Решение № 436 от 10.04.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № гр. Пазарджик, 10.04.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4408 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Г.И.И. чрез пълномощника си адвокат М., твърди че работи като пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Твърди, че работата е организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа по предварително утвърдени графици, а през периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019 г. е отработил общо 230 нощни смени, обхващащи времето от 22,00 ч. до 06,00 ч. на следващия ден. Счита, че положеният нощен труд при работа на смени трябва да се изчислява сумирано за всеки тримесечен период, а работата извън редовното работно време да се заплаща като извънреден труд.

Освен това субсидиарно следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, доколкото в действащите през процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлява празнота в правната уредба.

По тези съображения моли да бъде осъден ответникът

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи да му заплати сума в размер на 1 553,53 лв. (след направеното изменение на иска), представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в Наредба за структурата и организацията на работната заплата методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение за забава в размер на 186,47 лв. (след направеното изменение на иска), дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи чрез пълномощника юрисконсулт С. намира исковата молба за допустима, но неоснователна.

Признава, че през исковия период страните са били в служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.

Оспорва претенцията на ищеца за преизчисляване на нощния труд в дневен по методиката, предвидена в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът е държавен служител и служебното му правоотношение се регламентира от ЗМВР, предвиждащ специална 8-часова продължителност на нощния труд. Счита, че прилагането на наредбата е недопустимо, тъй като същата противоречи на специалния ЗМВР и представлява по-нисък по степен нормативен акт от закона.

Освен това по време на исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща продължителност на нощния труд от 8 часа. При еднаква продължителност на работното време по ЗМВР през деня и нощта съотношението им е 8:8, а коефициентът е 1, а не както по КТ при съотношение на дневен към нощен труд 8:7 коефициентът е 1,143. Счита, че когато положеният от държавния служител по реда на ЗМВР нощен труд е до 8 часа, той не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на отработените часове нощен труд, представляващи разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, като извънреден труд. Сочи, че в ЗМВР нощният и извънредният труд са ясно разграничени, като заплащането им е регламентирано по различен начин – на извънредния труд – 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение съгласно ЗМВР, а на нощния труд – 0,25 лв. на час съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. Твърди, че положеният от ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като е полаган в установеното за него работно време и дори при трансформиране на нощните часове към дневни с коефициент 1 няма да има допълнителни часове за заплащане.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ангажира писмени доказателства.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от представената по делото служебна бележка с рег. № 101900-1834/10.12.2019 г., че през периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

Установява се от представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в група „ОЦ“ към РДПБЗН – Пазарджик, че за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. ищецът е отработил 136 ч. за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. – 176 ч., за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. – 136 ч., за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – 133 ч., за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. – 182 ч., за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. – 176 ч., за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. – 146 ч., за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2018 г. – 98 ч., за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. – 62 ч., за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. – 32 ч., за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. – 56 ч., за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. – 56 ч., за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. – 64 ч., за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. – 54 ч., за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. – 22 ч., за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. – 40 ч., за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. – 24 ч., за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. – 48 ч., за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. – 64 ч. и за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. – 56 ч.

Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза, че положеният от ищеца нощен труд за периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019 г. е в размер на 1 823 ч., респективно 242 нощни смени. Паричната равностойност в брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на 1 553,53 лв. (брутен размер) или 1 399,85 лв. (нетен размер), както следва: за периода от 04.11.2016 г. до 31.12.2016 г. – 54,78 лв. брутен размер или 49,28 лв. нетен размер; за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – 471,46 лв. брутен размер и 424,21 лв. нетен размер; за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – 557,75 лв. брутен размер и 502,10 лв. нетен размер и за периода от 01.01.2019 г. до 04.11.2019 г. – 471,54 лв. брутен размер и 424,26 лв. нетен размер. Сумата на обещетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди – първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен период, до датата на завеждане на исковата молба, е 186,47 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 3 от ЗМВР за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд.

Съединен с него при условията на кумулативно съединяване е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

За уважаването на главния в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно служебно правоотношение с ответника през исковия период и полагането на извънреден труд.

В тежест на ответника е да установи изплащането на ищеца на възнаграждение за извънреден труд.

Между страните по делото няма спор относно правнорелевантните факти, свързани със съществуването помежду им на валидно служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен режим, а за отработените часове нощен труд през исковия период му е заплатено възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г., издадена на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

Спорът по делото е правен и се свежда до правоприлагането по аналогия на правилата на НСОРЗ относно преизчисляването на нощния труд в дневен и неговото заплащане.

Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност през исковия период, се уреждат от ЗМВР. Ищецът има качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл. 136 ал. 1 от КТ за нормалната продължителност на работното време на лицата по трудови правоотношения. Съгласно изричната разпоредба на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за работещите на 8-, 12- и 24-часови смени държавни служители в МВР работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е посочено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като чл. 187, ал. 7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Направено е следователно ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, дължащи се за всеки един от тях. За разлика от общата уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ, който при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, уредбата на нощния труд на държавните служители, работещи на смени в МВР, е различна. Тя допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За тази категория служители на МВР е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта, от 8 часа. В този смисъл според специалния закон съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР, е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени по трудово правоотношение – 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.