Решение № 910 от 14.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Б., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120202311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на А. Г. А. ЕГН:**********,с посочен адрес ***************** против Заповед за задържане на лице № 251зз-103/16.05.2024 г., издадена от Р. Сектор „ППЛ“ в отдел „К.п.“при ОДМВР-Б..

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата, поради немотивираност на същата. Поддържа се оплакване,че заповедта е издадена в разрез с чл.59,ал.2, т.4, АПК- с оглед цялостно отсъствие на изложение на фактическите основания на задържане,като до момента на подаване на въззивната жалба жалбоподателят не е запознат с мотивите на задържане. Твърди се, че ограничението на правата на жалбоподателя е продължило над 30 часа.

В о.с.з жалбоподателят А. А., не се явява, представлява се от адв.Ж. Н., който изтъква липсата на основания за издаване на заповедта задържане, поради издаването й в противоречие с целта на закона, т.к. липсват факти,насочващи към опасност лицето да се укрие или да попречи на разкриването на обективната истина и проверката в хода на СПО. Тези свои аргументи адв.Н. основава и на съдебната практика на касационната инстнация по идентичен по фактическите си белези казус, опредметена в Решение №8522/01.11.2024 г. опо к.а.н.д. 1622/2024 г. на АдмС-Б..

Настоява заповедта за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Х. Ф., предоставя на съда да прецени,дали позицията на адвоката е правилна.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.

За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-в заповедта не е посочена изрично датата на получаване на екземпляр от нея от жалбоподателя, но предвид отразената в декларацията по чл. 15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. датата 16.05.2024 г., съдът приема,че заповедта за задържане е връчена на същата дата. Жалбата до съда е подадена на 30.05.2024 г. В заповедта е отразено, че жалбоподателят е получил екземпляр от нея, 1 както и че същият е освободен на 17.05.2024 г. в 11.55 часа, и двете удостоверени с подписа му.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за задържане на лице № 251зз-103/16.05.2024 г., издадена от Р. Сектор „ППЛ“ в отдел „К.п.“при ОДМВР-Б., жалбоподателят е задържан на 16.05.2024 г. в 21.30 часа за срок от 24 часа.

Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "за лицето има достатъчно данни,че е съпричастно към извършване на престъпление по смисъла на чл.242,ал.4 от НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК,за което е образувано ДП №179/24 г. по описа на ОДМВР-Б.“ От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че Х. С. Ф. към 16.05.24 г.. заема длъжност „Р. * ст.“ в сектор „Престъпления против личността“ към отдел „К.п.“ при ОДМВР- Б. / удостоверение от 03.06..2024 г. на ОДМВР-Б.,Типова длъжностна характеристика на длъжността „Р. VI -IV степен“ в сектор „Престъпления против личността“ в отдел „К.п.“ при ОДМВР.

В ОДМВР Б. е образувана преписка , в която се намира 1 бр. Докладна записка до Началник сектор „Престъпления против личността“ при ОДМВР- Б., съотв. от 16.05.2024 г., съставена от Х. Ф., в която е материализирана информация отново в декларативен порядък, според която А. Г. А. е съпричастен към извършено на 16.05.2024 г. в „Порт-Европа“-Б. престъпление – контрабанда на акцизна стока—горива в голкеми размери.

Съдът двукратно с Разпореждане от 07.06.2024 г. и от 02.10.2024 г. е изискал от ОДМВР-Б. писмени доказателства, касаещи настоящото дело, в т.ч. инкорпорирани в съответната преписка от полицейска проверка писмени сведения на разпитани лица, относими към издадената заповед.

В тази връзка е и полученият отговор от ответника Х. Ф. – л.71 от делото,който в писмена молба е заявил,че всички писмени доказателства, част от административната преписка са вече налични по делото.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган в сектор „Престъпления против личността“ към отдел „К.п.“ при ОДМВР- Б., в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР . Компетентността на органа, издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР. Р. Х. Ф. в сектор „Престъпления против личността“ към отдел „К.п.“ при ОДМВР- Б. има качеството на полицейски орган и в кръга на законово предоставените му правомощия е да издава заповед за задържане на лице.

