Определение № 168 от 17.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. София, 17.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002900687 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД със седалище в гр. София - чрез пълномощник адв. Д.

П..

С касационна жалба вх. № 15382/30.06.2023 г. е обжалвано решение № 287 от 05.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 120/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1198 от 31.10.2022 г. по т. д. № 1902/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, в „обжалваната част“, с която е отхвърлен предявеният от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД (с предишно наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата 60 000 лв. - частичен иск от иск в заявен пълен размер 221 709.30 лв., представляваща извънредни разноски за опазване на продуктите краве сирене и кашкавал, вложени по договор за съхранение на държавен резерв № 5028/19.12.2011 г. и договор за съхранение на военновременни запаси № 5027/19.12.2011 г., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., от които 15 000 лв. по фактура № 2000000120/15.10.2020 г., цялата на стойност 34 240.80 лв., 10 000 лв. по фактура № 2000000121/30.11.2020 г., цялата на стойност 13 000 лв., и 35 000 лв. по фактура № 2000000122/29.01.2021 г., цялата на стойност 170 468.50 лв., 1 и на основание чл.78, ал.8 ГПК е осъдено „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ сумата 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

В касационната жалба се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е приел, че е сезиран само с искане за уважаване на предявения по делото главен иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД и въпреки заявеното във въззивната жалба искане за отмяна на цялото първоинстанционно решение, с което са отхвърлени и съединените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.254, ал.1, предл. второ вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД и чл.250, ал.2, предл. второ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, не се е произнесъл по евентуалните искове. Според касатора, въззивният съд е следвало да изиска уточнение относно обхвата на обжалването и доколкото по делото не е заявяван отказ от обжалване на първоинстанционното решение в частта за евентуалните искове, с оглед изхода на спора по главния иск е бил длъжен да се произнесе и по евентуалните искове.

Наред с оплакването за процесуална незаконосъобразност на въззивното решението, произтичаща от отказа на въззивния съд да разгледа евентуалните искове, в жалбата се излагат и оплаквания за : Недопустимост на решението поради постановяването му при нередовна искова молба, в която не са разграничени отделните искови претенции, основани на два различни договора за съхранение на различни по вид продукти, и при наличие на основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото (образувано пред Окръжен съд - Велико Търново т. д. № 1177/2017 г. между същите страни с предмет правен спор, решението по който ще има преюдициално значение за изхода на спора по конкретното дело); Неправилност на решението поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС (задължителна и казуална) : „1.

2

След като въззивният съд е потвърдил решението в частта, в която е отхвърлен главният иск, следва ли въззивният съд да се произнесе и по евентуалните искове, разгледани в оспореното съдебно решение; 2. Може ли въззивният съд да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен даден факт, който не се е осъществил; 3. Може ли въззивният съд да приеме за осъществен факт, чиито изисквания за съществуването му са регламентирани в закон, без да са събирани доказателства за това; 4. Следва ли въззивният съд да отстрани нередовностите в исковата молба при предявени различни искове, предвид факта, че се касае за два договора за съхранение на различни материали - един за краве сирене и втори за кашкавал от краве мляко; 5.

Следва ли въззивният съд да спре производството пред него в случай, че се провежда паралелно висящо производство пред друг граждански съд, когато произнасянето по това дело ще е от значение за правилното разрешаване на разглеждания от гражданския съд правен спор и по-конкретно - за формиране на решаващите изводи на съда относно съществуването, възникването, изменението или погасяването на спорното материално право, предмет на търсената съдебна защита; 6. Следва ли съдът да приеме, че има порок в сделка поради противоречието й със закона в случай, че от съдържанието на договора, определящ сделката между страните, и от събраните по делото доказателства се установява, че същата не отговаря на изискванията на закона и на общоизвестни факти; 7. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, когато приема, че дадени писмени документи са официални свидетелстващи документи при своевременно оспорена тяхна истинност и въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение; 8. Може ли съдът без да събира доказателства и без да открива производство по оспорване истинност на документ да постанови съдебен акт, в който приема, че дадени документи са официални свидетелстващи, след като в о. с. з. от 22.03.2023 г. съдът е отхвърлил искане за събиране на доказателства по оспорване на тези документи поради това, че „жалбоподателят - ищец в първоинстанционното производство не носи доказателствената тежест при това оспорване, доколкото същото е такова на частен документ“ и че „тяхната материална доказателствена сила и това дали издателят е успял да установи тяхната вярност съдът ще цени с оглед всички доказателства по делото“; 9. Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства за направени разноски за запазване на предадените на 3 влог материали, без да се ограничава само с констатация дали има или няма плащане на тези разноски, след като законът, правното основание чл.254 и чл.79, ал.1 ЗЗД, не урежда правото на разноски да е само в случаите, при които тези разноски са платени; 10. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства при преценката си за това дали разноските за запазване на вещите са от обичайната дейност на дружеството или са извънредни за него“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

