Определение № 5166 от 05.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5166 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502141 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Г. и Д. Г.а срещу протоколно определение от 19.11.2025г., постановено по гр. дело № 74691/2024г. по описа на СРС, 181ви състав, с което е оставено без уважение искането доклада да бъде допълнен досежно факти и обстоятелства, свързани с посоченото в молбата от 06.03.2025г. и за периода от 0103.03.2025г.

В жалбата са изложени съображения, че бил преграден пътят за защита на молителите като било допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 3 ЗЗДН. Поради което намират, че определението на съда следва да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочат, че протоколното определение не било връчено до настоящия момент и срокът за неговото обжалване не бил изтекъл. Поради което намират, че жалбата била допустима.

Определението преграждало по-нататъшното развитие на делото по посочените в оплакванията две молби, поради което подлежало на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането към съда е да отмени протоколното определение от 19.11.2025г., с което е отказано разглеждането на нови актове на домашно насилие по чл. 15, ал. 3 ЗЗДН, описани в молба с вх. № 79528/06.03.2025г. и молба с вх. № 86067/11.03.2025г.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от М.Й.Т., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че въведените с двете молби твърдения били за действия, които съобразно практиката на СРС, а и на СГС не можели да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, а били във връзка с начина на упражняване на родителските права. В този смисъл следвало да се подчертае, че тъй като родителските права били предоставени за упражняване на нея, а по твърдения тя била отишла в училището, за да вземе дъщеря си и да положи дължимите грижи за нея, следвало да се приеме, че поведението й било законосъобразно и в изпълнение на задължителния съдебен акт, респ.

1 квалифицирането на постъпките й като насилие било абсурдно. Искането към съда е да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна, и прецени представените доказателства, намира следното:

СРС, 181-ви състав е приел, че е сезиран с молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена от А. Р. Г. срещу М.Й.Т. за налагане на мерки за защита на молителя и детето на страните Д. А.

Г.а при твърдения за извършени от ответницата спрямо молителя и детето акт на домашно насилие на 13.11.2024г., на 05.12.2024г. и на 15.12.2024г., изразяващи се в това, че ответницата държала детето заключено, както и че го заплашвала, че ще се самоубие в присъствието на детето.

С влязло в сила Определение № 12619 от 17.03.2025г., постановено по гр. дело № 74691/2024г. по описа на СРС, 181-ви състав е върната изцяло депозираната от М.Й.Т. срещу А. Р. Г. молба с вх. № 408725/16.12.2024г., с която търси защита по ЗЗДН лично за себе си и за детето Д. А. Г.а, както и е върната частично депозираната от А. Р. Г. срещу М.Й.Т. молба с вх. № 412413/ 18.12.2024г., с която търси защита по ЗЗДН лично за себе си и детето Д. А. Г.а, по отношение на актове на насилие, които се твърди да са извършени на 15.10.2024г., в периода от 21-27 ноември 2024г., в периода от м. октомври до м. декември 2024г. и на 16.12.2024г. С определението е прекратено частично /по отношение на сезиращата молба и насрещната молба в посочените части/ производството по гр. дело № 74691/2024г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 181-ви състав.

С определение от 17.03.2025г. е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2025г. от 11:40 ч.

С молба с вх. № 79528 от 06.03.2025г., подадена от А. Р. Г., е посочено, че при осъществяване на режим на лични контакти с детето в периода от 1- 3.03.2025г. детето е показало признаци на силен психически стрес и безпокойство, които били породени от живота му с М.Т.. На 02.03.2025г. М.Т. не пожелала да вземе детето при себе си, а на 03.03.2025г. се появила пред дома на бащата и правела опити с вербална агресия спрямо бащата и детето да принуди детето да тръгне с него. Направено е искане съдът да съобрази всички горепосочени нови факти, които били нови актове на домашно насилие от М.Т. спрямо детето Д. Г.а и да ги включи в предмета на делото.

С молба с вх. № 86067 от 11.03.2025г., подадена от А. Р. Г., е посочено, че на 10.03.2025г. М.Т. била извършила нов акт на домашно насилие спрямо детето Д. Г.а, който следвало да бъде включен в предмета на делото.

С молба с вх. № 113593 от 31.03.2025г., подадена от А. Г. е поискано да не бъде даден ход на делото в насроченото съдебно заседание на 02.04.2025г. Направено е искане докладът по делото да бъде допълнен с оглед на нови актове за домашно насилие, описани в молбите от 06.03.2025г. и от 11.03.2025г. като бъдат включени в спорния предмет на делото.

С молба с вх. № 377850 от 18.11.2025г., подадена от А. Г. е поискано да бъде допълнен доклада с оглед на нови актове за домашно насилие, описани в молба от 2

06.03.2025г. и от 11.03.2025г.

С протоколно определение от 19.11.2025г. СРС е приел, че в молбата от 06.03.2025г. твърденията за извършени актове на домашно насилие в периода от 01 до 03.03.2025г. от ответната страна спрямо детето на страните били изцяло неконкретизирани. Посочено е, че за съда не ставало ясно в какво се изразяват твърденията за извършени актове на домашно насилие в този диапазон. В молбата от 06.03.2025г. се сочели само евентуални последици и неизпълнение на режим на лични контакти. С оглед на което СРС е оставил без уважение искането доклада да бъде допълнен досежно факти и обстоятелства, свързани с посоченото в молбата от 06.03.2025г. и за периода от 01- 03.03.2025г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е допустима поради следните съображения:

На първо място, с атакуваното протоколно определение се прегражда по-нататъшното разглеждане на твърдените в молбата от 06.03.2025г. актове за домашно насилие.

Първоинстанционният съд е приел, че същите не са конкретизирани в достатъчна степен, както и че за съда не ставало ясно в какво се изразяват твърденията за извършени актове на домашно насилие. Т.е. СРС е приел, че е сезиран с нередовна и неотговаряща на изискванията на чл. 9, ал. 1 ЗЗДН молба и се е произнесъл по нея като е приел, че същата е нередовна и не следва да бъде предмет на разглеждане в производството. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че с произнасянето си първоинстанционният съд е преградил възможността на молителите да постигнат разглеждане на сочените от тях нови актове на домашно насилие във вече образуваното производство, каквато именно е целта на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗЗДН. Следва да бъде посочено, че не е отказано разглеждането на молбата в същото производство и не е разпоредено отделянето на молбите за нови актове на домашно насилие в отделно производство /което не би подлежало на обжалване/, а е извършена преценка за редовност на молбата по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗЗДН. На следващо място по отношение на актовете, описани в молбата от 11.03.2025г., както правилно е посочено в протоколно определение от 06.02.2026г., съдът не се е произнесъл изобщо.

Частната жалба е подадена и в срок, доколкото при постановяване на определението не е посочено, че същото подлежи на обжалване, както и не е връчен препис от протокола на жалбоподателите.

По същество въззивният съд намира, че частната жалба е и ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗЗДН ако до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на домашно насилие спрямо молителя, последният може да подаде допълнителна молба за защита, която съдът разглежда в рамките на образуваното производство.

Целта на разпоредбата е да гарантира бързина при разглеждане на молбите за 3 домашно насилие като се избегне образуване на нови производства и повторно събиране на доказателства между едни и същи страни.

В настоящия случай с молбите от 06.03.2025г. и от 11.03.2025г. са изложени твърдения за наличие на нови актове на домашно насилие, които, обаче, са неконкретизирани. На първо място, не е посочено дали молителят А. Г. търси защита за себе си /с оглед твърденията за упражнена спрямо него вербална агресия/ или само за детето Д.

Г.а, респ. за себе си и за детето. На следващо място, описаните актове не са достатъчно индивидуализирани по време, място и начин на извършване, а именно с кои конкретни думи, действия/бездействия М.Т. е извършила актове на домашно насилие и кои точно актове молителят определя като такива. В този смисъл за дата 02.03.2025г. е посочено, че майката М.Т. не е взела детето при себе си, без да са посочени никакви други обстоятелства; за 03.03.2025г. е посочено, че е проявила вербална агресия спрямо бащата и детето в опит да принуди детето да тръгне с нея /без посочване на място и начин на извършване- с какви конкретни изрази и действия е извършила принуда/; че се е появила в училището на детето.

Изложени са неконкретизирани по време твърдения за подавани сигнали на тел. 112, без да са описани по дати и съдържание, както и каква е връзката им със състоянието на детето. По отношение на молбата от 11.03.2025г. е посочено, че на 10.03.2025г. М.Т. е извършила нов акт на домашно насилие спрямо детето Д. Г.а. По отношение на него е посочено, че в училището детето е било причакано от жена, която се е представила за наета от М.Т., която е заплашила детето да тръгне с нея, като в последствие се е присъединила майката на детето, която също го била заплашила. Така описаният акт не съдържа конкретика относно начина на извършването му, респ. по какъв начин вземането на детето от училището от неговата майка представлява заплаха за него.

С оглед на което СРС е следвало да даде указания на молителя/ите да конкретизират твърденията си като опишат актовете на домашно насилие по време, място, начин на извършване, присъствали лица, както и А. Г. да посочи дали търси защита за себе си или за детето си, респ. за двамата, и след това да извърши преценка дали описаните актове представляват актове на домашно насилие, респ. дали подлежат на разглеждане в същото производство или следва да бъдат отделени за разглеждане в друго производство.

Извършената от СРС преценка с атакуваното протоколно определение е преждевременна и касае единствено едната от подадените от А. Г. молби. По молбата от 11.03.2025г. не е налице произнасяне.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид изложените твърдения в молбите от 06.03.2025г., от 11.03.2025г., от 31.03.2025г. и от 18.11.2025г. за нови актове на домашно насилие и искане същите да бъдат включени в предмета на спора, да констатира че същите не са в достатъчна степен конкретизирани и да даде указания за отстраняване на нередовностите на същите. Едва след това да извърши преценка дали ще включи същите в предмета на делото по реда на чл. 15, ал. 3 ЗЗДН или ще отдели същите за разглеждане в друго производство, респ. ще приеме, че не представляват актове на домашно насилие.

4

С оглед на гореизложеното след като не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 2 ГПК да даде указания на молителя/ите да отстранят допуснатите нередовности и да конкретизират твърденията си за извършени нови актове за домашно насилие, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия като нередовността на молбите от 06.03.2025г. и от 11.03.2025г. бъде отстранена по реда на чл. 129 ГПК.