Решение № 174 от 31.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100112217 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.146 ал.1 и чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузи от договор за кредит и анекси към него, както и искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договора за кредит и анексите към него.

Ищците Е.И. Ц., М. Р. Ц. и ИВ. Р. Ц. твърдят, че са кредитополучатели по договор за жилищен кредит № 2188/R/2007 от 20.06.2007г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД като кредитодател от една страна и от друга страна ищцата Е.Ц. и наследодателя на ищците Р. Ц., като кредитополучатели. Посочват, че са изпълнявали задълженията си по кредита, който бил обезпечен с ипотека върху имот и със залог върху вземания в полза на банката. На 26.09.2009г. страните по договора сключили анекс, по силата на който размерът на отпуснатия кредит се изменял на 60 1890,74 евро. Изменен бил и размера на договорената лихва. Кредитополучателите възразили срещу предложения им от банката нов размер лихва, но от банката им съобщили, че редакции в анекса не са възможни и че това са предварително подготвени бланки. Посочват, че въпреки несъгласието си подписали анекса, тъй като това бил единствения начин да се установи между тях и банката, че действително отпуснатия и усвоен кредит е по-нисък от посочения в договора – 60 180,74 евро вместо записания размер от 64 000 евро. По-нататък ищците посочват, че на 9.07.2011г. кредитополучателя Р. Ц. починал. В резултат, банката изискала като страни по кредита да встъпят неговите наследници, двамата му сина, ищците М.Ц. и И.Ц.. На 22.02.2013г. с анекс №3 към договора последните встъпили като съкредитополучатели по процесния договор. С анекса бил променен срока на договора, както и остатъчния размер главница, с които ищците не били съгласни. Не били съгласни и с клаузата, че приемат общите условия и тарифата на банката без възражения, тъй като такива не им били връчени. Твърдят, че банката няколкократно извършвала служебно преоформяне на дълга, като натрупвала върху главницата суми, които считала за просрочия по кредита. Ищците не били съгласни с този анатоцизъм, недопустим в гражданското право. Считат, че са надплащали суми на банката, притеснявали се дали ще могат да плащат ежемесечните променящи се все по-високи вноски към банката, поради което на 27.10.2017г. , заради недобросъвестното поведение на банката, били принудени предсрочно да погасят кредита като внесли сумата 52 983,39 евро.

1

Считат, че заради неправилното изчисляване на лихвения процент, банката е получила повече пари, отколкото й се е следвало по договора за кредит. Посочват, че неравноправни са следните клаузи от договора за кредит и анексите към него: чл.14 ал.4 и чл.29 б.б от договора, чл.2 ал. 1 и ал.3 и чл.12 от Анекс № 1176/AMR/09, чл.7 ал. 1 и ал.2 и чл.11 от Анекс №3. Посочват, че тези клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност, създават значително неравновесие между правата и задълженията на банката като търговец, и кредитополучателите, като потребители, и са довели до увреждане на ищците. Молят съда да обяви посочените клаузи за нищожни. Считат, че по отношение задължението им да заплатят възнаградителна лихва е приложим уговорения в чл.14 ал.1 и ал.3 от договора лихвен процент - сбор от 3 месечния EURIBOR+ надбавка от 3,9% + надбавка от 2%.

Посочват, че банката е изчислила лихвата според оспорените като нищожни клаузи и неправилно е събрала от тях в повече от дължимото. Твърдят, че поради драстичния спад на индекса 3 месечен EURIBOR, банката е следвало да намали лихвения процент по кредита съобразно уговореното в договора, в резултат на което ищците да дължат по-нисък размер лихва. Поради извършената недопустима капитализация /прибавяне/ на просрочени задължения към главницата по кредита, банката е начислила и по-висок размер лихва. Така, при погасяването на кредита, банката е получила в по-висок размер, недължимо, главница, лихви и такси. Ищците предявяват искове за солидарно заплащане на: сумата 890 евро, представляваща неправилно изчислена от банката лихва за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г. /когато кредита е предсрочно погасен/, сумата 10 евро, надплатена такса за управление на кредита за същия период, и сумата 1000 евро, представляваща недължимо платена сума за главница при извършеното предсрочно погасяване на кредита на 27.10.2017г. В хода на съдебното производство пред районния съд, ищците са изменили размера на претенциите си, което съдът е допуснал, както следва: искът за недължимо платена възнаградителна лихва за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г. е предявен за сумата 5465,24 евро, искът за надплатената такса за управление на кредита за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г. е предявен за сумата 237,05 евро, искът за недължимо платена главница за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г. е предявен за сумата 22 938,70 евро. Претендира се и законната лихва върху горните суми от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноските по делото. Заради увеличения размер на предявените искове, делото, първоначално образувано пред СРС, е изпратено по компетентност на СГС, който го разгледа по същество.

Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. На първо място оспорва потребителското качество на ищците, като твърди, че договорът е сключен с кредитополучателите Е.Ц. и Р. Ц. в рамките на упражняваната от тях търговска дейност.

Посочва, че освен процесния договор, ищцата Ц. е сключила още три ипотечни договора с ответника с цел покупка на имоти или с цел строителни работи по имоти. Посочва, че управлението на тези имоти е извършвано с търговска цел и представлява независима икономическа дейност, от която ищците са реализирали регулярен доход. Оспорва твърдението на ищците, че реалния размер предоставен кредит е 60 180,74 евро. Посочва, че преведената по банковата сметка на ищцата Е.Ц. сума е била 64 000 евро, която е напълно използвана. Оспорва твърдения начин на изчисляване на приложимата по договора лихва.

