Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 06.07.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 415/2026
Вид
Решение № 305
Подписан
06.07.2026
В сила
06.07.2026
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Плевен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500415 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 1720 от 11.11.25 г по гр. Дело № 3683/25 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл.240 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ, че И. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ***, бл.

56, ет. 1, ап. 2, ДЪЛЖИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”***” № 25, Офис сграда ***, ет.2, оф.4, сумите 1253,23 лв.

- главница; 30,88 лв. - договорна лихва за периода от 03.05.2023 г. до 03.01.2024 г.; 247,49 лв. - обезщетение за забава за периода от 04.05.2023 г. до 31.03.2025год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на основание чл.410 от ГПК 31.03.2025год., за които суми е издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д. №2052/2025год. по описа на Плевенски районен съд.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

1

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от И. Р. чрез нейния процесуален представител ,в която се възразява, че решението е незаконосъобразно и неправилно.Възразява се, че съдът следва да преценява размера на ГПР към момента на сключване на договора за кредит и ГПР в размер на 56,50 % надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В тези случаи се дължи връщане само на чистата сума. Възразява се също така и относно процесуалната легитимация на другата страна като се твърди, че липсва осъществена цесия. Възразява се и относно усвояването и издължаването на процесната сума по договора за кредит. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго съобразно направените възражения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на задължения на въззивницата, размерът на ГПР към датата на сключване на договора за кредит

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

Пл РС е счел,че от приетото като доказателство ч.гр.д.

№2052/2025год. по описа на ПлРС се установява, че на 31.03.2025год. ищецът, в качеството на заявител, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответницата, като е издадена заповед за сумите, предмет на предявения иск в това производство. В хода на заповедното производство заповедта е оспорена от длъжника. Предявените искове, според РС, са допустими, а по дъщество – основателни и доказани.

От приетия като доказателство по делото Договор за кредит № L313949 от 19.01.2023год. се установява, според РС, че на ответницата е предоставена сума в размер на 1500лв. от ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с период на кредита 12 месеца, ФГЛпроцент – 12,00%, ГПР 56,50 % . С отговора 2 ответницата е представила доказателства за извършено плащане в размер 157,76лв. и 155,41лв. Не е б и л налице спор, че страните са сключили процесния договор за кредит при посочените в същия параметри. Ответната страна оспорва факта на получаване на сумата –предоставена като кредит, като във вр. с представените доказателства за извършено плащане не излага конкретно становище. Представен е валиден договор за цесия ,по силата на който вземането на кредитодателя е прехвърлено на ищцовото дружество – л.24 от делото. От приетото и неоспорено заключение на ВЛ В.Винчева /л.84 и сл. от делото / се установява, според РС, че сумата в размер 1500лв., предоставена като кредит на основание процесния договор, ответницата е получила на 19.01.2023год. чрез паричен превод към EASYPAY. Размерът на неплатената главница по договора е 1253,23лв., а възнаградителната лихва – 59,98лв., съответно лихвата за забава – 277,20лв. Ищецът не е направил изявление за изменение на размера на исковете, с които претендира лихва. ВЛ дава заключение при изслушването му в о.с.з., че размерът на ГПР – 56,50%, не превишава максималния размер, който е 67,65% понастоящем.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно

РС е изложил мотиви, които се споделят изцяло от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба.От приетото по делото доказателство на л. 24 от първоинстанционното дело е видно, че са прехвърлени всички права по договорите за кредит, вкл. И всички вземания за такси и допълнителни услуги. Представено е доказателство за усвояване на сумата по кредита от кредитополучателката. Посоченият от ВЛ Винчева максимален праг за ГПР от 67,65% действително касае последващ период, но и към 19.01.2023 г петкратният размер на законната лихва по просрочени заделжения в лева и евро е от 57,1 % при размер на лихвата от 11,42%, поради което и в този случай липсва нарушение на законовата разпоредба на чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит.

Пред въззивния съд не се представиха други доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да мотивират различен извод от този на първоинстанционния съд.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното 3 решение.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски. На въззивницата не се дължат, а от другата страна не са претендирани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1720 от 11.11.25 г по гр. Дело № 3683/25 г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4