Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19338 от 15.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16657/2026
Вид
Решение № 19338
Подписан
15.10.2026
В сила
15.10.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19338 гр. С. 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110116657 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ********, срещу „ЗАД ДБ: ЖЗ“ АД, ЕИК ******* с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 341,68 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10025030118356, за вреди на лек автомобил „М. 180“ с рег. № СВ **** ТЕ, причинени при ПТП, настъпило на 19.12.2025 г. в гр. С. на ул. „З.М.“, по вина на водача на лек автомобил „Р.Т.“ с рег. № СВ **** ХТ, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 19.12.2025 г. около 19:15 часа в гр. С. на ул. „З.М.“, движейки се в посока от кв. С. към кв. Д. лек автомобил „М. 180“ с рег. № СВ **** ТЕ, застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, след като се наложило да спре поради изскочило на пътя животно, бил ударен в задната си част от лек автомобил „Р.Т.“ с рег. № СВ **** ХТ, който не спазил необходимата дистанция при движение и чиято „Гражданска отговорност“ била застрахована при ответника. За събитието бил съставен двустранен протокол за ПТП, в който била отразена вината на водача на автомобил „Р.Т.“ с рег. № СВ **** ХТ. Твърди, че за увредения лек автомобил „М. 180“ с рег. № СВ **** ТЕ имало сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” с ищеца с полица № 0306Х0997085 и период на застрахователно покритие 28.03.2025 г. - 27.03.2026 г. Сочи, че във връзка със застрахователното събитие било подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС и образувана ликвидационна преписка (щета) № 10025030118356. На 21.04.2026 г. ищецът заплатил на доверения сервиз, извършил ремонта - „А.М.“ ООД сумата от 455,08 1 евро съгласно издадена фактура № 0700006732/01.04.2026 г., а на 05.03.2026 г. – в полза на доставчика на резервни части „АГС Партс“ ЕООД сумата от 878,60 евро. Твърди, че за лек автомобил марка „Р.Т.“ с рег. № СВ **** ХТ към момента на настъпване на ПТП е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника със срок на застрахователно покритие от 15.04.2025 г. до 14.04.2026 г. Ищецът счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „Гражданска отговорност“ за сумата от 1 341,68 евро, включваща и ликвидационни разноски в размер на 8 евро, като поканил ответника да заплати сумата с регресна покана, получена на 27.04.2026 г., но плащане не последвало.

Съобразно изложеното моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Същият, редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил „М. 180“ с рег. № СВ **** ТЕ; настъпване на твърдяното застрахователно събитие, от което са произлезли сочените вреди, както и че същото представлява покрит застрахователен риск; стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил към датата на събитието (която да е поне в претендирания от ищеца размер); заплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и неговия размер; че водачът на лек автомобил „Р.Т.“ с рег. № СВ **** ХТ е действал противоправно, като неговото поведение се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане; че за лек автомобил „Р.Т.“ с рег. № СВ **** ХТ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на събитието. Вината на делинквента се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, да обори презумпцията за вина, евентуално да докаже плащане на задълженията.

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено 2 решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК (с разпореждането по чл. 131 ГПК от 15.06.2026 г. и с призовката за насроченото открито съдебно заседание), не е изпратил представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, чрез процесуалния си представител, в хода на първото по делото открито съдебно заседание, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен.

По разноските:

С оглед благоприятния за ищеца изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски в размер на 204 евро, от които 54 евро – държавна такса и 150 евро – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД ДБ: ЖЗ“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.

С. район „В.“, бул. „Т.А.“ № 42, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Д.Б. № 51, по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 1 341,68 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10025030118356, за вреди на лек автомобил „М. 180“ с рег. № СВ **** ТЕ, причинени при ПТП, настъпило на 19.12.2025 г. в гр. С. на ул. „З.М.“, по вина на водача на лек автомобил „Р.Т.“ с рег. № СВ **** ХТ, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „ЗАД ДБ: ЖЗ“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.

С. район „В.“, бул. „Т.А.“ № 42, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Д.Б. № 51, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 204 евро – разноски по настоящото дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

3

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4