Решение № 260350 от 11.09.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3925/2019
- Вид
- Решение № 260350
- Подписан
- 11.09.2020
- В сила
- 01.10.2021
- Състав
- АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ № 260350 гр. Пловдив, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3925 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.Р.Я. против „Айбекс Риълти“ ЕООД кумулативно обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 476, 74 лв. – обезщетение за имуществени вреди, вследствие унищожаване на движими вещи на ищеца, оставени в наетата от него стая в “Стар Хотел”, собственост на ответното дружество, както и за заплащане сумата от 4 523, 26 лв. – обезщетение за причинени от противоправното деяние на ответното дружество неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата предявяване на исковата молба – 21.06.2018 г., до окончателното им погасяване.
Ищецът твърди, че в средата на м. март 2015 г. до
07.04.2015 г. пребивавал в гр. П., в наета от него стая в „Стар хотел“, с адрес: гр. П, ул. ***. Още при настаняването си в хотела предплатил всички нощувки за посочения период. Твърди, че на 07.04.2015 г. му се наложило да напусне гр. Пловдив за два дни, като преди да замине, уведомил рецепцията на хотела, че ще отсъства около два дни, но ще се върне и ще продължи да ползва наетата хотелска стая. След няколко дни ищецът пристигнал в гр. Пловдив и веднага отишъл в хотела, където установил, че няма достъп до стаята си, както и че всичките му лични вещи, принадлежности, пари и багаж липсват. Попитал на рецепцията какво се е случило със стаята и багажа му, а от там го уведомили, че когато клиент не е заплатил нощувка, то за времето, през което личните му вещи са заемали хотелската стая, трябва да заплати глоба на стойност 120 лева. За да получи багажа си ищецът трябвало да заплати стойността на глобата, но вещите си така и не получил. Твърди, че след това повторно му била поискана същата сума.
Ищецът отново заплатил сумата от 120 лева, но личните му принадлежности пак не били върнати. Поискал обяснение от ***я и служители на хотела защо са влизали в стаята му и защо вещите му липсват, като от ***я получил отговор, че вещите си следва да потърси в ІV-то РПУ на МВР – Пловдив, тъй като поради подаден от тях сигнал, полицаи от ІV-то РПУ на МВР – Пловдив били иззели личните му вещи, защото сред тях намерили боеприпаси. Ищецът потърсил личните си вещи от ІV-то РПУ на МВР – Пловдив, от където му съобщили, че в ползваната от него хотелска стая не е извършван оглед, нито претърсване или изземване, като в хода на извършената от полицията проверка по преписката не са изземвани и приобщавани лични вещи и багаж от органите на МВР. Ищецът подал изрично писмено заявление до полицията, заведено с рег. ***г. по описа на ІV РПУ – гр. Пловдив, като в отговор получил писмо изх. № 1097/29.03.2017 г., с което ІV РПУ – гр. Пловдив го уведомява, че през 2014 г. в 04 РПУ била образувана преписка № ***г. след получен сигнал от служители на България Стар хотел за незаконно притежание на боеприпаси, както и че при извършената проверка по сигнала от служителите на 04 РУП – Пловдив не са извършвали оглед, претърсване и изземване от стаята, ползвана от ищеца, както и че по преписката не са изземвани и приобщавани лични вещи или багаж на ищеца от органите на МВР.
На 14.05.2018 г. ищецът отново се обадил на рецепцията на хотела като отново обяснил каква е обстановката по случая, както и, че от ІV РУП му посочили, че вещите му следвало да се намират в хотела. Рецепционистката, която била на смяна, му отговорила, че тя не може да направи нищо по въпроса, тъй като личните вещи на ищеца навремето били взети от служител на хотела на име А., който вече не работил в хотела и тя не знае къде са тези вещи.
