Определение № 13882 от 08.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13882 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110148144 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. П. И. срещу „М*“ АД, с която са предявени следните искове: главен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лв. – чисто получена сума по недействителен Договор за кредит № 71276/28.12.2018 г.; евентуален иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1085,86 лв. по Договор за кредит № 71276/28.12.2018 г., представляваща сбор от сумата от 500 лв. – главница, сумата от 117,86 лв. – възнаградителна лихва, и сумата от 468 лв. – неустойка по чл. 10.

С Разпореждане № 37325/23.03.2026 г. съдът е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявения главен иск за недължимост на главница в размер на 500 лв., като съобрази, че тази сума е включена и в предявения евентуален иск за недължимост на сума в общ размер на 1085,86 лв., както и да обоснове откъде произтича връзката на евентуалност между исковете – защо счита, че евентуалният иск следва да бъде разгледан в случай на отхвърляне на главния иск.

С молба от 30.03.2026г. ищецът сочи, че ако главният иск бъде отхвърлен, тъй като договорът е действителен, то вземанията по него за главница, договорна лихва и неустойка ще се явят отново погасени по давност, което обуславяло правния му интерес от предявяване на евентуалния иск.

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.

Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.

Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума ответникът по иска трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а ищецът– възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземанията са възникнали и съществуват. Ето защо при отрицателния установителен иск /за разлика от всички останали искове/ основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, а в тежест на ответника е да изчерпи в процеса всички основания, на които оспореното му право е могло да се породи.

По изложените съображения съдът приема, че доводите на ищеца, че договорът му с 1 ответника е недействителен и че задълженията по него са погасени по давност, не представляват основание на предявените от него отрицателни установителни искове, а имат характер само на възражения. Броят и характерът на възраженията обаче не обуславят извод за предявяване на искове на различни основания, а още по-малко – на евентуално съединени искове, а по възраженията съдът следва да се произнесе единствено в мотивите на съдебното решение.

Ето защо съдът намира, че главният иск е лишен от правен интерес, защото резултатът, който се цели с неговото предявяване – признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лева, е обхванат от евентуалния иск за сума в общ размер на 1085,86 лв., включваща и същите тези 500 лева.

Следователно производството се явява частично недопустимо – по посочения от ищеца главен иск, и подлежи на частично прекратяване.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. д. № 48144/2025 г. по описа на СРС, 27 състав – в частта по предявения главен иск за недължимост на сумата от 500 лева - чисто получена сума по недействителен Договор за кредит № 71276/28.12.2018г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2