Решение № 4716 от 01.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4716 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100502798 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 770/17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 23347/22 г. по описа на СРС, 53 състав, „С. В. Б. А.“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 128, т. 2 КТ на С. В. Г. сумата от 4326 лв., представляваща брутния размер на неизплатените трудови възнаграждение за периода от 01.08.2020 г. до 14.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 4326 лв., считано от 03.05.2022 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлен искът за горницата над сумата от 4326 лв. до претендирания размер от 40 350,28 лв.

С решението „С. В. Б. А.“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 47,30 лв., представляваща дължим депозит за вещо лице по съдебно – счетоводната експертиза и държавна такса, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, а С. В. Г. е осъден да заплати на „С. В. Б. А.“ ООД сумата от 1539 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от С. В. Г. срещу решение № 770/17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 23347/22 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за 1 сумата в размер на 10 300 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от м. април 2019 г. до м. 07.2020 г. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е необосновано.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че на ищеца е заплатена сумата от 11 028 лв. Твърди, че тази сума е била начислена и приготвена за получаване, но същата не е била получена от ищеца, тъй като той не се е разписал във ведомостта, предназначена за целта. Поддържа, че отчетът за командировка отразява само получените суми за командировъчни, които се дължат на друго основание, а именно – по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и този отчет не дава информация за заплатите, които се водят на отделна ведомост. Твърди, че по делото се установява по безспорен начин, че работната заплата за периода от м. април 2019 г. до м. юли 2020 г. не е заплатена от ответното дружество на ищеца, тъй като липсват подписи върху ведомостите за работна заплата, а са начислявани от работодателя само командировъчни. Поддържа, че обстоятелството дали и в какъв размер са получени командировъчни средства от ищеца, няма отношение към факта на заплащане на трудовото възнаграждение, тъй като то се дължи отделно от командировъчните средства, на отделно правно основание. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска за сумата от 10 300 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м. 04.2019 г. до м. 07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Въззиваемият – „С. В. Б. А.“ ООД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът е приел, че трудовото възнаграждение на ищеца за обжалвания период е било заплатено. Твърди, че правилно съдът е приел, че получените суми са били общо за заплати и командировки, както и че това е видно от приетите по делото отчети, в които изрично е записано „заплати + командировки“, а в графата „получени“ е положен саморъчен подпис от ищеца. Посочва, че правноирелевантно е дали работникът е поставил подпис върху ведомостите, след като такъв има върху друг документ, който удостоверява факта на получаване на сумите.

Поддържа, че от неоспореното от страните заключение на съдебно – 2 счетоводната експертиза се установява, че за периода от м. януари 2019 г. до м. юли 2020 г. ищецът е следвало да получи нетно трудово възнаграждение в размер на 6301,38 лв., а за същия период той е получил общо 11 028 лв. за заплати и командировки, след приспадане на дължимите суми за разходи.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Подадена е въззивна жалба и от „С. В. Б. А.“ ООД срещу решение № 770/17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 23347/22 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.

128, т. 2 КТ за сумата в размер на 4326,00 лв., представляваща брутния размер на неплатените трудови възнаграждение за периода от 01.08.2020 г. до 14.05.2021 г. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Поддържа, че неправилно съдът е уважил иска за неплатени трудови възнаграждения за сумата в размер на 4326,00 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 14.05.2021 г., тъй като по делото не е доказано, че ищецът е полагал труд в ответното дружество през този период. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска за сумата от 4326,00 лв., представляваща брутния размер на неплатените трудови възнаграждения за периода от 01.08.2020 г. до 14.05.2021 г.

Въззиваемата страна - С. В. Г. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че обстоятелството, че ищецът е престирал труд не е оспорено от ответника в срока за отговор на исковата молба, поради което въвеждането на такова възражение за първи път във въззивната жалба е преклудирано. Твърди, че като самият ответник е представил пред първоинстанционния съд писмени доказателства – отчети за командировки и други, от които е видно, че той като работодател е командировал лицето в чужбина, за да извършва там възложената му от работодателя трудова дейност. Моли за отхвърляне на въззивната жалба. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като 3 обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

Ищецът С. В. Г. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „С. В. Б. А.“ ЕООД /преобразувано в „С. В. Б. А.“ ООД/, в периода от 11.03.2015 г. до 14.05.2021 г., като е бил назначен на длъжността „шофьор – международен транспорт“. Посочва, че първоначалното му месечно възнаграждение е било в размер на 463 лв., като по силата на допълнителни споразумения между страните е било увеличавано през процесния период.

Поддържа, че през процесния период, през който е съществувало трудово правоотношение между страните, ищецът не е получавал трудово възнаграждение, а ответното дружество му е предоставяло единствено служебни средства под формата на командировъчни, дължими при извършването на превоз на стоки във връзка с трудовото правоотношение и длъжностната характеристика на работника. Посочва, че поради неизпълнение на клаузите на трудовия договор, ищецът го е прекратил, считано от 14.05.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер от 40 350,28 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 11.03.2015 г. до 14.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът - „С. В. Б. А.“ ООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът е получавал редовно и в срок уговореното трудово възнаграждение за процесния период. Оспорва, че ищецът е напуснал поради неплащане на трудовото възнаграждение, като твърди, че производството по делото е инициирано във връзка с гр. д.

№ 56830/21 г. по описа на СРС, 159 състав. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „а“ ЗЗД. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото трудов договор № 45/11.03.2015 г. се установява, че между С. В. Г. и „С. В. Б. А.“ ЕООД /преобразувано в „С. В. Б. А.“ ООД/ е 4 било налице трудово правоотношение, считано от 11.03.2015 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор – международен транспорт“, на 8 – часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 414,00 лв., и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за всяка година трудов стаж.

Не се спори между страните по делото, а и от представената електронна справка актуално състояние на всички трудови договори на С. В. Г. от НАП към 18.04.2022 г., трудовият договор на С. В. Г. с ответното дружество е прекратен, считано от 14.05.2021 г.

По делото са представени като писмени доказателства заповеди за командироване на С. В. Г. и отчети за получени/отчетени разходи от С. В. Г., чиято автентичност не е оспорена от ищеца. От тях се установява, че са налице данни за получени от ищеца суми за заплати и за командировки/командировъчни суми за периода от м. януари 2019 г. до м. юли 2020 г.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че за периода от м. януари 2019 г. до м. юли 2020 г. работникът е следвало да получи нетни трудови възнаграждения по ведомост за работна заплата в общ размер от 6301,38 лв. Вещото лице дава заключение, че на работника е изплатена за този период сумата в размер на 11 028 лв. – обща сума за получаване, представляваща трудово възнаграждение и командировъчни средства, след приспадане на дължимите суми за разходи, тъй като на представените в оригинал отчети има положен подпис на сумата за получаване.

Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза сума за получаване, представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от м. август 2020 г. до 14.05.2021 г., възлиза на 3356,88 лв. При проверка в счетоводството на работодателя вещото лице не е установило да има положени подписи върху ведомостите за работна заплата за тази сума.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен 5 контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваните части.

Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на трудово възнаграждение за периода от м. март 2015 г. до м. март 2019 г., като погасен по давност, е влязло в сила като необжалвано в тази му част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби, по отношение на правилността на решението в обжалваните му части, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че през процесния период от 11.03.2015 г. до 14.05.2021 г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор – международен транспорт“, както и относно размера на уговореното основно трудово възнаграждение на ищеца.