Определение № 11 от 09.01.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Монтана, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500455 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на адвокат Д. М. като представляващ Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ против определение № 1537/24.11.2023 г. по гр. д. № 681/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно в частта, с която е намалено възнаграждението, присъдено за оказана безплатна правна помощ, с размера на дължимия ДДС. Изтъква, че предоставянето на безплатна правна помощ не е необлагаема услуга по смисъла на ЗДДС. Върху дължимото възнаграждение, вкл. и това по чл. 38 от ЗАдв, се дължи ДДС, което следва и от смисъла на §2а от НМРАВ. Моли определението да бъде отменено и вместо него искането за изменение на решението в частта за разноските бъде отхвърлено.

Ответникът по частната жалба „И.а.м.“ АД в писмено становище оспорва доводите на жалбоподателя и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Развива становище, че възнаграждение, определено по чл. 38 от ЗАдв, има характера на обезщетение за положения от адвоката труд и не превръща оказаната безплатна правна помощ във възмездна сделка, подлежаща на облагане с ДДС. Възнаграждението се присъжда като разноски и се възлага на насрещната страна, която не е получател на услугата.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.

1

В производството по гр. д. № 681/2023 г. на Районен съд – Монтана ищцата Д.

М. е била представлявана от адв. М., който е оказал безплатна правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Със съдебното решение, след като е уважил иска на М., МРС е осъдил ответната страна „И.а. м.“ АД да плати на адв. М. възнаграждение в размер на 960 лв.

По искане на ответника на основание чл. 248 от ГПК съдът с обжалваното определение е намалил размера на възнаграждението до 800 лв, като е счел, че поради това, че правната помощ е безплатна, то не се дължи ДДС.

Съдът намира обжалваното определение за неправилно, поради което го отменя.

Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, затова тя е обект на облагане по см. на чл.

2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС (в този смисъл Определение № 44 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2525/2021 г., II т. о.).

Услугата е безплатна за представляваната страна, но предоставилият услугата адвокат получава възнаграждение, макар то да е присъдено със съдебния акт и да е дължимо от насрещната страна. Това превръща сделката в облагаема поради наличието на плащане. Данъчно задължено лице е адвокатът, респ. адвокатското дружество, което е получило възнаграждение за предоставената услуга, следователно дължи и ДДС.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1537/24.11.2023 г. по гр.д. № 681/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2