Определение № 6354 от 12.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6354 гр. С., 12.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110150772 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС), представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д. - изпълнителни директори, чрез Адвокатско дружество „Г. и п.“, Булстат *********, представлявано от адвокат С.Е. С. - управител, ел. поща: със съдебен адрес - гр.

С., район (АДРЕС) против (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район (АДРЕС), представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - изпълнителни директори.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва заявените искови претенции по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения – Ищецът твърди, че на 24.07.2016 г., около 14:10 часа, в гр. Б., по бул.(АДРЕС) се е движило МПС марка (МАРКА), модел (МОДЕЛ), с peг. № ** **** **. Сочи се, че на пешеходна пътека, находяща се на булеварда, водачът на автомобила не съобразява скоростта си на движение, при което блъска в задната част, намиращото се пред него МПС марка (МАРКА), модел (МОДЕЛ), с peг. № ********, при което е настъпило пътно – транспортно произшествие с имуществени вреди.

Описва се от ищеца, че за произшествието е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП № ***-*****/24.07.2016 г., като се твърди, че действията на водача на МПС марка (МАРКА), модел (МОДЕЛ), с peг. № ** **** **, са станали причина за настъпване на процесното ПТП.

Твърди се от ищеца, че към датата на процесното ПТП, собственикът на МПС марка (МАРКА), модел (МОДЕЛ), с peг. № ВР 7700 ВМ е имал валидна имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключена със (ФИРМА) АД с полица № 0020-300-2015- 00099/08.10.2015 г„ валидна от 26.10.2015 г. до 25.10.2016 г.

1

Твърди се, че на 25.07.2016 г., в представителството на . водачът на увреденото МПС е подал уведомление за настъпилата щета на МПС, с искане за обезщетение на нанесените вреди, като е била заведена щета № 0020-300-0099-2016.

Твърди се от ищеца, че на 25.07.2016 година, експерти от ищцовото дружество извършили оглед на увредения автомобил и съставили опис-техническа експертиза но щетата, където били описани увредените детайли. Сочи се, че с Възлагателно писмо от 26.07.2016 г. ремонтът на увреденото МПС бил поверен на „ЛУ.ПА.“ ЕООД, като съгласно доклада по процесната щета, застрахователното обезщетение възлиза на 1005,09 лева.

Твърди се, че след като ремонтът бил завършен, (ФИРМА) АД платило дължимата по Фактура № 1000000250/03.08.2016 г. сума на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, за което се сочи Платежно нареждане с бордеро № 76445/12.10.2016 г.

Твърди се, че съгласно Двустранен констативен протокол за ПТП № 11279821/24.07.2016 г. и приложената справка от Интернет страницата на Информационен център към Гаранционен фонд, която информация е публична, към датата на процесното ПТП, собственикът на МПС марка (МАРКА), модел (МОДЕЛ), с peг. № ** **** ** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС със (ФИРМА) АД полица № BG/02/115002791948/12.11.2015 година, валидна от 12.11.2015 г. до 11.11.2016 г.

Твърди се, че с писмо с изх. № АЗ 15- 14771/03.11.2016 година, придружено с оригиналните документи по цялата ликвидационна преписка по щета № 0020-300-0099-2016, ответното дружество било поканено доброволно да заплати сумата от 1005,09 лева, представляваща изплатеното от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, ведно с ликвидационните разноски, или обща сума в размер на 1 020,09 лева. Твърди се, че Регресната покана била връчена на ответното дружество на следващия ден, видно от вх. № ОК- 700069/04.11.2016 г., по описа (ФИРМА) АД.

Твърди се, че за уреждане на взаимоотношенията им по насрещно дължими суми на основание регресни претенции, (ФИРМА) АД, извършило едностранно прихващане на изискуемите и ликвидни вземания до размера на по-малкото. Сочи се, че съгласно Платежно нареждане с бордеро № 696416/27.01.2017 г. и описът към него, в позиция 10, е посочена и процесната щета № 0020-300-0099-2016, по която след калкулация на предявените и одобрените суми по претенциите между дружествата, е останала като непогасена разликата от 156,87 лв.

Твърди се, че ответникът (ФИРМА) АД все още не е погасило задължението си по неизплатената част от регресната претенция, а именно сумата от 156,87 лв.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район (АДРЕС), представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - изпълнителни директори да заплати на (ФИРМА) АД, ((ФИРМА) АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС), представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д. - изпълнителни директори, по банкова сметка IBAN: BG52 SOMB 9130 1032 5939 09, при „Общинска банка“ АД, с титуляр (ФИРМА) АД сумата от 156,87 лв. (сто петдесет и шест лева и 87 ст.), представляващи платено застрахователно обезщетение но щета № 0020-300-0099-2016, по описа на . ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.8.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата на дължимата се мораторна лихва в размер 47,81 лв. (четиридесет и седем лева и 81 ст.), начислена върху сумата от 156,87 лв., дължима за периода от 30.08.2018 г. до 30.08.2021 г. датата преди подаване на исковата молба.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер.

Ответникът твърди, че е настъпила погасителна давност и в този смисъл заявява с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по исковите претенции за главница и мораторна лихва.

Твърди се от ответника, че действителната стойност на застрахователното обезщетение е определената и изплатена от (ФИРМА) АД сума в размер на 863,22 лв. (с включени 15 лева ликвидационни разноски), което обстоятелство е заявено и в исковата молба.

На следващо място с отговора на исковата молба се твърди, че не всички твърдени от 2 ищцовото дружество щети са в причинна връзка и са следствие от описаното ПТП. Твърди се, че цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно завишени, както и че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени в следствие на процесното събитие. Твърди се, че размерът на изплатеното от ищеца обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на средните пазарни цени.

С отговора на исковата молба се оспорва изцяло претенцията за мораторна лихва като недължима, поради недължимост на главното вземане, както и предвид на това, че се твърди, че ЗД „Бул Инес“ АД не е поставяно в забава.

При заявените оспорвания ответникът иска от съда да отхвърли исковите претенции и му присъди разноски за адвокатско възнаграждение.

2.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.412, ал.1 във връзка с чл.411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.74 от Закона за задълженията и договорите.

Заявеното възражение за погасителна давност по отношение на иска за главница е такова с правна квалификация – чл.110 от Закона за задълженията и договорите, а същото по иска за лихва за забава е такова с правна квалификация – чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива;

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по иска за главница, доказателствената тежест е на ищеца, който следва в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК да установи:

- Наличието на качеството „застраховател“;

- Настъпване на застрахователното събитие;

- Размера на вредата и нейното заплащане на застрахования;

- Неизпълнение от страна на ответника, както и качеството му на застраховател на прекия причинител на вредата.

- изпращането на покана и неизпълнение в срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането – като положителна процесуална предпоставка за правото на иск.

- по иска за лихва – правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

С оглед заявеното възражение за погасителна давност – за ищеца е тежестта да докаже, че давността е била прекъсвана или спирана.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, както и твърдяните с отговора на исковата молба факти, от които черпи права.

По доказателствените искания

По заявените доказателствени искания:

За допускане и приемане на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, доколкото същите са относими, допустими и необходими, по отношение на правния спор – съдът следва да ги допусне като такива в процеса.

- По искането за допускане и назначаване на съдебно автотехническа експертиза, съдът с оглед на заявените възражения от ответника следва да уважи искането, като даде възможност на страните в първото по делото съдебно заседание да поставят въпроси на вещото лице формулирани във връзка с в„твърденията, възраженията и възложената на страните доказателствена тежест;

- По искането на ищеца - на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължен ответника да 3 представи четливо заверено копие на Двустранен констативен протокол за ПТП № ********/24.07.2016 година по описа на (ФИРМА) – същото е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

На основание чл.190 от ГПК задължава ответника – не по-късно от първото по делото съдебно заседание - да представи четливо заверено копие на Двустранен констативен протокол за ПТП № ***-*****/24.07.2016 година по описа на (ФИРМА), като му указва, че ако не го представи в първото по делото съдебно заседание съдът ще съобразява непредставянето по реда на чл.161 от ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по искането за допускане и назначаване на съдебно автотехническа експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като дава възможност на страните да формулират въпроси към вещото лице съобразно проекта за доклад.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.