Ищецът описва вещите, принадлежащи на ищеца, които се намирали в хотелската му стая към 07.04.2015 г., както следва: Наказателно процесуален кодекс – 1 бр. на стойност 6 лева; ЗИНЗС – 1 бр. на стойност 6 лева; НК – 1 бр. на стойност 6 лева; мобилен телефон с марка „Нокиа“ модел 1000 – 1 бр., зарядно устройство за телефона – 1 бр. и сим карта на оператор „Мтел“ /сегашно наименование „А1“/ - 1 бр., всички на обща стойност от 10 лева; касетофон – 1 бр. на стойност 20 лева; очила с диоптър +1,50 – 1 бр. на стойност 3 лева; гребен – 1 брой на стойност 1 лев; химикалки, щракащи с логото на ПП „Герб“ – 10 бр., единична цена за 1 бр. – 0,60 лева или на обща стойност от 6 лева; бели листа /бяла копирна хартия/ - 100 бр. на стойност 5 лева; карирани листи – 100 бр. на стойност 5 лева; якета – зимни, дебели, шушлекови – 3 бр., единична цена на едно яке 24 лева или на обща стойност от 72 лева; дънки, сини – 3 броя, с единична цена 20 лева или на обща стойност от 60 лева; бельо и чорапи – 1 сак – на стойност 60 лева; чаршафи и калъфки – бели, шарени, памучни – 4 бр., комплектът е на стойност 10 лева, общо всички на стойност 40 лева; български лева – 300 лева; евро – 1500 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ – 2933,74 лева; цигари „Виктори“ – 2 стека по 20 кутии цигари, при цена на кутия от 4,10 лева или на обща стойност от 82 лева; нескафе 3в1 – 2 кутии или 56 пакетчета, при стойност на едно пакетче разтворимо кафе на стойност 0,35 лв., или общата стойност на 2-те кутии е в размер на 19,60 лева; лекарства – 1 чанта със следното съдържание: Ликонекс 100мг – 2 кутии;
Диазепам, ампули – 10 броя на стойност 10 лева; течен аналгин – 10 ампули на стойност 1 лв.; Парацетамол; Паракопдал; Сопрал; Анаприл за кръвно налягане – всичките на обща стойност 150 лева; шампоани Палмолив – 2 бр. при цена на един шампоан от 6 лева, или общо на стойност от 12 лева; сапун Тео – 10 броя, при единична цена от 1,20 лева, общо на стойност 12 лева; одеколон – 13 вида по 4,50 всеки от тях на обща стойност 58,50 лева; обувки 7 чифта, зимни обувки – 150 лева; летни – 30 лева, от кожа и от плат, на обща стойност 690 лева; маратонки – 1 бр. на цена от 30 лева; кърпи за лице – 3 бр. по 4,30 лева всяка от тях на обща стойност 12,90 лева; носни кърпи – 2 стека по 20 пакетчета на стойност 4 лева; ключове /секретни/ - 8 бр. по 5 лева всеки, или обща стойност от 40 лева; чехли – 1 бр. на стойност 2 лева; стотинки, събрани в найлонова торбичка на стойност 500 лева;документи – документ за самоличност лична карта; карти за игрална зала, от които 2 броя за казино „Тримонциум“ и казино „Принцес“; експертизи и епикризи за заболяванията му, необходими и важни за лечението му, инвалидната пенсия; дрехи – 2 броя сакове, съдържащи: зимни фланелки, зимни и летни ризи, анцузи, пуловери, елечета, тениски, летни блузи, зимни и летни шапки, ръкавици, хавлии за баня, всички на стойност 250 лева; сакове – 2 броя на стойност 80 лева. Ищецът твърди, че имуществените вреди нанесени му вследствие на задържането и невръщането на личните му вещи, пари и багаж, възлизат на сумата от 5 476, 74 лева – претърпени вреди от ищеца вследствие неправомерно поведение на ответника.
