Решение № 1153 от 20.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61986/2021
- Вид
- Решение № 1153
- Подписан
- 20.01.2024
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1153 гр. София, 20.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110161986 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. А. М., Л. К. М., К. К. М. и С. К. М., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца да заплатят при условията на разделност при квоти, както следва: 4/18 за К. А. М., 1/18 за Л. К. М., 7/18 за К. К. М. и 6/18 за С. К. М., следните суми: сумата от 1895,36 лева, представлява главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет. 1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 294,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., сумата от 33,37 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 6,79 лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
Сумите се разпределят, както следва:
За К. А. М. 4/18 части, а именно: сумата от 421,19 лева, представлява главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет.
1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 65,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., сумата от 7,41 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за 1 периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 1,51 лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
За Л. К. М. 1/18 част, а именно: сумата от 105,29 лева, представлява главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет.
1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 16,35 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., сумата от 1,85 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 0,38 лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
За К. К. М. 7/18 части, а именно: сумата от 737,08 лева, представлява главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет.
1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 114,42 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., сумата от 12,98 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 2,64 лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
За С. К. М. 6/18 части, а именно: сумата от 631,78 лева, представлява главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет.
1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 98,07 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., сумата от 11,12 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 2,26 лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
В исковата молба са изложени твърдения, че К. Л. М., К. К. М., К. А. М. и С. К. М., са били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и са отговорни за задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД като съсобственици на процесния имот. С уточнителна молба от 21.04.2022г. е посочено, че с оглед установената смърт на К. М. насочват претенцията си срещу К. А. М., Л. К. М., К. К. М. и С. К. М., при следните квоти:
4/18 за К. А. М., 1/18 за Л. К. М., 7/18 за К. К. М. и 6/18 за С. К. М.. Сочи, че тъй като К. Л.
М. е починал на 13.12.2009г., претендираните от наследниците му суми представляват задължения, възникнали в качеството им на собственици на топлоснабдения имот. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. А. М., К. К. М. и С. К. М. са подали общ 2 отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер като неоснователни. Сочат, че не били доволни от качеството на получената топлоенергия, поради което не желаели да заплащат услуга, която не отговаря на потребителските критерии като температура и качество на топлинната енергия, подавана в дома им. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. К. М. е подал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител адв. И. Н.. Изложени са съображения, че исковете са недопустими, тъй като се отнасят за несъществуващи, неиндивидуализирани вземания. Не били индивидуализирани отделните претендирани вземания на ищеца.
Поддържа, че ищецът не е доказал, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, както и че е обявил общите си условия в един централен и един местен ежедневник, поради което не може да се приеме, че са влезли в сила и се прилагат по отношение на потребителите, в това число и по отношение на ответника. Липсвали доказателства, че е приел наследството поради което не се установявало правоприемство, което да обуславя неговата отговорност. Твърди, че ищецът не бил представил доказателства колко е реално потребеното количество топлинна енергия за посочения отопляем имот. Поддържа, че не са представени доказателства отопляемите обеми на сградата, на имотите и на общите части в сградата да са коректно определени съобразно проекта на сградата. Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже, че общият топломер и водомер в абонатната станция, както и индивидуалните средства за техническо измерване били редовно въведени в експлоатация, че били технически изправни при въвеждането им в експлоатация и периодично да са минавали метрологична проверка. Сочи, че договорът с „Бруната България“ ООД не съответствал на закона. Не било спазено изискването за приспадане на технологичните разходи в абонатната станция преди разпределение на топлинната енергия между потребителите. Поради гореизложеното намира, че исковете са недоказани по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
С молба от 08.08.2023г. третото лице – помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Противно на изложените от ответника Л. М. чрез особения му представител съображения, вземането за цена на топлинна енергия е периодично, поради което редовността на исковата молба не изисква от ищеца да посочва размера на вземането за всеки отделен месец, а единствено общата му стойност и периода на начисляване, което в случая е сторено. Също така вземането за цена на доставена топлинна енергия представлява една искова претенция, независимо от това каква част от енергията е послужила за отопление, за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация, поради което редовността на исковата молба не изисква от ищеца да посочва тези обстоятелства.
3
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното от Л. М. възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОбС от 08.12.1997г. се установява, че на посочената дата К. Л. М., К. А. М., К. К.
М. и С. К. М. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2ч“, бл. 311, вх. В, ет. 1, ап. 56. Собствеността е придобита при следните квоти – К. Л. М. и съпругата му К. А. М. са придобили общо 1/3 ид.ч. от правото на собственост, а К. К. М. и С. К. М. са придобили общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост.
От приетото удостоверение за наследници на К. Л. М. се установява, че същият е починал на 13.12.2009г. и е оставил за наследници К. А. М. /съпруга/, Л. К. Макалов /син/ и К. К. М.
/син/. С оглед така настъпилото правоприемство К. А. М. е останала собственик на 1/6 ид.ч.
/или 3/18 ид.ч./ по силата на прекратената СИО и е придобила по наследяване 1/18 част, т.е. притежава общо 4/18 идеални части. Л. К. М. е придобил по наследяване 1/18 ид.ч., а К. К.
М. е продобил по наследяване 1/18 ид.ч., което заедно със собствената му по силата на сделката 1/3 ид.ч. /или 6/18/, прави общо 7/18 ид.ч. С. К. М. притежава единствено придобитата по силата на сделката 1/3 ид.ч. или 6/18 ид.ч. Следователно посочените от ищеца квоти в съсобствеността са определени правилно. Релевираното от особения представител на ответника Л. М. възражение за липса на доказателства за приемане на наследството от негова страна е неоснователно, тъй като видно от приетото постановление 4 за налагане на възбрана от 2018г., ответникът вече е осъден с влязъл в сила съдебен акт за вземане за топлинна енергия за предходен период, а собствената му 1/18 ид.ч. от имота е заведена по неговата персонална партида в Службата по вписванията.