Решение № 489 от 16.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Козлодуй, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20231440100641 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. С. П., ЕГН********** от гр.Козлодуй, ......., чрез пълномощник адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, ПРОТИВ "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния си директор Георги Кирков, с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с цена на иска: 2 441.96лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/.

Съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че П.

С. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ............., не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, обл.Враца сумата от 2 131.36лв. /две хиляди сто тридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ от които главница в размер на 1 899.37лв. и лихва в размер на 231.98лв. за ползвана и неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.01.2012г. до м.09.2013г., както и направените в процеса разноски за образуване на делото - държавна такса в размер на 42.70лв. и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 267.90лв., за които е издаден изпълнителен лист от 28.04.2014г. по ч.гр.дело № 264/2014г. на РС Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 121/2014г. по описа на СИС при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.

Да обезсили издадения на 28.04.2014г. по ч.гр.дело № 264/2014г. на РС Козлодуй изпълнителен лист.

Да се осъди „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, да заплати направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства 1 са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва ИМ по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения иск от П. С. П..

Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, равно на адвокатското такова.

По делото са събрани следните писмени доказателства: Молба за образуване на изпълнително дело № 121/2014г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; Изпълнителен лист от 28.04.2014г. по ч.гр.дело № 264/2014г. на РС -Козлодуй; Молба от 23.10.2014г. изпълнително дело № 121/2014г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; ИД №288/2007г., ведно с присъединени ИД №448/2012г.;ИД 121/2014г.; ИД №39/2016г.; ИД 429/2016г. и ИД 11/2019г. от ДСИ М.а Димитрова при РС Козлодуй.Писмо от РС Козлодуй, от което е видно, че ЧГД 264/2014., с арх.№ 126/2015г. е унищожено, съгласно пет годишният срок за съхранение на делата с Протокол за унищожение – №122/20.10.2020г. от „Държавен архив” гр. Враца.

Козлодуйският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск е налице, тъй като за него няма друг способ за защита срещу предприетите изпълнителни действия по изпълнително дело № 288/2007г. на ДСИ при РС, Козлодуй, освен признаване недължимостта на посочените суми.

Между страните не се спори, че въз основа на изпълнителен лист и подадена на 02.07.2014г. молба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело № 121/2014г. по описа на СИС при РС - Козлодуй.

С молбата за образуване взискателя е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, земи, гори, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия, съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, БНБ и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не са предприемани принудителни 2 действия. ПДИ е връчена лично на длъжника, но не са последвали доброволни плащания.

С молба от 23.10.2014г., е направено искане за вписване на възбрана и опис на недвижим имот на длъжника находящ се в град Козлодуй, както и да бъде насрочен опис на движимите вещи, находящи се в имота.

С молба от 23.10.2014г. взискателя е поискал вземането по настоящото изпълнително дело да бъде присъединено към изп.дело № 288/2007г. по описа на СИС при РС - Козлодуй. С разпореждане от 23.10.2014г., съдебния изпълнител е уважил искането на взискателя.

От този момент вземането по процесния изпълнителен лист е започнало да се ползва от действията които взискателя е извършвал по изпълнително дело № 288 по описа за 2007г. на ДСИ при РС - Козлодуй.

От прегледа на същото е видно, че то е образувано по молба на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД подадена на 14.12.2007г., като последното действие по него е молба 10.02.2009г. за налагане запор на ТВ на длъжника. Следващото изпълнително действие взискателя е предприел едва на 23.02.2015г., когато е поискано да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника.

От изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода.

Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.

От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не е установено с влязло в законна сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен.

Доскоро в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност по отношение на вземанията за главница, лихви и разноски обективирани в изпълнителния лист. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, прилагането на което е задължително за съдилищата.

С решението е дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика. Според т.10 от него когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за 3 издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б „в" от ЗЗД.

В т.10 на тълкувателното решение е посочено, че „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. "

Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателното решение прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б. „б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. „в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В случая, давността за вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск е прекъсната на 23.10.2014г., когато взискателя е поискал да бъде извършен опис на недвижимия имот на длъжника и движимите вещи в него. Това е и последното валидно изпълнително действие, като след тази дата взискателя не е предприемал други действия по изп.дело № 121/2014г. на СИС при КРС.

Следователно, от тази дата е започнала да тече кратката погасителната давност по отношение на вземането и същата е изтекла на 23.10.2017г.

4

Давността е тригодишна. Давността за вземането не е прекъсната и след присъединяване на изпълнително дело № 121/2014г. към вече образуваното изпълнително дело № 288/2007г. тъй като то е прекратено по силата на закона на 11.02.2011г. и след тази дата не са извършвани валидни изпълнителни действия по делото, които да прекъсват давността.

Съдът намира за неотносими и незаконосъобразни подадените след 11.02.2011г. молби по изпълнително дело № 288/2007г. на СИС при КРС, с които е поискано предприемането на изпълнителни действия по делото, тъй като тези действия са поискани и извършени след настъпилото ех lеgе прекратяване на изпълнителното производство. Същите са без правно значение и са непротивопоставими на длъжника, като не съставляват годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б."в" от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността - в този смисъл е решение на ВКС постановено по чл.290 от ГПК № 223/12.07.2011г., по гр. д. № 124/2010г. на II т.о.