Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 08.08.2024, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Административно наказателно дело 58/2024
Вид
Решение № 27
Подписан
08.08.2024
В сила
21.11.2024
Състав
Ивайло Йорданов Бъчваров

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.41, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137А , ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137А, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Поморие, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Административно наказателно дело № 20242160200058 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. С. К., ЕГН**********, чрез адв.Ж.Г. от ВАК с адрес в гр. Варна, ул.“Братя Г.ич“ №36, ет.1, оф.1 срещу наказателно постановление/НП/ №24-0320-000111/28.02.2024г. издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие , с което на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено наказание, глоба 50 лв., за нарушение квалифицирано по чл.137А , ал.1 от ЗДвП .

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Жалбата е допустима. Подадена е о т субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, в с.з. , представлява се от процесуален представител- адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител с.з..

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

1

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1174684/02.02.2024 г. , съставен от Г. Г. с длъжност мл.автоконтрольор в ОДМВР-Бургас, РУ Поморие . Датата и мястото на нарушението, фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми са идентични с тези, посочени в издаденото въз основа на акта НП.

Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при издаването на НП.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя при спазване реда предвиден в чл.41, ал.1 от ЗАНН и му е предявен срещу подпис при връчването му .

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставения АУАН от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие , действащ в качеството си на упълномощено лице с посочената в постановлението и представена по делото заповед 8121 з-1632/02.12.2021 г. , в съответствие с чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното.

На 02.02.2024 г., в 21.09 ч. в гр.Поморие , св.Г.- служител при РУПоморие, в гр.Поморие, видял жалбоподателят с управлявания от него автомобил марка „Ауди А8“ рег.№... да се движи по ул. „Манастирска“ в района на кръстовището с ул."Мусала" в посока към ЦГЧ и автомобила бил спрян за проверка, като се установило, че жалбоподателят не използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобил по време на движение.

Тези констатации, свидетелят възпроизвел в съставеният от него АУАН. Съдът кредитира показанията на св.Г., които са логични и безпротиворечиви. Съдът намира , че не следва да се кредитират показанията на св.Д., доколкото същата е в близки отношения с жалбоподателя независимо от това, че е негова бивша съпруга и следва да се счита заинтересована от изхода на делото, а освен това показанията и не се подкрепят от останалите доказателства по делото и са в противоречие с тях, доколкото същата твърди, че свидетелят Г. е разговарял и с нея по повод на това, че двамата с жалбоподателя са били без колани, като свидетелят Г. е категоричен, че е констатирал и друго нарушение извършено 2 от жалбоподателя- липса на оборудване на автомобила и по никакъв повод не твърди, че и свидетелката е била без колан и е водил и разговор с нея по този въпрос, както и не е посочил това обстоятелство в съставения АУАН, което ако беше констатирано щеше да стори предвид това, че водачът отговаря и за превозването на пътник, който не поставя предпазен колан .

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от свидетелските показания и писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административно наказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: В чл.137А, ал.1 от ЗДвП е предвидено задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се установява, както от свидетелските показания, които съдът кредитира като логични и безпротиворечиви, така и от редовно съставения АУАН, чиято доказателствена сила съобразно с чл.189, ал.2 от ЗДвП, не бе опровергана, че жалбоподателят е управлявал посоченото в НП МПС, като в нарушение на задължението си по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, не е използвал обезопасителния колан, с който е оборудван управлявания от него автомобил по време на движение. Не се установява от доказателствата по делото водача да е сред лицата, за които в чл.137А, ал.2 от ЗДвП е установено изключение от изпълнение на задължението по ал.1 на същата разпоредба и е предвидена възможност да не използват обезопасителни колани по време на движение. По този начин жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. За извършеното нарушение в чл.183, ал.4, т.7 от ЗдвП, е предвидено наказание г л о б а от 50 лева. В случая административно наказващият орган правилно е определил размера на наказанието глоба 50 лв. в единствения възможен размер посочен в закона, при съобразяване на обстоятелствата от значение за определяне на наказанието предвидени в чл.27 от ЗАНН, като с така наложеното наказание ще се постигнат в пълна степен целите на наказанието поп чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с характерната за този вид деяния, а съставът на нарушението, което е от категорията на формалние, поначало не предвижда настъпване на вредни последици.

3

Поради изложеното съдът прие, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН следва да се потвърди .

Мотивиран от изложеното , Поморийски районен съд

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА наказателно постановление

№24-0320000111/28.02.2024г. на Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие .

Решението подлежи на касационно обжалване

Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщението. пред

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________ 4