Определение № 150 от 19.01.2026, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150

Русе, 19.01.2026 г.

Административният съд - Русе - III състав, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТО МОНЕВ като разгледа докладваното от съдията Христо Монев административно дело № 38/2026 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Производството по делото е образувано по подадена жалба от Я. Г. Я. от гр. Русе срещу Заповед № РД – 01 – 120/12.01.2026 г. на кмета на община Русе, издадена на основание чл. 65, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗОС, с която се нарежда изземването на индивидуализиран в нея общински жилищен имот от жалбоподателя, определя се срок за доброволно предаване – до 13:00 часа на 21.01.2026 г., и се насрочва принудително изземване на 21.01.2026 г. от 14:00 часа. В Заповедта се посочва, че процесният имот се държи от Я. Г. Я. без правно основание с оглед прекратяването на наемното му правоотношение с общината със Заповед № РД-01-3532/05.11.2025 г., връчена на 06.11.2025 г. и влязла в сила на 21.11.2025 г., като към 12.01.2026 г. наемателят не е освободил жилището и не е върнал ключа от него.

С жалбата е отправено изрично искане за спиране на изпълнението й с мотиви за причиняване на несъразмерни и непоправими през тежката зима вреди.

Съдът, след като се запозна с искането за спиране и доказателствата по делото намира следното:

Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес. По делото няма данни кога заповедта е получена от жалбоподателя, но с оглед датата на издаването й (12.01.2026 г.), 14-дневният срок за оспорването й не е изтекъл към настоящия момент, с оглед на което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Към жалбата не е приложен документ за държавна такса, но съгласно чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, съдът дължи произнасяне по искането за спиране на заповедта незабавно. Дължимата такса е в размер на 10.00 лева съгласно т. 2б, б. "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, като на жалбоподателят следва да се укаже да внесе същата в срок.

Предвид изложеното, искането за спиране на изпълнението на заповедта е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането за спиране на предварителното изпълнение е ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 65, ал. 4 ЗОС заповедта за изземване на общински имот подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Когато специалният закон разпорежда предварително изпълнение на съответния административен акт, то се презумира, че е налице поне една от предвидените в чл. 60 АПК предпоставки, свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да спре предварителното изпълнение съдът следва да установи, че е налице основание със същата степен на значимост на презумирания от закона обществен интерес и чиято закрила да е със същия или по-висок интензитет, т.е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице.

В случая по предназначението си горепосоченият обект представлява жилище, а съответно – предмет на закрилата, предвидена в чл. 33, ал. 1 от Конституцията. Тя е значим личен интерес, сравним с презумираните от закона при допуснатото отклонение от общото правило за суспензивен ефект на жалбата, установено в чл. 166, ал. 1 АПК.

Видно е от чл. 42 и чл. 43 ЗОС, че настаняването на лица в общински жилища има социално-икономическо измерение, тъй като се настаняват и лица с доказани жилищни нужди. Такъв е и случаят на жалбоподателя с оглед на факта, че се касае за прекратено наемно правоотношение с общината.

Българската държава има позитивни задължения за зачитане правото на личен и семеен живот на гражданите, установени в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека загубата на жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото по чл. 8 от Конвенцията за зачитане на жилището и затова при намеса от такъв мащаб, националният съд следва да се следи особено стриктно за спазването на принципа за съразмерност.

Съдът намира, че предоставяният срок за доброволно предаване на имота – до 21.01.2026 г., е прекалено малък. Дори и при отхвърляне на жалбата следва да бъдат зачетени гражданските права на адресата на заповед като процесната, което в случая следва да бъде извършено от съда в производството по чл. 166 АПК.

Съдът констатира, че жалбата е депозирана в Административен съд – Русе, а не чрез административния орган, издал оспорената заповед. С оглед на този факт по делото не е представено копие в цялост на административната преписка, образувана във връзка със същата, което налага преписката да бъде изискана служебно от съда.

Следва да бъде изискана служебно и административната преписка по повод издаването на Заповед № РД-01-3532/05.11.2025 г. на зам.-кмета на община Русе.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 3, чл. 152, ал. 5 (предишна ал. 4), чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 158, ал. 1, чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 6 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

І. СПИРА изпълнението на Заповед № РД – 01 – 120/12.01.2026 г. на кмета на община Русе, издадена на основание чл. 65, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗОС, с която се нарежда изземването на индивидуализиран в нея общински жилищен имот от Я. Г. Я., определя се срок за доброволно предаване и се насрочва принудително изземване до приключване на производството по оспорването му с окончателен съдебен акт.

ІІ. КОНСТИТУИРА като страни в производството:

Жалбоподател: Я. Г. Я..

Ответник: кмет на община Русе.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2026 г. от 13.30 часа.

УКАЗВА на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщаването да представи документ за платена държавна такса в размер на 10 (десет) лева по сметката на съда; при неизпълнение на това указание и на основание чл. 158, ал. 3 АПК жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

УКАЗВА на жалбоподателя, че е в негова тежест да докаже съществуването на обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи съществуването на обстоятелствата, посочени в оспорения акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника, че следва в 7-дневен срок да представи заверено копие от цялата налична административна преписка, образувана по повод оспорената Заповед № РД – 01 – 120/12.01.2026 г., както и във връзка с издаване на Заповед № РД-01-3532/05.11.2025 г. на зам.-кмета на община Русе.

На същия да се връчи копие от жалбата като му се предоставя възможност в 14-дневен срок да представи писмен отговор и да посочи доказателства (чл. 163 ал. 2 АПК).

Определението подлежи на обжалване само в частта му по т. І, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Съдия: