Решение № 297 от 08.08.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200043 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Й. Б., румънски гражданин, чрез упълномощения му защитник, адв. Р. Г. срещу въззивно решение № 170/16.06.2022 г. на Софийски Апелативен Съд, постановено по в.н.о.х.д. № 693/21 г., в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия на осн. чл.15 от НК, поради това, че извършеното от него представлява случайно деяние.

В касационната жалба на защитата се излагат пространни съображения в подкрепа на наведените оплаквания, като се сочи, че са налице основания за упражняване правомощията на ВКС по чл.354, ал.5, пр.2 от НПК, предвид това, че делото се разглежда за трети път пред касационната инстанция, както и поради неизпълнение от страна на контролирания въззивен съд на задължителните указания на предходните касационни състави.

Защитата счита, че последният въззивен състав само формално е изпълнил указанията на ВКС от предходното отменително решение за събиране на допълнителни доказателства, без след това да подложи цялостната доказателствена съвкупност на надлежна проверка и анализ, за да прецени доказаността на предявеното на подсъдимия обвинение. В касационната жалба се поддържа становище за недоказаност на обвинителната теза, като се 1 оспорва приетият от САС механизъм на произшествието – че в лентите за движение на подсъдимия и пострадалия водач не е имало други автомобили и че пътното произшествие е настъпило в насрещната за подсъдимия пътна лента, след като той внезапно задействал спирачната система на управлявания от него автомобил и го отклонил наляво. Сочи се, че фактическите изводи на САС са доказателствено необезпечени и се основават преимуществено на показанията на свидетелката С. и на заключението на първата автотехническа експертиза/АТЕ/, което е необосновано и неправилно. Както и че независимо от посоченото в решението, че е кредитирана последната АТЕ, изготвена с участието на вещото лице проф. С. К., в действителност, съдът е игнорирал експертните изводи от това заключение за механизма на произшествието и е ограничил проверката на доказателствата до посоченото в обвинителния акт. Не е отчел устните разяснения на експертите, изготвили същата експертиза, относно това, че спирачните следи от автомобила на подсъдимия е възможно да са оставени след предприето изпреварване от пострадалия, при което той е навлязъл в лентата на подсъдимия и е създал опасност за движението му, на която подсъдимият е реагирал чрез аварийно спиране и навиване на волана наляво/ в какъвто смисъл са и отчасти обясненията на подсъдимия Б./. В подкрепа на тезата си се позовава на установения ъгъл от 6% на автомобила на пострадалия водач, който намира, че сочи на прибиране в собствената му пътна лента, както и на липсата на оставени спирачни следи от същия автомобил и на обясненията на подсъдимия, че пред пострадалия е имало колона от автомобили.

Отделно посочва, че САС е допуснал превратно интерпретиране на данните от огледния протокол относно спирачната следа, оставена от автомобила на подсъдимия, като изводите за отклоняването му преди удара противоречат и на заключението на последната АТЕ относно действията на същия водач, който първоначално е предприел аварийно спиране в собствената си пътна лента, а след това се е отклонил в насрещната лента, което сочи на възникнала опасност, на която е реагирал. Въззивният съд е игнорирал тези доказателствени факти и е направил несъответни на тях изводи за механизма на произшествието, като неправилно е приел, че доказателствата по делото са еднопосочни и безспорни, което не съответства на противоречивия им характер.

В обобщен вид възраженията на защитата се отнасят до това, че апелативният съд е игнорирал доказателствата по делото за движението на автомобилите преди удара, които според защитата сочат на предприето от пострадалия изпреварване на колона от автомобили, чрез навлизане в лентата за движение на подсъдимия, с което е създал опасност за движението му, на която подсъдимият е реагирал чрез аварийно спиране в собствената си пътна лента и последващо извиване волана наляво и навлизане в насрещната пътна лента.

Както и че прибирането на пострадалия обратно в лентата му за движение е довело до настъпване на произшествието, като действията на подсъдимия представляват спасителна маневра, което е било отхвърлено от САС без доказателствена обосновка и без да се спазят указанията от предходното отменително решение на ВКС за надлежна оценка на доказателствата, включително и чрез обясненията на подсъдимия и показанията на неговата 2 съпруга за предприетото от пострадалия изпреварване.

В жалбата се излагат съображения и че към момента на възникване на опасността, при извиването на волана наляво, подсъдимият се е намирал в ситуация на „крайна необходимост“ по чл.13 от НК, поради това, че пострадалият водач не е спазил задълженията си по чл. 20, ал.2 от ЗДП да намали или спре движението си при възникнала за него опасност, респективно, маневрата на подсъдимия да завие наляво, при това положение се явява „спасителна маневра“ и е правомерна. Счита, че това е така, поради обстоятелството, че подсъдимият е предприел маневрата в опасната си зона за спиране, след като пострадалият с поведението си е създал непосредствена реална опасност, която не е могла да бъде избегната правомерно, поради което е налице случайно деяние и по тази причина подзащитният му следва да бъде оправдан.