Твърди се също така, че в резултат на отнетите вещи, ищецът претърпял множество неудобства – отнети му били вещи на значителна стойност, които той като „социално слаб“ не би могъл да си позволи закупуването им отново. Не му били върнати оригинални документи с изключително важно съдържание и значение за него и здравето му. Единият от тях бил документът му за самоличност, като за загубването на личната си карта следвало да заплати глоба и такса за издаване на нов документ за самоличност. В хотелската стая се намирали и оригинали на ТЕЛК решения и медицински епикризи. Задържането на личните вещи, документи и лекарства на ищеца възпрепятствали лечението на заболяванията му, като вследствие задържането на багажа му, здравословното му състояние се влошило, тъй като за дълъг период не могъл да взема лекарствата си, някои от които изписвани със „зелена рецепта“. С това той станал сериозна заплаха както за себе си, така и за околните, защото не могъл да контролира кръвното си налягане, диабета си, тревожността и нервността си, свързани с психичното му заболяване. Без лекарствата си и без пари за закупуването на нови, той претърпял емоционална вреда и психическа обремененост, както и се застрашавал животът и здравето му. По повод цялата разправия с управата на хотела, станал раздразнителен, агресивен и сприхав. За период от 3-4 години той бил в състояние на стрес и в състояние на психически тормоз, тъй като счита, че управата на хотела го била измамила и ощетила, което пък му отключило високо кръвно налягане и диабет.
С оглед изложеното моли за постановяване на съдебно решение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 476, 74 лева за причинените му имуществени вреди, както сумата от 4 523, 26 лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Айбекс Риълти” ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер.
Твърди, че действително ищецът бил настанен в „Стар хотел“ в гр. п, като в хотела пребивавал няколко седмици. Напуснал хотелската си стая, като в същата оставил личните си вещи. Не бил уведомявал рецепцията, че след 2-3 дни ще се върне, за да продължи да ползва стаята. Пет-шест дни след напускането му не се появил, не се обадил да потвърди продължаване на престоя си, поради което персоналът на хотела отворил стаята му, за да я почистят с оглед предстоящо настаняване на други лица с резервация, като събрали личния му багаж в собствения му сак и в чувал. При събирането на багажа забелязали пълнител с патрони на пистолет „Глог“ и сигнализирали полицията. Хотелът бил посетен от двама полицаи от ІV РПУ на МВР – Пловдив, които преровили багажа на ищеца в присъствието на рецепциониста А. като поемно лице, намерили заредения пълнител на пистолет и затворнически книжа. Полицаите описали патроните от два стари телефона в сака иззели СИМ - картите, след което багажът на ищеца /тениски, анцунг, чорапи, бельо, два стари телефона, малък транзистор/ бил преместен в багажното отделение на хотела и впоследствие в неползван сутеренен ресторант в хотела, където престоял поне година-година и половина. Багажът мухлясал, започнал да мирише и бил изхвърлен при започнал ремонт в хотела. По-късно по време на разпит рецепционистът А. /който отдавна не работи в хотела/, разбрал от полицейски служител щ.от ІV РУП на МВР – Пловдив, че ищецът не се е появил в хотела, тъй като непосредствено след напускането му е бил задържан на гарата в гр. Лом за извършени от него престъпления. Ответникът твърди, че съгласно вътрешните правила на хотела изоставен и непотърсен багаж от напуснал гост се съхранява един месец и впоследствие се изхвърля. Заявява, че личните вещи на ищеца не съдържали другите описани в молбата-уточнение на исковата молба движими вещи извън споменатите по-горе. Прави възражение, че исковите претенции са погасени по давност съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Със становище с вх. № 32905 от 21.05.2019 г. ответникът твърди, че претенциите на ищеца са абсолютно произволни, необективни и необосновани. Моли за отхвърлянето им, претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни чл. 49 ЗЗД и чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Ответното дружество, в качеството му на юридическо лице, не е деликтоспособна, тъй като последното формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.