Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 16.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 329/2024
Вид
Решение № 166
Подписан
16.10.2024
В сила
16.10.2024
Състав
Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за възобновяване № 20245000600329 по описа за 2024 година Производство по Глава 33 НПК.

Постъпило е искане / молба / от адв.К. Н. като пълномощник на осъдения С.

Г. Б. за възобновяване на ВНОХД № 1792/2022г. по описа на Окръжен съдПловдив, по което с решение № 20 от 17.01.2024г. е потвърдена присъда № 161/07.09.2022г., постановена по НОХД № 2743/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, І н.с., с която е осъден за извършване на престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, условно по чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

В искането са изложени подробни съображения за неправилен и превратен анализ на доказателствата по делото, както и за нарушение на материалния закон при осъждането на С. Б., поради което моли присъдата и въззивното решение да се отменят и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 НК. Алтернативното искане е за преквалификация на деянието по чл.270 ал.1 НК и приложението на чл.78а ал.1 от НК.

Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив искането за възобновяване на делото е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, 1 приема за установено следното :

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Основното оплакване на осъдения С. Б. в искането за възобновяване е за неправилно, непълно, превратно и непълноценно обсъждане, анализ и оценка на доказателствените източници по делото, в това число на свидетелските показания, вследствие на което се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон. Въпреки че в искането за възобновяване доводите на защитата в тази насока са обстойни и добре аргументирани, те не могат да бъдат споделени като основателни предвид на качествено извършения, обективен, пълноценен, всестранен и логичен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства както от страна на първоинстанционния, така и от въззивния съд при проверката на постановената присъда. За да приемат от фактическа страна, че на 13.05.2021г. подс.С. Б. е причинил на полицейските служители / органи / З. Т. и И. Ш. леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, решаващите съдилища са обсъдили, внимателно преценили и проверили достоверността и обективността на доказателствените материали по делото, анализирайки ги както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и логическа съвкупност. В пълна мяра това се отнася за показанията на пострадалите полицаи З. Т. и И. Ш., на Й. Г., който станал неволен свидетел на схватката между полицаите и С. Б. в опита им да сломят съпротивата му и да го задържат, и бил помолен от Ш. да се обади на тел.112, за да извика полиция, показанията на пристигналите по-късно, след приключване на инцидента, полицейски служители Б. В., З. Н., П. Ч. и С. П..

Надлежно са били приобщени и правилно оценени писмените доказателства и доказателствени средства по делото, в това число протокола за оглед на ВД, ведно с приложения хартиен препис на електронния картон от обаждането на тел.112 и съдържащата се в него информация. Резонно са били кредитирани и заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи на двамата пострадали, установяващи характера и вида на причинените им телесни увреждания. Много подробно и аналитично са обсъдени от първата инстанция и обясненията на подс. С. Б., внимателно преценени и сравнени спрямо другите доказателствени източници и установените с тях обстоятелства. В това отношение както първият, така и въззивният съд са изложили убедителни и аргументирани съображения относно защитния характер / в случая / на обясненията на Б., като са дали обоснован и убедителен отговор на основното му възражение и на защитата, че не бил разбрал и не знаел, че лицата, които се опитвали да му извършат проверка, са полицейски служители. В противовес на това възражение, респ. за липсата на извинителна грешка в хипотезата на чл.14 ал.1 НК, съдилищата са изтъкнали установените по делото факти- преди конфликта и през цялото време на стълкновението между полицейските служители и С. Б., първите многократно са се легитимирали като полицаи не само вербално, но и чрез показване на полицейски карти и значки, нееднократно са предупреждавали подсъдимия, че възпрепятства полицейска проверка и са го помолили да им окаже съдействие, както и че в противен случай ще бъде задържан, легитимирали са се по посочения начин като 2 полицейски служители и пред случайно преминаващия покрай мястото на инцидента свидетел Й. Г..

Подробно съдебните инстанции по фактите са се занимали и с другото искане на подсъдимия и неговия защитник, а именно за преквалифициране на деянието на подс. Б. като престъпление по чл.270 ал.1 НК, дори въззивният съд е съзрял противоречие в защитната теза по този въпрос- при все, че се твърди, че Б. нямал съзнание за длъжностното качество на полицаите, които възприемал само като цивилни лица, се иска приложение на състав, който е свързан с противозаконно пречене на орган на властта да изпълни служебните си задължения. / Съвсем отделен е въпросът, и се отбелязва само като ремарка, дали в условията на съвкупност не е реализирано и такова деяние, за което не е повдигнато обвинение/.

Обосновани съображения с оглед на установените от доказателствата по делото обстоятелства, съдилищата са изложили за субективната страна на престъплението по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 НК- че е извършено при евентуален умисъл, и в това отношение прави впечатление, че районният съд е навлязъл в прекалени теоретични постановки за вида на умисъла, разликата между пряк и евентуален умисъл, между определен и неопределяем, алтернативен умисъл, за интелектуалния и волевия момент на умисъла и т.н., подкрепени с цитати от правната доктрина и с многобройна съдебна практика, още повече и с графичното им оформяне

/почерняне и подчертаване /, което впрочем изобилства в целите мотивни съображения.

Предвид на изложените съображения настоящата инстанция намира, че при анализа и оценката на доказателствата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доказателствената дейност на районния и окръжния съд е коректно проведена съобразно правилата на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК, а материалния закон е приложен правилно, поради което искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение. Ето защо ПАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането / молбата / на адв.К. Н. като пълномощник на осъдения С. Г. Б. за възобновяване на ВНОХД № 1792/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4