Протоколно определение № 314 от 23.09.2026, Районен съд - Нови пазар

ПРОТОКОЛ

№ 314 гр. Нови пазар, 23.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова и прокурора Л. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Николова Наказателно дело от общ характер № 20263620200355 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

РП – Ш., редовно призована, явява се прокурор Л. Г..

Подсъдимият Х. Х., ред.призован се явява лично и с адв. Т. М., назначена за служебен защитник от досъдебното производство.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище относно разглеждане на делото в настоящето съдебно заседание.

Прокурор - Да се даде ход на делото.

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Подсъдим – Да се гледа делото.

Съдът като съобрази становищата на страните намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото и

ОПРЕДЕЛИ :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът снема самоличността на подсъдимия, както следва:

Х. Е. Х. – ЕГН **********, роден на *** г. в с. С., обл. Ш., ***, с постоянен адрес в с.

С., обл. Ш., ул. „***“ №4.

Прокурор – Нямам възражения и отводи към състава на съда.

Адв. М. – Нямаме отводи към съда.

Подсъдим – Нямам възражения и отводи към състава на съда.

Съдът докладва постъпилото от Районна прокуратура гр. Ш. споразумение и дава възможност на страните да изразят становищата си по него.

1

Прокурор - Поддържам споразумението, същото не противоречи на закона и морала и моля да го одобрите.

Подсъдим - Моля да одобрите споразумението.

Адв. М. - Моля да одобрите споразумението. Същото не противоречи на закона и морала.

Съдът на основание чл.382 ал.4 от НПК поставя въпроси към подсъдимия: разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с него и доброволно ли е подписал същото.

Подсъдим Х. Х. - Разбирам обвинението, обвинен съм за престъпление, което съм извършил умишлено. Признавам се за виновен. Съжалявам за постъпката си, разбирам последиците от споразумението, наясно съм с наказанието, което следва да изтърпя, съгласен съм с него. Споразумението подписах доброволно.

Съдът на основание чл.382 ал.6 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВПИСВА в протокола съдържанието на подписаното между страните споразумение, както следва:

Подсъдимият Х. Е. Х. – ЕГН **********, ***, с постоянен адрес в с. С., обл. Ш., ул.

„***“ №4 се признава ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** г., в с. С., обл. Ш., по ул. „***“ е управлявал моторно превозно средство – мотофреза с номер на двигателя *** с прикачено самоделно ремарке с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /всъщност 1,22 на хиляда/, установено по надлежния ред – със съдебнохимическа експертиза №*/2026 г. на Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ /съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/ – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Страните се съгласяват на основание чл.343б, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК подсъдимия да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

На основание чл.55, ал.3 от НК на подсъдимия не се налага по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“.

На основание чл.59, ал.1 от НК от наказанието „лишаване от свобода“ ПРИСПАДА времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР със Заповед рег. №280зз-25/*** г. за времето от 22,51 часа на *** г. до 02,45 часа на 31.05.2026 г.

Подсъдимият се съгласява да заплати направените по делото разноски в размер на 969,81 евро /деветстотин шестдесет и девет евро и осемдесет и един цента/ по сметка на ОД МВР Ш..

2

Съдът намира, че така внесеното споразумение противоречи на закона, тъй като деянието, за което е обвинено лицето не представлява престъпление.

Посочено е в споразумението, че подсъдимия е управлявал моторно превозно средство – мотофреза с номер на двигателя *** с прикачено самоделно ремарке с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Обвинението и споразумението се основават на събрани по досъдебното производство доказателства, основното от които е изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, намираща се на лист 31-34 от досъдебното производство. Основното от която е, че управляваното от обвиняемия средство представлява МПС. Съгласно посоченото в експертизата само по себе си това е мотофреза, с мощност от 7 к.с, и като самостоятелно изделие служи за обработка на почвата и не е възможно да се придвижва самостоятелно по пътищата на България в качеството си на превозно средство.

Експертизата сочи, че в сглобено състояние, с представеното ремарке мотофрезата, като превозно средство се превръща в МПС, но поради това, че мощността на двигателя е под 10 к.с. не подлежи на регистрация съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Въпреки това вещото лице е заключило, че процесната мотофреза с номер на двигателя *** с прикачено самоделно ремарке представлява МПС.

Съдът намира, че в случая не е налице използвано от обвиняемото лице МПС.

Съгласно посоченото в §6, т. 11 от ДР към ЗДвП „Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

Изискването на закона е на първо място това да е ППС. Съгласно посоченото в §6, т.

10 от ДР към ЗДвП, "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Легалното определение на ППС изисква наличието на две кумулативни характеристики: 1/ да е съоръжение, което се придвижва на колела и 2/ да бъде използвано за превоз на хора и/или товари. Към ППС се приравняват и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Съгласно § 1, т. 12, б. „Г” на ДР на ЗРКЗГТ използваната от обвиняемия мотофреза представлява „всякакъв друг вид самоходна машина за земеделското и горското стопанство”.

Същата е снабдена с 2 бр. колела, което я прави способна да се движва чрез тях.

