Определение № 1695 от 06.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1695 гр. София, 06.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Частно наказателно дело № 20221110205293 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от Т. Т. Д., управител на ощетеното юридическо лице (ОЮЛ) Т. 1 – Т. Т. ЕООД, срещу постановление на СРП от 12.04.2021 г. за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, образувано и водено срещу В. Х. по досъдебно производство № 15217/2013 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. НСН № 264/12г./№36122/13г./ по описа на СРП, за престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5,вр.чл.209 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението.

Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено, като посочва, че не е ясно защо се води досъдебно производство за престъплението измама, а се прекратявало производството поради липса на престъпление по чл.201 от НК.

Сочи, че не е назначавал на трудов договор обвиняемата и тя да има права и задължения за заеманата длъжност. Сочи, че са събрани доказателства, че Х. е водила счетоводството на фирмата и е заплащано. Счита, че не е вярно заключението на държавното обвинение, че няма данни обвиняемата да е възбудила заблуждение, че ще внася осигурителни и данъчни задължения.

Жалбата е подадена от субект с нужната процесуална легитимация, доколкото според данните по делото Т. 1 – Т. Т. ЕООД е ощетено юридическо лице от престъпление от общ характер. Съдът намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 243, ал.4 от НПК и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Препис от жалбата е връчен на обвиняемата, а по данни от докладна записка на полицейски инспектор Х., адв. Д. – защитник е заявила, че е получила жалбата, 1 получила е копие от нея и няма нужда да се връчва повторно. Съдът намира че и защитникът, и обвиняемата са уведомени надлежно за подадената жалба, като не е депозирано становище по нея.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 15.10.2012 г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор от СРП и е водено за престъпление по чл. 201 от НК.

С постановление от 24.11.2014г. към наказателна отговорност е привлечена Вирджиния Жирайр Х. за престъпление по чл.210 ал.1 т.З и т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

В СРС е внесен обвинителен акт на 21.03.2015г., с който на съд се предава обвиняемата за престъпление по същата правна квалификация. С присъда от 04.06.2019г. СРС, 102-ри състав, НО, е признал подсъдимата Х. за невиновна за повдигнатото обвинение по чл.210 ал.1 т.З и т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. С решение по ВНОХД 2931/2020г. на СГС 2-ри въззивен състав, от 28.10.2020г., първоинстанционната присъда е отменена и делото върнато на СРС за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание.

С протоколно определение от 07.12.2020г. на СРС 11-ти състав съдебното производство по НОХД 14839/2020г. е прекратено, а делото върнато на прокурора с указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани с привличането на обвиняемата и изготвяне на обвинителния акт.

Без да бъдат извършвани действия по разследването, с постановление на СРП от 12.04.2021 г. на осн. чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, досъдебното производство, образувано и водено срещу В. Х. № 15217/2013 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр.

НСН № 264/12г./№36122/13г./ по описа на СРП, за престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5,вр.чл.209 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК, е прекратено поради недоказаност на обвинението.

В хода на проведените процесуално-следствени действия на ДП са извършени редица разпити на свидетели, събрани са писмени доказателства, назначена е ССчЕ, приобщен е ревизионен акт за дружеството Т. 1 – Т. Т. ЕООД, платежни нареждания, справки от НАП, трудови договори, заповеди за прекратяване на трудово правоотношение.

Проведени са разпити на свидетели по реда на НПК, включително и на 2 представителя на ОЮЛ – свидетеля Т. Т. Д.. Разпитани са и свидетелите Х. (преди да бъде привлечена като обвиняем), К. Т., Р. М., С. Й.. Свидетелите, чиито показания могат да бъдат ползвани в хода на наказателното производство (доколкото Х. е привлечена към наказателна отговорност и вече няма качеството свидетел), дават непротиворечиви показания, че именно Х. е била счетоводител на дружеството в периода 2009-2011г., като и четиримата свидетелстват за констатирани от тях проблеми при внасяне на публичните задължения на дружеството за този период. Т. Д. твърди, че е давал необходимите суми за внасяне на обвиняемата Х., която е имала задължение да внася сумите към фиска с цел погасяване на задълженията на дружеството към държавния бюджет. Производни доказателства в тази насока се извличат и от разпита на свидетеля Т. и М., на които Д. е съобщил този факт при възникнали проблеми свързани с ползване на процедура по здравна каса при Т. и теглене на банков кредит при М.. Свидетелката Й. също съобщава, че Д. е казал, че е давал на ръка пари на обвиняемата, за да погасява публични задължения на дружеството.

От назначената и приета по делото ССчЕ се установяват размерите на невнесените социални осигуровки и механизма на задържането, респективно разходването им от задълженото да ги внесе лице, като общо за периода 2009-2011 година възлизат на 24 587,33 лева, което се равнява на 102,45 минимални работни заплати, а механизмът на задържането на сумите се свежда до подаване на декларации образец 1, с които се сформират правата на персонала и самоосигуряващото се лице, но не се подават всички декларации образец 6, с които не е сформирано цялото задължение към бюджета.

На база на така приобщените по делото доказателства и доказателствени средства СРП е приела следната фактическа обстановка:

Т. Т. Д. бил управител на търговско дружество "Т. 1 - Т. Т." ЕООД, което било вписано в Регистъра за търговските дружества под №120854 по ф.д. №8356/2007г. като ЕООД с фирма "Т. 1 - Т. Т."ЕООД и със седалище и адрес на управление гр.София,кв.

„Горубляне",***. Едноличен собственик на капитала бил Т. Д., като същият бил и негов представител и управител.

През лятото на 2007г. Т. Д. се запознал с В., която му казала,че е счетоводител и има фирма за счетоводни услуги.

До тогава счетоводството на фирма "Т. 1 - Т. Т." ЕООД се водело от счетоводителка, която живеела в гр. Самоков. Д. преценил, че ще е по-удобно счетоводството на посоченото дружество да се води от лице, което живее в гр.София, където се намирало и седалището на фирмата му, и по тази причина се уговорил с В.

Х. тя да продължи да води счетоводството на въпросното дружество. Постигнато било устно съгласие между Д. и Х., което не било обективирано в никакъв писмен 3 документ, нито към този начален момент, нито по-късно.

Към 2007г. офисът на счетоводната фирма на Х. - "К. К." ООД, се намирал в гр. София, ж.к "Младост 3". Д. посещавал офиса поне веднъж месечно, като носел документи, които последната трябвало да обработва счетоводно, а също оставял и пари, без да е бил издаван някакъв документ, дори и разписка нито от страна на Д., нито от страна на Х., от който да е видно основанието и размера на сумите.

На 22.10.2007г. Д. в качеството си на управител на "Т.-1 Т. Т." ЕООД заверил нотариално пълномощно, с което делегирал на В. Х. права да представлява посоченото дружество пред данъчната, техническата служби, пред всички държавни, общински, обществени органи и организации, БТК, НОИ, ТД на НАП, Агенцията по вписванията, регистър "БУЛСТАТ", СГС - подаване на молби, искания и други документи, както и да иска издаването на документи, да ги получава и подписва от името на дружеството, да извършва ревизии и да подписва актове, нормативни актове, както и такива за нормативни нарушения.

На неустановена по делото дата през 2011г. на К. Т. - служител във фирма "Т.

1 - Т. Т." ЕООД му се наложило да отиде в санаториум, за да лекува здравословен проблем и се оказало, че не може да ползва полагащото му се по "Здравна каса“ безплатно лечение, тъй като имал невнесени здравни осигуровки. Т. се свързал с управителя на "Т. 1- Т. Т." ЕООД и го информирал за случая, при което Т. Д. го уверил, че редовно бил внасял осигуровките, но счетоводителката се била забавила с някаква декларация.

На неустановена по делото дата през 2011г. на Р. М. - служител във фирма "Т.

1 - Т. Т." ЕООД, й се наложило да тегли кредит, но банката, пред която кандидатствала за отпускане на кредит, я уведомила, че има неплатени осигуровки от началото на 2011 г., поради й бил отказан кредит. М. съобщила на Д. за случилото се, на което последният отговорил, че осигуровките би трябвало да са внесени, тъй като всеки месец давал пари на счетоводителката, за да ги внася.

След този случай Д. се договорил с Х. последната да продължи да води счетоводството на фирмата му до края на 2011г., но осигуровките и данъците на служителите на "Т. 1 - Т. Т." ЕООД и тези за самоосигуряващото се лице - Т. Т. Д. да внася сам.

На 25.08.2011г. Д., като представител на "Т. 1 - Т. Т." ЕООД упълномощил Х., като представител на "К. К." ООД да ползва електронните услуги, предоставяни от НАП чрез УЕП (Универсален Електронен подпис), достъпни през интерфейса на информационната система на НАП и/или да подава по електронен път и да подписва с УЕП редица документи.

С нотариална покана от 03.08.2015г. Т. Д., в качеството си на управител на "Т.

1 - Т. Т." ЕООД е прекратил действието на Пълномощното от 22.10.2007г., с което 4 давал права на Х., която й била връчена на 26.08.2015г.

С оглед така приетата фактическа обстановка от СРП съдът намира следното от правна страна:

Съдът, запознавайки се с материалите, събрани в хода на досъдебното производство и постановлението на СРП, намира, че атакуваният акт е необоснован и незаконосъобразен.

Следва да се има предвид, че в рамките на настоящия последващ контрол върху действията на прокурора в досъдебната фаза на наказателния процес се проверява единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай настоящият състав следва да прецени дали разследването е едностранно и формално извършено, дали съществува преодолима непълнота на събрания към момента доказателствен материал, допуснати ли са съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при евентуалната отмяна на прекратителното постановление. Съдът проверява и дали са обсъдени само част от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. При проверка на законосъобразността на прокурорския акт съдът следи дали е спазен материалният закон, съответно дали правилно е приложен процесуалният. Постановеният прокурорски акт следва да отговаря на изискванията за изчерпателност на мотивите и същите следва да са непротиворечиви.

В случая изискванията на закона не са спазени. Това е така, защото държавния обвинител в хода на разследването в досъдебната фаза на наказателния процес, съобразявайки фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване с оглед правната квалификация на престъплението, за което е образувано досъдебното производство, е провел едно непълно разследване, което н е е подчинено изцяло на основаните принципи в наказателния процес, установени от законодателя в разпоредбите на чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от НПК, като това води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Според настоящия състав в хода на досъдебното производство органите по разследването не са събрали всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства, така че фактическата обстановка да е изяснена в пълнота и това да позволява на прокурора в стадия действия на прокурора след разследването да направи обоснован извод за това кое от правомощията си да упражни.

Съдът има правомощието в процедурата по контрол върху прекратителното постановление на прокурора да проверява неговата законност, съответно непълнотата на доказателствения материал е следствие, пряк резултат от допуснато съществено процесуално нарушение. Така в решение №568 от 2002 на ВКС, 2ро н.о. е прието, че съдът не само има право, а е и длъжен да извърши цялостна проверка на доказателствата по делото и да даде указания какви точно процесуални действия следва да бъдат извършени. Съдът проверява за наличие на пропуски при събирането на доказателства и може да дава указания на прокурора, която теза е приета и в 5