.д.№670/2025 г. по описа на ПзОС е образувано 1 по реда на чл.258 и следващи от ГПК по въззивна жалба от ОДМВР Пазарджик чрез гл.юрисконсулт П. срещу решение №791/27.06.2025 г. по гр.д.

№471/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е осъдена ОДМВР Пазарджик да заплати на В. П. П., ЕГН ********** сума в размер на 3 383,30 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 05.02.2022 г. до 05.02.2025 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и обезщетение за забава в размер на 562,32 лева, дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период през процесния период до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдена е ОДМВР да заплати на В. П. П., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1 000 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Осъдена е ОДМВР Пазарджик да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на РС – Пазарджик държавна такса в размер на 185,33 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 377 лева.

С въззивното решение №499/01.12.2025 г. е отменено изцяло обжалваното първоинстанционно решение и са отхвърлени предявените искове като неоснователни, вкл. и в частта за присъдените в първата инстанция разноски.

С въззивното решение №499/01.12.2025 г. са присъдени са разноски за юрисконсултско възнаграждание в полза на ОДМВР за две инстанции в общ размер на 200 лв.

При тези обстоятелства, съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна.

Работниците и служителите са освободени от разноски за производството по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. В т.см. съдебната практика никога не е имала колебание за това, че посочените правни норми освобождават ищците по трудови спорови от такси и разноски по съдебното производство, но не и от разноските на ответната страна при отхвърляне на 2 иска, които се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК, тъй като ищеца с поведението си е станал причина за разноските на противната страна, което в настоящия случай е и сторено, като са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР за две инстанции в общ размер на 200 лв.

Процесуалният представител на въззивника ОДМВР – Пазарджик е поискал присъждане на разноски пред въззивната инстанция с въззивната жалба, но не е представил списък по чл.80 ГПК, нито се явил в съдебно заседание, а ищеца е освободен от такива по см. на чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.359 КТ.

Следователно, молбата за осъждане на ищеца П. да заплати по сметка на РС – Пазарджик сумата от 377 лв. – възнаграждение за вещо лице е неоснователно, тъй като се касае за трудов спор, във връзка с който ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски. В случая, възнаграждението на вещото лице е изплатено от бюджета на съда, поради което с оглед изхода на спора, остава за сметка на съда.

Неоснователно е и искането ищецът да бъде осъден да заплати внесената от ОДМВР Пазарджик държавна такса за въззивното обжалване, поради непредставянето на списък по чл.80 ГПК, което е предпоставка за изменение на решението в частта на разноските.

Воден от горното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК от ОДМВР Пазарджик чрез гл.юрисконсулт К. П. за изменение на решение №499/01.12.2025 г. по в.гр.д.№670/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3