Същественото изискване на закона е в посоченото в §6, т. 10 от ДР към ЗДвП, второ изискване към "Пътно превозно средство" - да са предназначени за превозване на хора и/или товари. Това изискване не е налице по отношение на мотофрезата, доколкото по естеството си (по своето функционално предназначение), същата не е предназначена за превоз на пътници и товари, а за земеделска обработка на земята.

Преобразуването на мотофрезата, по самоделен начин и привързването към нея на 3 самоделно направено ремарке, не означава, че нейното предназначение по принцип е за превоз на пътници и товари, поради което съдът намира, че тя не отговаря на изискванията за ППС.

След като не отговаря на изискванията за ППС, тя не отговаря и на първото условие на §6, т. 11 от ДР към ЗДвП за МПС. Снабдяването на мотофрезата с двигател е само за по – лесно придвижване в земеделската земя, а не по пътищата на страната, каквото е и изискването за ППС. Самата мотофреза/мотокултиватор е снабдена с бензинов двигател, съгл. техническите й характеристики, който служи за задвижване на елементите за оран и обработка на почвата, а не за придвижване и пренос на пътници и товари, каквото е предназначението на МПС, според съдържанието на понятието за него. Задвижването й се осъществява чрез воденето (направляването) й от пешеходец (земеделски стопанин), който я използва по начин отговарящ на предназначението й. Мотофрезата не е предназначена и не позволява превоз на пътници и товари. Такова би могло да се постигне извън обичайното предназначение за използване (от пешеходец) и след преработване.

Съдът намира за незаконосъобразно назначаването на съдебно техническа експертиза, която да даде отговор дали използвания мотокултиватор представлява МПС. Назначаването на подобна експертиза е извън обхвата и целите, за които тя служи съгласно чл. 144 НПК.

Според посочените три основни предпоставки за назначаване на такава са: 1/ необходимостта от изясняване на някои обстоятелства по делото чрез специални знания из областта на науката, изкуството или техниката; 2/ когато е задължителна, при изричните хипотези на ал. 2; и 3/ за установяване на специфични нужди от защита на свидетел.

По начина, по който е била назначена техническата експертиза по настоящето дело не се оправдават нито една от целите на чл. 144 НПК. Алинея 2 и 3 са специални и те категорично не са налице. Очевидно, назначената експертиза е била на основание чл. 144, ал.1 НПК. Това обаче изисква чрез нея да се установяват факти и обстоятелства, отнасящи се до главния факт на процеса — установяване на наказателноправната причинна връзка, причините и условията, довели до извършване на конкретното престъпление. Такава цел и задача във поставената по делото експертиза отсъства. Чрез експертизата не се изясняват обстоятелства (начин, условия, действия и пр., при които е извършено престъплението), а се установява едно ново фактическо положение, за което самият законодател е дал ясно определение. Такова определение се съдържа в § 1, т. 12, б. „Г” на ДР на ЗРКЗГТ и то е „всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство”. Това е най ниската от четирите изброени вида самоходна техника (останалите са колесни трактори; верижни трактори и специализирани самоходни машини).

С посочената по настоящето дело експертиза не се изясняват „някои обстоятелства“, а се цели тълкуване на фактическото положение на създаденото ново съставно (съставено от мотофреза и ремарке) изделие, и неговото приравняване към МПС.

Подобна задача към вещо лице е недопустима, тъй като чрез нея се постига разширително тълкуване на закона, каквото е забранено по отношение на 4 наказателноправните норми, съгл. чл. 46, ал. 3 Закона за нормативните актове (ЗНА).

Наличието на легално определение на използваната мотофреза (§ 1, т. 12, б. „Г” на ДР на ЗРКЗГТ определено като „всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство) изключва назначаването на експертиза и всякакво разширително тълкуване на понятието, извън даденото в §6, т. 11 от ДР към ЗДвП за „Моторно превозно средство” и е недопустимо. В самият закон в чл. 149 ЗДвП са посочени отделните категории МПС, вкл. и тези от категория L, за които е приложим чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Мотофрезата не е сред тях.

Разширителното тълкуване на наказателноправните норми би било допустимо, само ако е в полза на обвиняемия, но в случай то не е такова.

Ремаркето, като съставна част от цялата композиция, което е управлявал подсъдимия, само по себе си няма определящо значение, а единствено онази част от това съставно съоръжение, която е снабдена с двигател. За наказателната отговорност е важно дали е управлявано МПС, а не дали използвания за придвижване „състав на мотофреза с ремарке“ е МПС. За закона е важно дали е налице управление на МПС, без значение дали към него е свързано или не ремарке. Ремаркето има значение единствено за последиците в случай на настъпване на ПТП и някое от МПС-та е имало прикачено ремарке. Не случайно, самоходните машини и колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, не подлежат на годишен технически преглед, съгл. чл. 148 ЗДвП. Самото ремарке, е посочено §6, т. 17 от ДР към ЗДвП и според законното определение за него, то представлява пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Посочено е, че към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата.