Решение № 131 от 03.07.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Тутракан, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20223430100466 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 4129/13.10.2022 на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК *** против Х. А. А. с ЕГН **********.

Предметът на делото e осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК за вземане в същия размер и на същото основание, за което първоначално се е развило производство по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 657/01.09.2022 по ч.гр.д.№ 389/2022 на Районен съд Тутракан за отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Ищецът „Ти би ай банк“ ЕАД твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 7053061644 с ответника на 2.10.2020 г. за 4000 лв.

Превел сумата по сметка на кредитополучателя. Последният пожелал сключване на застраховка и присъединяване към застрахователните програми, средствата за които са преведени от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Пакет 3 кредит + сметка" в размер на 1051,19 лева и застраховка „Пакет 3 сметка” в размер на 359,65 лева. Общото крайно задължение на ответника възлиза на 9495,74 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, от които 35 вноски по 263,77 лева, ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 263,79 лв. Към дата на входиране на настоящата искова молба, ищецът твърди, че задължението на 1 ответника към него е в размер на 3774,67 лв. главница и 702,68 лв. договорна лихва. Отделно от това, претендира на осн. чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 18.08.2022 г. е в размер на 123,02 лв.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Х. А. А. да плати на основание Договора за потребителски кредит 7053061644 от 2.10.2020 г. сумата в общ размер на 4600,37 лв., от които 3774,67 лв. главница, 702,68 лв. договорна лихва за периода от 5.3.2022 г. до 9.8.2022 г., 123,02 лв. обезщетение за забава за периода от 5.3.2022 г. до 18.8.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на настоящия иск, до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът Х. А. депозира отговор, с който признава претенцията на ищеца по основание и размер. Признава, че е получил описаните суми под формата на кредит с № 7053061644 и заявява, че ще ги погаси в най-кратки срокове. Моли да се постанови решение по чл. 237 от ГПК при признание на иска от негова страна, като се уважи изцяло претенцията на ищеца, като се присъдят и направените от последния разноски в исковото и заповедното производство. Декларира, че е запознат с последствията от депозирането на писмения му отговор.

В хода на първото съдебно заседание страните поискаха спиране на делото. В шестмесечния срок ищецът поиска възобновяване. В хода на второ о.с.з. съдът отказа на осн. чл. 229, ал. 3 от ГПК повторно спиране на делото по искане на страните, чиито подбуди следваха от факта, че малко преди заседанието ответникът е платил 245 лева и обещава да се издължи, но се жалва, че не може веднага, защото не работи никъде, няма пари и е пенсионер.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.

С доклада по делото съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване, предвид признанието на ответника в отговора на исковата молба, че е получил сумите по договора за кредит с № 7053061644, като според съда, признанието се отнася за сумата от 4000 лева, посочена като „Размер на кредита“.

Обявено е на страните, че съдът ще следи служебно за интересите на ответника потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. От дадената възможност на ищеца и ответника да изразят становище, дали вземането произтича от неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, никой не се възползва.

Съдът, след като направи собствени изчисления с формулата за Годишен процент на разходите (ГПР) в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от 2

ЗПК и допълнително, за по-голяма сигурност провери резултатът с препоръчания на интернет страницата на Министерството на икономиката https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-godishen-procentnarazhodite-258.html калкулатор за ГПР, който е разработен от Европейската комисия, установи следното: При главница 5410,84 лева, формирана от 4000 лева заем + 1410,84 лева застрахователни премии, ГЛП 41,09% и срок на договора 36 месеца, резултатът за ГПР е 49,78% и е почти точен с този по договора – 49,39%. Погасителната вноска, според изчисленията на съда, е с абсолютно същия размер като посочения в договора – 263,77 лева. Тези резултати говорят, че неслучайно съдията докладчик е бил пълен отличник по математика в прогимназиалния етап на обучение, знанията от които са достатъчни за използване на формулата, а също верифицират точността на калкулатора, давайки основание да се формира извод, че застрахователните премии неправилно са включени в главницата. Главницата – това е сумата, заради която заемателят сключва заема, а разходите, ако са финансирани от кредитора, както е в случая със застрахователните премии, също подлежат на олихвяване с договорения процент, но следва да се отчитат като част от общите разходи по кредита, оттам да се вземат предвид в ГПР. Съобразявайки това, според собствените изчисления на съда по формулата в ЗПК и според калкулатора на ЕК, реалният ГПР е 94,43%.