Посочва, че лихвения процент по договора е по-нисък от първоначално договорения , а именно банката е прилагала 7,65%, вместо първоначално уговорения 8,4%. Посочва, че в периодите, когато базовия лихвен процент е нараствал значително, банката е прилагала отрицателна надбавка, за да може да задържи годишния лихвен процент по кредита в приемливи за кредитополучателите граници. Възразява срещу твърдението за нищожност на оспорените от ищците клаузи в договора и анексите към него и излага съображения в подкрепа на тезата си. Оспорва и претенцията за лихва върху претендираните главници.

Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на банката сторените от нея разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Не се спори, че ответникът „Ю.Б.“ АД е правоприемник на „Банка Пиреос България“ 2

АД.

На 20.06.2007г. между „Банка Пиреос България“ АД като кредитор /наричан понататък Банката/ и Е.И. Ц. и Р. Д. Ц., като кредитополучатели е сключен договор за жилищен кредит № 2188/R2007г. , по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 64 000 евро с цел финансиране на довършителни работи на недвижим имот, представляващ дворно място в гр.София, кв.Драгалевци, с площ от 696 кв.м. ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда. Кредитът е предоставен за усвояване в рамките на 1 месец по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката. В чл.14 ал.1 е уговорено, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишен лихвен процент в размер на 8,4%, равен на базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро плюс надбавка 2%. Съгласно чл.14 ал.3 базовият лихвен процент се определя от 3 –месечния EURIBOR плюс надбавка от 3,9%. За изчислението на лихвата по този договор за 3 месечния EURIBOR е приета стойност от 2,5%. В чл.14 ал.4 е посочено, че минималната приемлива за Банката стойност на 3 месечния EURIBOR е 2,5%, като Банката има право по време на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва в случай, че 3-месечния EURIBOR достигне нива с 0,25% пункта по-високи от посочените тук в рамките на 1 месец. Промяната в лихвения процент влиза в сила за страните от деня на приемането й от Банката , за което Банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковия клон или на интернет страницата си. В чл.16 са уговорени дължимите на Банката такси: такса за разглеждане на документи, еднократна такса за управление на кредита и годишна такса от 0,5% от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всяка следваща година, платима годишно на датата на усвояване на кредита. В полза на Банката е вписана ипотека върху имота, описа по-горе. Към договора е приложен погасителен план, подписан от страните.

Видно от представеното от ответника кредитно досие, на 5.11.2007г. ищцата Ценова е подала молба до банката с искане лихвения процент по договора им за банков кредит да бъде намален, съгласно условията на банката за доказан доход. На 23.11.2007г. банката и кредитополучателите са подписали анекс , в който са уговорили годишен лихвен процент по кредита в размер на 6,9%, равен на базовия лихвен процент по жилищни кредити в евро, валиден след 15.10.2007г.

На 26.09.2009г. банката и кредитополучателите са сключили анекс № 1176/ AMR/09, в който е записано, че са се споразумели, че с подписването на анекса страните са се съгласили , че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 60 180, 74 евро, като този размер се формира от дължимата по договора за кредит главница заедно с лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по настоящия анекс. В чл.2 ал.1 е уговорен лихвен процент от 7,62% за остатъка от договора, формиран от базовия лихвен процент на банката за кредити в евро /5,75% към него момент/ плюс надбавка от 1,9%. Уговорено е в чл.2 ал.3, че банката има право да промени договора едностранно в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава промяна или при наличие на предпоставките, посочени в общите условия на банката. Уговорен е облекчен размер на лихвата от 5,80% за първите 6 месеца след подписване на анекса, през което време ще се изплащат само лихви, такси и комисионни, а главницата ще започне да се връща след изтичане на тези 6 месеца. Потвърдено е, че годишната такса за обслужване на кредита е 0,5% от остатъка на кредита. За обезпечаване на изпълнението на договора кредитополучателите са учредили в полза на банката реален залог върху вземанията си наем от 15.05.2009г. в размер на 2 300 евро, сключен с правителството на Р Южна Африка.

Не се спори, че на 9.07.2011г. кредитополучателят Р. Ц. е починал. Тъй като върху живота на кредитополучателите е била сключена застраховка „ Живот“, поради настъпилото застрахователно събитие, Банката е предявила претенция пред застрахователя на 14.07.2011г. /обстоятелство вписано в анекс №3/2013/.

На 21.01.2012г. банката и ищцата Ц. са сключили анекс № 932/ AMR/2011, в който е уговорено, че кредитополучателят е в просрочие на задълженията си общо в размер на 603,04 евро, вкл. просрочена главница, лихва, такси и комисионни. Сумата по просрочието се прибавя към редовната главница по договора за кредит, като общата сума по главницата 3 става 55 665,43 евро /чл.1 ал.2/. В чл.2 страните са се споразумели, че погасяването на главницата започва след изтичане на гратисен период от 12 месеца, през който се дължат само лихви, такси и комисионни. За обезпечаване изпълнението на условията по договора, ищцата е учредила в полза на Банката реален залог върху вземанията в размер на не помалко от 2 500 евро, произтичащи от договор за наем № S-225-OBO-365, сключен с Американското посолство.