Решение № 2401 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2401 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330121422 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от „Сити Кеш” ООД против Б. К. Г. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 8865/22.10.2024 г. по ч.гр.д. № 18034/2024 г. на Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав, както следва: сумата от 1 170, 70 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем № ***/11.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***/11.12.2022 г. на основание Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – чрез попълнено от потребителя искане на сайта https://credirect.bg. Сочи, че заемодателят потвърждава сключването на договора чрез изпращането му на потребителя на посочената от него електронна поща и влиза в сила от датата на неговото изпращане. Твърди, че по силата на сключения договор за паричен заем в полза на потребителя е предоставена сумата от 2 800 лв., изплатена по банкова сметка. Твърди, че ответникът е заплатил по договора сумата от общо 1 629, 30 лв., като претендира заплащане на незаплатения остатък от чистата стойност по договора за кредит. По така изложените съображения се моли за уважаване на 1 предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. К.

Г. е депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск.

Релевира възражение по отношение на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът се е явил лично в първото по делото съдебно заседание и заявява, че признава исковата претенция. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в молба от 06.04.2021 г.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона 2 или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в както в исковото производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 18034/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 94, 41 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 24, 14 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Доколкото заповедта за изпълнение е издадена за задължение за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава в общ размер от 4 631, 57 лв., а в настоящото производство е предявен иск за заплащане единствено на непогасената главница от 1 170, 70 лв., следва разноските в заповедното производство да се разпределят пропорционално съобразно предявения размер на исковата претенция по реда на чл. 422 ГПК.

Следва да се съобрази държавна такса в размер на сумата от 25 лв., доколкото в исковото производство съдът е събрал държавна такса от 25 лв., като присъденото юрисконсултско възнаграждение се съобрази пропорционално с оглед предявения размер на иска или сумата от 6, 10 лв. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 31, 10 лв.

В исковото производство ищецът е доказал заплащането на съдебноделоводни разноски в размер от 26, 90 лв. за заплащане на държавна такса и такса за преписи. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското 3 възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 126, 90 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД по отношение на Б. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П.” № ***, че „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 8865/22.10.2024 г. по ч.гр.д. № 18034/2024 г. на Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав, както следва: сумата от 1 170, 70 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем № ***/11.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б. К. Г., ЕГН **********, да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 31, 10 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18034/2024 г. на Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав и сумата от 126, 90 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 21422/2024 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4