Горното, на първо място, означава, че е налице нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК, тъй като на потребителя не е дадена възможност да прецени икономическите последици на договора, след като разликата с действителния ГПР е почти двойна. На второ място, реалният ГПР е над ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. На трето, такава драстична разлика следва да се приравни на липсващ ГПР, което влече след себе си недействителност на договора по чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 23, в този случай длъжникът връща само чистата стойност на заема, но не дължи лихви или други разходи.

Според справката на ищеца за погасителните плащания по процесния заем, преди спиране на производството същите са в размер на 6189,01 лева, а след възобновяването, съгласно приетата разписка, още 245 лева, или общо 6434,01 лева. Тоест, към момента на приключване на съдебното дирене длъжникът е изпълнил изцяло, даже надплатил с 2434,01 лева задължението си по чл. 23 от ЗПК, тъй като чистата стойност на заема е 4000 лева. Нещо повече, дори към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 29.08.2022 г., погасителните плащания са били в размер на 4289,01 лева, т.е. вземането по чл. 23 от ЗПК още тогава е било погасено и надплатено с 289,01 лева, откъдето следва, че ответникът не е дал повод за завеждане на делата срещу него. Искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съдът намира за необходимо да вземе отношение по процесуалното поведение на страните и отхвърленото с нарочно определение искане за постановяване на решение при признание на иска. Член 237, ал. 3, т. 1 от ГПК изисква признатото право да не противоречи на добрите нрави, т.е. на морала.

3

Паричното вземане по принцип не е неморално, но когато е неморален начинът, по който е възникнало, то носи порока на своето зачатие. Затова не може признанието на иска да санира порока във фактическия състав на спорното материално право. Още повече, когато признанието изхожда от лице, за чиито интереси съдът следи служебно. Служебното задължение е въведено като коректив на икономическото неравенство между страните в потребителските отношения и не може да бъде дерогирано от диспозитивното начало. Обратното би дало в ръцете на икономически по-силната страна формално средство за успешно противодействие на съда и неговото задължение да съблюдава нравствените норми и императивите на потребителската защита. По делото бяха направени два опита за такова противодействие. Първият, с отговора на исковата молба, от който прозира, че е съставен от ищеца и даден само за подпис на ответника – грохнал старец, носещ белезите на житейските тегоби върху плещите и лицето си, неразбиращ в голяма степен какво се случва по делото, освен че го съдят за парите, които е взел на заем. В неговото съзнание силният на деня – кредитодателят, е прав, защото е успял да го убеди в това. Еднаквият шрифт на исковата молба и отговорът, както и характерното подчертавана на „ОT:”, „Против:“, „ОТНОСНО:“ и др. след титула на двата документа, подсказват, че авторът им е един и същи човек. Вторият, беше направен в последното открито заседание по делото, когато юрисконсултът на ищцовото дружество суфлираше „правилните“ отговори на ответника. Този опит обаче не остана незабелязан от съда и само затвърди убеждението, че с отговора на исковата молба ответникът изобщо не е разбирал правното му значение. Ето защо, независимо от основанията да се отхвърли искането за постановяване на решение при признание на иска, понеже вземането се основава на нищожен договор, който противоречи на добрите нрави, допълнителни мотиви в тази насока, съдът черпи от процесуалните действия на страните, най-вече на ищцовото дружество, които затвърждават извода, че нравствените норми са силно накърнени в настоящия казус.

Разноски по делото не се дължат никому от никого.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК *** против Х. А. А. с ЕГН ********** за осъждане на ответника да плати на основание Договора за потребителски кредит № 7053061644 от 2.10.2020 г. сумата в общ размер на 4600,37 лева, от които 3774,67 лева главница, 702,68 лева договорна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 09.08.2022 г. и 123,02 лева обезщетение за забава за периода от 05.03.2022 г. до 18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на настоящия иск, до окончателното 4 изплащане на задължението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Силистра

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5