Решение № 34 от 17.02.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Козлодуй, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20221440101292 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. А., с ЕГН:********** с адрес: с. Бутан, общ. Козлодуй, обл. Враца, ......., чрез адв. М. В. М. от АКПловдив, с която е предявил против „Фератум България” ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 170,00 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 29.09.2022г. до окончателното изплащане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, по силата на който се е задължил да върне освен главницата в размер на 1000 лева и вьзнаградителна лихва в общ размер от 230 лева, като заемната сума е била дължима на 12 вноски с първа падежна дата 31.07.2019г., без посочване падежа на следващите вноски, нито срок на договора за кредит.

Релевира се, че съгласно т.5 от договора, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответното дружество.

Излагат се доводи, че по Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., ищецът е заплатил лично на „Фератум България“ ЕООД, общо сумата в размер на 1400 лева, от която 1000 лева1 главница, 230 лева-лихва и 170 лева- такса за банкова гаранция към фирмапартньор.

Сочи се, че посочената такса за банкова гаранция към фирма-партньор е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.

Според ищеца, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна и с предвиждането за заплащане на такса банкова гаранция, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита се, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Твърди се, че сумата за такса банкова гаранция следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като той е пряко свързан с договора за потребителския кредит, известен е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на такса банкова гаранция в размер на 616 лева, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014г.

Релевира се, че такса за банкова гаранция, не е предвидена никъде в Договор за предоставяне на потребителски кредит и не става ясно на какво изобщо основание се е търсила от ищеца и на какво основание е заплатена сумата от 170 лева - такса за банкова гаранция към фирма-партньор.

Излагат се доводи, че претендираната такса за банкова гаранция към фирма-партньор противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 770 лева е в размер равен на сумата на отпуснатия кредит, като по този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Счита се, че със заплащането на сумата предвидена за такса за банкова гаранция към фирма-партньор изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, както и принципите на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Твърди се още, че претендираната такса за банкова гаранция към фирма-партньор е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на сума от 770 лева, която е необосновано висока.

Сочи се, че Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., сключен с „Фератум България“ ЕООД е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

На следващо място, се счита, че договорът между страните не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране 2 на годишния процент на разходите по кредита.

Релевира се, че не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант.

Според ищеца, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Моли се, съда на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406 гр. София, да заплати на ищеца А. С. А., с ЕГН: **********, сумата в размер на 170,00 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 29.09.2022г. до окончателното изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Счита се, че претендираната сума в размер на 170 лева, платена без основание по договор за кредит е неоснователна и следователно искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, тъй като не е ясно тази сума кога и към кого е платена.

Твърди се, че липсва правен интерес за предявяване на иска спрямо конкретния ответник.

Излагат се доводи, че не са налице нарушенията на предвидените в чл.

22 от ЗПК разпоредби.

На следващо място се твърди, че ищецът е избрал обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство, като се счита, че по него е налице самостоятелно отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна.

Сочи се, че договорите за потребителски кредит не се сключват под общи условия, а са типови договори, при което общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит.

Релевира се, че не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, като са спазени изискванията за посочване на ГЛП и ГПР. Счита се, че възраженията за начина на изчисляване на ГПР е неоснователно, защото тежестта за доказване на тази евентуално грешка в изчислението е върху страната, която го твърди.

Твърди се, че кредитополучателят е избрал начин за представяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство и заплащането на сумата по него не следва да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход, съгласно §1.1. от Закона за потребителския кредит.

Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан поради това, че не са налице обстоятелствата по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, между ищеца и ответника не е налице 3 правоотношение, възникнало от определен фактически състав, въз основа на което една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД с ЕИК:200599406 от гр. София – „кредитор“ и ищеца А. С.

А., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, като е поел задължение да я върне на 12 бр.

/дванадесет броя/ месечни вноски, с първа падежна вноска на 31.07.2019г. и последна падежна вноска на 25.06.2020г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 23 % и ГПР 49,11%, като дължимата лихва за целия период е в размер на 230 лв. /двеста и тридесет лева/ или общо дължимата сума по кредита е в размерна 1230 лв. /хиляда двеста и тридесет лева/.

Установява се от чл.5 на посочения Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора.

В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.

В чл.2 „Дефиниции“ от представените по делото и приложими към договора за кредит Общи условия е дадено определение на понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на всеки кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между страните, в това число, но не само за сключване на Договора за потребителски кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за потвърждение ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с кредитора.

Видно от Договор №773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019г., сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД с ЕИК:200599406 от гр. София – „кредитор“ и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател“, същият е подписан от последния с Код за потвърждение 4

4062.

По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние и СЕФ.

Установява се от представена и приета Разписка №0700009270354230 от 01.07.2019г. от Изи Пей, че ищецът А. С. А. е заплатил на ответното дружество „Фератум България“ ЕООД сумата в размер на 1000 лева, с посочено основание на превода номера на сключения между страните договор за кредит – 773559.

Представена е и Справка за извършени плащания от А. С. А. с ЕГН:********** към „FERRATUM“ за периода от 01.01.2018г. до 01.01.2023г..

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съдът приема изцяло като обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на материалите по делото и след проверки във „Фератум България“ ЕООД, се установи, че на ответника сумата в размер на 1000 лева – предмет на договора за кредит е предоставена на 01.07.2019г., което обстоятелство се установява от Разписка на „Изи Пей“ №2000000183870109.

Размерът на договорения потребителски кредит №773559/01.07.2019г. е 1000 лева /хиляда лева/ - главница; 230 лв. /двеста и тридесет лева/ - лихва.

Избрано е обезпечение във формата на поръчителство от „Feratum Bank“ в полза на кредитора.

След усвояване на кредита, в целия размер, ответникът предсрочно е погасил същия на 15.07.2019г., като заплатените суми са както следва: главница – 1000,00 лева; лихва – 16,69 лева и такса предсрочно погасяване 5,00 лева.

Според вещото лице ГПР е 49,11 %, а ЛП е 23%, като към кредита няма други такси и лихви на предварително фиксирани суми, които да се включват в изчислението на ГПР.