С касационна жалба вх. № 24726/03.11.2023 г. е обжалвано решение № 598 от 05.09.023 г. по в. т. д. № 120/2023 г. на Апелативен съд - София, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД за допълване по реда на чл.250 ГПК на постановеното по делото решение № 287 от 11.05.2023 г. с произнасяне и по евентуално съединените искове с правно основание чл.254, ал.1, предл. второ ЗЗД и чл.250, ал.2, предл. второ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и произнасяне по евентуалните искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за тяхното разглеждане. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в посочени решения по чл.290 ГПК, по следните въпроси : „1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички правни искания, доводи и възражения, след като е потвърдил решението в частта, в която е отхвърлен главният иск, но не се е произнесъл по предявените евентуални искове, разгледани в оспореното съдебно решение;

2. След като въззивният съд е потвърдил решението в частта, в която е отхвърлен главният иск, следва ли въззивният съд да се произнесе и по евентуалните искове, разгледани в оспореното съдебно решение“.

Ответникът по касация Държавна агенция „Държавен резерв и 4 военновременни запаси“ (по-долу ДА ДРВВЗ) със седалище в гр. София - чрез процесуален представител юрисконсулт, е депозирал отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които е изразено становище за недопускане на постановените от въззивния съд решения до касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби по същество.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решения на въззивен съд, които подлежат на касационно обжалване.

С решение № 1198 от 31.10.2022 г., постановено по т. д. № 1902/2021 г., състав на Софийски градски съд е отхвърлил предявените от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД (с предишно фирмено наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) против ДА ДРВВЗ иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата 60 000 лв. - частичен иск от иск в заявен пълен размер 221 709.30 лв., представляваща извънредни разноски за опазване на продуктите краве сирене и кашкавал, вложени по договор за съхранение на държавен резерв № 5028/19.12.2011 г. и договор за съхранение на военновременни запаси № 5027/19.12.2011 г., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., от които 15 000 лв. по фактура № 2000000120/15.10.2020 г., цялата на стойност 34 240.80 лв., 10 000 лв. по фактура № 2000000121/30.11.2020 г., цялата на стойност 13 000 лв., и 35 000 лв. по фактура № 2000000122/29.01.2021 г., при условията на евентуалност иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата 60 000 лв. частичен иск от иск в заявен пълен размер 221 709.30 лв., представляваща обикновени разноски по безвъзмездни договори за влог, породили се по твърдяното правоотношение след прекратяване на договорите от 19.12.2011 г. за влог на държавен резерв и военновременни запаси, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.250, ал.2, предл. второ вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата 60 000 лв. - частичен иск от иск в заявен пълен размер 221 709.30 лв., представляваща възнаграждение по договори за влог от 19.12.2011 г. за съхранение на държавен резерв краве сирене и на военновременни запаси - кашкавал, като неоснователни. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 5

ГПК дружеството - ищец е осъдено да заплати на агенцията - ответник разноски по делото в размер на 750 лв.

В срока по чл.259 ГПК е подадена въззивна жалба от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД против „решение № 1198 от 31.10.2022 г. по т. д. № 1902 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав“. В уводната част на жалбата дружеството - жалбоподател е посочило, че оспорва постановеното от първоинстанционния съд „решение, с което са отхвърлени предявените против ДА ДРВВЗ иск с правно основание чл.254, ал.1, предл. първо вр. с чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата 60 000 лв. - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 221 709.30 лв., като неправилно и необосновано“, а в заключителната част на жалбата е формулирало искане на основание чл.271, ал.1 ГПК „оспореното решение“ да бъде отменено като неправилно по изложените в жалбата съображения с присъждане на разноски.