Решение № 4414 от 12.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4414 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110124067 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Вива Кредит“ АД срещу Т. В. Т..

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по:

1/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за сумата от 1105,08 лева главница, дължима по договор за кредит „Violetа“, сключен на 31.01.2022 г.;

2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 151,76 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.03.2022 г. до 31.01.2023 г.;

3/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 254 лева, представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода от 03.03.2022 г. до 31.01.2023 г.;

4/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 165 лева, представляваща такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативните последици при просрочие за периода от 02.04.2022 г. до 31.01.2023 г.;

5/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 59,38 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора за периода от 03.03.2022 г. до 31.01.2023 г.;

6/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 59,38 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора за периода от 03.03.2022 г. до 31.01.2023 г.;

1

7/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 244,11 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от договора за периода от 15.03.2021 г. до 31.01.2023 г.;

8/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35,63 лева лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от договора за периода от 02.05.2022 г. до 31.01.2023 г. и

9/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 28,55 лева лихва за забава върху остатъчната непогасена главница в размер на 1105,08 лв. и за периода от 31.01.2023 г. /изтичане срока на договора/ до 03.05.2023 г.

Претендира се и законна лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба до погасяване на задълженията.

Ищецът „Вива кредит“ АД твърди, че на 31.01.2022 г. с ответницата бил сключен Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай бил уговорен на 1200 лв. По силата на договора била усвоена цялата заемна сума в размер на 1200 лв. първи път и след частично погасяване, сумата от още 300 лв. втори път. С подписване на договора ответницата се е задължила да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части, 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Кредитополучателят заявила и декларирала, че е избрала доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което й била предоставена и Тарифа. Срокът на договора изтекъл на 31.01.2023 г., като непогасени останали претендираните в настоящото производство суми.

Сочи, че освен непогасената главница и договорна лихва, ответницата дължи и допълнителни такси, уговорени в договора за предоставени допълнителни услуги, както и неустойки за неизпълнение на поети задължения, както следва:

- такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, представляваща ангажимент на Кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за Кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 % - ГЛП или 0,042 % на ден;

- такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативните последици при просрочие или т. нар. „такса забава“, представляваща допълнителни разходи за действия по събиране на задълженията за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по процесния договор;

- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора, според която клауза в срок до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, Кредитополучателят се задължава да предоставя удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници като начислената неустойка става част от текущото задължение и се 2 дължи в края на всеки тридесетдневен период;

- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора, според която клауза Кредитополучателят се е задължил с подписване на договора в срок до 5 дни от подписването му, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, да предоставя удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което да е видно че няма задължения. При непредставяне на удостоверението, се начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период;

- неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал.

1,2 и 3 от договора, съгласно която клауза при непредставянето на съгласие за директен дебит се начислява неустойка за неизпълнено задължение. Размерът на неустойката бил уговорен в 2 % от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период.

Претендира и лихва за забава върху всички непогасените задължения, както и лихва за забава единствено върху главницата за периода от изтичане срока на договора до предявяване на исковата молба. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е ангажирал становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложен неподписан договор за кредит „Violeta“ от 31.01.2022 г. между „Вива кредит“ ООД и ответника Т. В. Т. за сума под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 1200,00 лева за срок от 1 година, при фискиран годишен лихвен процент на заема 15 % и годишен процент на разходите на заема 49,32 %. Съгласно чл.4, ал.1, т.2.2 от договора, кредитодателят – настоящ ищец се задължава да не променя лихвения процент по договора и договора да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят – настоящ ответник заплаща „такса ангажимент“ в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница. Съгласно чл.15, ал.1 от договора, до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, кредитополучателят се задължава да представи съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, като непредставянето му обуславя начисляване на неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, която се дължи ведно с текущото месечно задължение. Съгласно чл.15, ал.4 и 5 от договора, в срок до 5 дни от подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на плащане на текущото задължение, кредитополучателя следва да представя удостоверение за липса на задължения по чл.87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение на предходното се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница. По делото е представено преводно нареждане от 31.01.2022 г. за сумата от 1200,00 лева и от 04.03.2022 г. за сумата от 300 лева с получател ответника и основание - процесния договор за кредит.

Приета по делото е справка, изготвена от ищцовото дружество, в която е отразено, че по договора е извършвено едно плащане в размер на сумата от 461,24 лева, като с него са погасени различни задължения по претендираните отделни пера от ищеца.

3

Приложено е и извлечение относно данните за кредитополучателя, съхранявани при ищцовото дружество във връзка с договора за кредит.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор за кредит от разстояние, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Претендираното от ищеца вземане произтича от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към м. 02.2016 г., като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит от 31.01.2022 г. и преводни нареждания в изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на заемната сума, като за договора се твърди, че е потвърдено от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на кредиторовото дружество.