В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , която норма предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". В заповедта е посочено и фактическо основание на задържането – „за лицето има достатъчно данни,че е съпричастно към извършване на престъпление по смисъла на чл.242,ал.4 от НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК,за което е образувано ДП №179/24 г. по описа на ОДМВР-Б.“

Цитираното фактическо основание представлява бланкетна декларация с произволна препратка към чл.242,ал.4 от НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК и към ДП 179/24 г. по описа на ОДМВР-Б.. Така изписаното фрагментарно маркиране на фактическо основание на задържането е резултирало в отклоняване на издадения административен акт от критериите за мотивираност по см. на чл.59,ал.1 АПК. На практика формулираното фактическо основание в заповедта за задържане е напълно неясно и схематично. Посочването на правна квалификация на евентуално престъпление е предмет на друг процес, като за целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са изчерпателно и достъпно описани фактическите действия, съставляващи "данни" за престъпление и обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката с преустановителен и социално-превантивен характер. В случая от текстуалното изложение на заповедта е видимо,че описанието на фактите дистанцира мотивите й от минималния стандарт за информативност, предвид което не съставлява годен, още по-малко достатъчен фактически ресурс ,който да обоснове изпълнение на изискванията за описание фактическите предпоставки на предвиденото законово основание чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР.

2

В този см. настоящият състав изцяло споделя и се придържа към разрешенията в практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение№ 8880/ 08.11.2024 г. по канд № 20247040701266 / 2024 г., по аналогичен по правна и фактическа специфика казус с настоящия: „ Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота какви именно действия е прието, че е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването на престъплението и да обоснове необходимостта от задържането му. Това посочване не може да замести липсващите фактически основания за налагане на принудителната административна мярка спрямо Т, Б., още повече, че лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.“ В този см. виж и Решение № 361 от 16.03.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. д. № 121/2022 г.

Изцяло споделими са и съображенията в актуалната практика на касационната инстанция относно невъзможността всякога и на всяка цена липсата на мотиви в заповедта за задържане да се компенсира от по-късно издадена докладна записка :

Решение № 8910/ 11.11.2024 г. по к.а.н.д.

№ 20247040701485 / 2024 г.:

„Касационният състав намира, че тази докладна записка не може да бъде приета като друг документ, който съдържа информация, която мотивира задържането. На първо място докладната записка не съдържа позоваване на конкретни данни за извършено от лицето престъпление, а само твърдения за налични такива, а на следващо място, видно от описанието на използваните помощни средства, същата е изготвена след самото задържане.“ В случая изцяло идентичен е настоящият казус с разгледания от касационната инстанция. В коментираната докладна записка /л.5/ липсва, каквото и да било конкретно позоваване на факти, включително минимално описание на конкретна престъпна поведенческа изява, представляваща данни за евентуално осъществено престъпление от задържания. Видно от съдържанието на докладната записка, същата до голяма степен преповтаря заложената и в заповедта за задържане идентична бланкетна декларация –за съпричастност на жалбоподателя към престъпление – контрабандна на акцизна стока- горива в големи размери. Не е ясно, в какво по обективните си измерения поведение се състои „евентуалната съпричастност“ на А. А. към посоченото престъпление, т.е. със самите окрупнени, общи твърдения в декларативен порядък в докладната записка отново се предлага временна интерпретация на по принцип налични, но неясни и неопределени към момента на задържането данни за поведението на самия жалбоподател. Видно от описанието в докладната записка на самия акт на задържане като предикатно осъществена дейност, описанието на заповедта за задържане с нейния номер и протокола за личен обиск, насочва към извод,че докладната записка е съставена в покъсен момент след самото задържане.

В този смисъл като обвързващи разяснения относно изискването за мотивираност на „административните актове“ съдът се придържа към т. 4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС,който приема,че задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс . Стриктното спазване на минималните съдържателни критерии за фактическо описание на основанието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР произтича и от прокараните стандарти, утвърдени в съдебната практика с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.

Според настоящия състав чрез изготвената след издаване на заповедта за задържане докладна записка не е саниран, нито компенсиран проблема със съдържателния дефицит на мотиви в заповедта за задържане. Бланкетното позоваване на състав на престъпление, включен в нормения комплекс на НК, дори и в съчетание с посочване конкретен номер на досъдебно производство по описа на ОДМВР-Б., не дава никаква яснота, какви именно укорими от гледище на господстващия правен регулатор действия е извършвало задържаното лице или какви предварителни данни като 3 фактически предпоставки на съпричастността на задържаното лице в извършено евентуално престъпление чл.242,ал.4 от НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК е установил издателят на заповедта за задържане. Именно посочване на конкретните съставомерни действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР . Липсата на посочване на тези действия е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на лицето да разбере базисните параметри – същността и естеството на вероятностните изводи на органа по задържане, обусловили прилагането на принудителната мярка по чл.22 ЗАНН , съобразена с конкретна законосъобразна цел –да се предотврати възможността задържания да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.