Срещу касационната жалба на подсъдимия е постъпило писмено възражение от частния обвинител В. В. чрез упълномощения повереник адв. С., с което се оспорва касационната жалба на подсъдимия като неоснователна и се изразява становище за правилност на въззивното решение и за оставянето му в сила. Възраженията за незаконен състав на първия съд се намират за неоснователни по съображенията от въззивното решение. Доказателствата по делото се считат за правилно оценени съобразно действителното им съдържание и смисъл, което е довело до верни фактически изводи относно поведението на подсъдимия по навлизане в насрещната пътна лента, в която се движел пострадалият, в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗДП и до техническа невъзможност за предотвратяване на удара в резултат на същото. Наложеното наказание се оценява като справедливо и съответно на тежестта на деянието. Частният обвинител счита, че механизмът на произшествието, описан в касационната жалба на подсъдимия не съответства на наличните доказателства, като въззивният съд е възприел фактическа обстановка, базирана на обективни факти, докато защитата развива хипотетични теории за настъпване на пътния инцидент, които не намират опора в материалите по делото. За несъстоятелни се намират и възраженията, че поведението на подсъдимия представлява „спасителна маневра“, поради това, че пострадалият сам е създал опасността за движението, което се опровергава от събраните доказателства за навлизане на подсъдимия в опасната зона за спиране на пострадалия, който не би могъл да избегне удара и при движение с разрешената за съответния пътен участък скорост от 90 км/ч. С оглед изложеното се поддържа становище за неоснователност на искането за оправдаване на подсъдимия. В срока по чл. 351, ал.4 от НПК от повереника на частния обвинител В. е постъпила писмена молба, с която се поддържа писменото възражение срещу касационната жалба на подсъдимия и се прави искане за присъждане на разноски в полза на доверителя му за упълномощаване на повереник пред ВКС, към която е приложен договор за правна помощ и пълномощно.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Б., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. Г., който поддържа касационната жалба по изложените касационни основания и с искането за оправдаване на подзащитния му, на осн. чл.15 от НК, по съображения, че извършеното представлява „случайно деяние“. Защитата акцентира 3 върху неправилната оценка на доказателствата по делото от страна на решаващите съдилища, което е довело до неправилни изводи по фактите и до неоснователно признаване на подсъдимия за виновен. Позовава се на игнорирането по важност на четири групи фактически обстоятелства, които са опорочили вътрешното им убеждение по приетите факти – наличието на 15 метрова спирачна следа от автомобила на подсъдимия, с частично разположение в двете пътни ленти, 6 градусов наклон на посоката на движение на автомобила на пострадалия при настъпването на удара, липсата на спирачни следи от автомобила на пострадалия водач и характеристичните данни за подсъдимия и пострадалия като водачи на МПС. В заключение поддържа тезата, че се касае за извършена „спасителна маневра“ от подсъдимия, по смисъла на тълкуването, възприето в ТР 106/31.10.83 г. на ОСНК на ВС, поради данните за неправомерна маневра на пострадалия, която е наложила действията на подсъдимия, довели до настъпването на вредоносния резултат. По изложените съображения моли да се отмени въззивното решение и да се оправдае подзащитния му по обвинението, за което е признат за виновен от САС.

В реплика след пледоарията на прокурора и повереника на частния обвинител К. се позовава на показанията на свидетелката Б. по делото, която е свидетелствала за предприето от пострадалия изпреварване още на досъдебното производство, която маневра той не е могъл да довърши и този механизъм на произшествието е потвърден от заключението на последната тройна АТЕ, което обяснява неналичието на очевидци на инцидента.

Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение. Счита, че при третото въззивно разглеждане на делото апелативният съд е изпълнил задължението си за цялостна проверка на присъдата и след като не е установил нарушения в доказателствената дейност на първия съд и в изведените правни изводи е потвърдил присъдата в тази й част, като я е изменил само относно наказанието, в полза на дееца. Счита, че тезата на защитата за това, че от доказателствата по делото се установява различна от приетата фактическа обстановка, съгласно която произшествието е настъпило по причина на предприето от пострадалия изпреварване, не може да бъде възприета, поради липса на очевидци, които да свидетелстват в тази посока, както и че вина за същото носи подсъдимият, който е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДП и по този начин е причинил вредоносния резултат. Намира, че материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на решението на САС.

Пред ВКС частните обвинители Х. Д. и В. Д. В., както и повереника на В., адв. С., редовно уведомени не се явяват. От адв. С. е постъпила писмена молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие.

Частният обвинител К. К., не се явява, редовно призован. Представлява се от упълномощения повереник, адв. Бусаров, който оспорва касационната жалба на подсъдимия и моли да се остави в сила решението на въззивния съд, което е постановено при обективен прочит на събраните доказателства и при пълно съобразяване с тях. Намира, че защитната теза е опровергана от липсата на свидетели-очевидци, които са били изпреварени от 4 пострадалия и е следвало да се намират на мястото на произшествието, както и поради обстоятелството, че ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на пострадалия, поради допуснато от подсъдимия нарушение по чл. 16, ал.1 от ЗДП, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: