Решение № 5679 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5679 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110209754 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) Серия К № ****, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.

21, ал.1 от ЗДвП, на С. А. Ц. - законен представител на „***“ ЕООД, с адрес: ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.

Недоволен от ЕФ е останала Ц. като законен представител, която го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че в електронния фиш не било описано точно мястото, на което е извършени нарушението. Поддържа, че от снимковия материал не са видни мястото, датата и часа на извършване на нарушението, както и скоростта, с която е шофирал водача на автомобила.Твърди се, че не било посочено и с какво АТСС е било установено нарушението, както и ставало ясно какво било нарушено точно - дали скоростта или нещо друго, което имало значение относно правилната квалификация на деянието.

Сочи, че жалбоподателката не е извършила нарушението, тъй като не е била водач на автомобила. Релевира доводи и за липса на дата на съставяне на електронния фиш.

Поддържа, че не е спазен срока по чл. 34 ЗАНН. Сочи и че не ставало ясно каква е използваната система за видеоконтрол. Твърди се, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен, защото не съдържал посочване на нарушените разпоредби, сочи се, че били налице нарушения при използването на АТСС при установяването му. Иска се отмяната на оспорения ЕФ. Претендират се разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и се представлява от адв. М., който поддържа подадената жалба и аргументите в нея. Пледира за отмяна на издадения ЕФ, като обективира и претенция за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище се твърди, че издаденият ЕФ е правилен и законосъобразен, като се иска неговото потвърждаване и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Наведено е възражение и за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 07.04.2023г. лек автомобил “А.” с ДК № **** бил собственост на “***” ЕООД, със законен представител С. А. Ц..

На 07.04.2023г. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София. Движел се по бул.

“Цариградско шосе” до номер 72 с посока от бул. “Александър Малинов” към бул. “ Копенхаген”. В този участък скоростта на движение на автомобила била 129 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс - 3 % от отчетната скорост 134 км/ч./ Същевременно разрешената скорост за движение в съответния участък от пътя била 80 км/ч. за населено място, въведено с пътен знак B26.

Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол ATСС № MD1195, позиционирано в участъка от екип на ОПП СДВР. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018г., със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027г. Към процесната дата била преминала последваща проверка за изправност на 14.03.2023г.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на Ц., в качеството на законен представител на юридическото лице - собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 49 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № ****; писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил “А.” с ДК № ****; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол за последваща проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г.; протокол за използване на автоматизирано 2 техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-24848/20.04.2023г.; ежедневна форма на отчет; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; справка-картон на водач; сертификат за успешно завършен курс на обучение на Митко Петров - представител на ОД на МВР, за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип “CORDON M2”, справки от Столична община, както и от останалите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

Писмените доказателства, и конкретно протоколът за използване на АТСС, носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост от 80 км/ч. Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол за последваща проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г. се изяснява, че техническото средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването, ограничението на скоростта, и измерената скорост на движение. В тази връзка неоснователно е наведеното възражение относно процедурата по издаването на електрония фиш, и относно неяснота каква е системата за видеоконтрол, която е била използвана, още повече, че в електрония фиш същата е посочена изрично и са приобщени по делото доказателства относно нейната годност.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з3 931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че собственик на МПС е юридическо лице „***“ ЕООД със законен представител С. А. Ц..

Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 600 лв.

Посочени са и срока, сметката и мястото на доброволното й плащане. Видно от описанието на мястото на извършване на нарушението са посочени населено място, булеварда, по който се е движел лекия автомобил, както и от коя посока към коя посока се е придвижвал. С оглед на горепосочено неоснователно се явява наведеното възражение от жалбоподателя, че не става ясно мястото на нарушението. Освен това следва да се отбележи и че в приложения снимков материал по делото са посочени GPS- координати, поради което не може да се заключи, че е налице неяснота по отношение на мястото на извършване на нарушението.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове. С оглед горното неоснователно е възражението за издаването му извън срока по чл. 34 ЗАНН. От друга страна моментът на връчването му на жалбоподателката също е ирелевантен за спазване на последния.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно за какво конкретно е съставен електронния фиш. Това е така, тъй като в електронния фиш ясно е отразено словесно, че се касае за нарушение на скоростта от лек автомобил “А.” с ДК № ****, собственост на “***” ЕООД, със законен представител С. А. Ц., като освен това отбелязване словесно е посочено и в три графи каква е била разрешената скорост - 80 км/ч., установената стойност на скоростта на автомобила - 129 км/ч. /след приспаднатия толеранс от 3 %/; както и превишената стойност на скоростта - 49 км/ч. /установена отново след приспаднатия толеранс/. Изрично е посочено в електронния фиш и че ограничението на скоростта от 80 км/ч. за населено място е въведено с пътен знак B26, каквото е изискването и на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗдвП. Поради гореизложеното по никакъв начин не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че не ставало ясно какво конкретно е нарушил - дали позволената скорост за конкретния участък от населеното място или е извършил друго нарушение. В тази връзка се явява и неоснователно наведеното възражение, 4 че нямало съответствие между посочената правна квалификация и действително извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП “Водач, който надвиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.” юв конкретния случай нарушенито на скоростта с лекия автомобил на водача е над 40 км/ч., поради което и правилно е отбелязано в електронния фиш, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗдвП, чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗдвП.

В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото ЗДвП е специален закон, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗдвП дерогира приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. По различен начин се поставя и въпроса относно субекта на нарушението в общата и специалната хипотези по чл. 189, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Електронният фиш се изпраща на собственика на автомобила, който става известен на контролните органи веднага, след извършване на формална справка, без да е необходимо да се изяснява лицето, управлявало МПС с нарочна декларация. От тук и по различен начин се поставя въпроса за сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На съда е служебно известно, че съгласно Инструкцията за работа с АТСС, на всеки две седмици натрупаните в паметта на всяка една система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата –стационарна или мобилна, данни се изтеглят посредством флаш-памет, след което се качват и обобщават за съответния период в централния сървър на КАТ. Видно от приложения към материалите на делото снимков материал, същият е бил обработен и снет на хартиен носител на 07.04.2023г., ето защо считано от тази дата извършеното нарушение и неговият извършител са станали известни на органите на СДВР, когато е бил издаден и обжалвания ЕФ. Именно тази дата -07.04.2023г. е посочена като датата на съставяне на ЕФ в представената електронна разпечатка от базата данни на СДВР.